Не беше толкова отдавна, по измеренията на собствения ми път. Но както и да го гледам, си беше през миналия век, в друга епоха. Бях дете. Обожавах книжарниците и прекарвах с часове в тях. И имаше защо. Ако изключим незначителния факт, че книгите, които предпочитах да чета, или вече притежавах, или не бяха налични. И въпреки това обикалях с часове лавиците, воден от стремежа към познание… към женското тяло.
Повъртя се първо към философските лавици – погледна Маркс, погледна Енгелс за уважение към политическия строй, небрежно се плъзна през поезията на класиците и някак незабелязано достигам към онези щандове с луксозни албуми в раздел наука и изкуство. Медицина и изобразително изкуство – там има всичко. Скъпи книги в този и онзи смисъл.
Изучаването на женското тяло беше табу
То не съществуваше извън униформата. Не се говореше на висок глас за него. Моралните норми бяха такива, че за да изкажеш думата любов публично, трябва да си женен, а съпругата ти да може да копа или поне да завива гайки. Работническа класа. В действителност, най-вероятно навсякъде се е вихрил тих социалистически разврат. Някак си така ударно: петилетката за една година. Но когато си малък, кого да попиташ? Кой да ти разкаже как се съблича едно момиче и какво се крие под дрехите? Чисти предположения. Не знаеш и кодо-разговорната таблица на нежния пол. Когато едно момиче ти каже „не“, това „да“ ли означава? Емпиричният материал се трупаше на база слухове и проба-грешка.
Или трябваше да разчитам на неправдоподобните разкази на моите съученици, които изненадващо за мен абсолютно всички до един бяха виждали чисто гола жена, а някои от тях дори бяха, представете си, прелъстявани от какички, лелички или най-разтурените ни съученички. Общо взето, никой не можеше да обясни какво точно е секс, но бяха го правили.
Понякога се чудя защо никой от тях не стана писател с подобно въображение и лекота на изказа. Литературата само подпалваше съзнанието ми. В романа на Марио Пузо „Кръстникът“ знаехме прекрасно на коя страница има секс и я
препрочитахме със сухи гърла и тупкащи сърца
Но, за бога, как изглежда в действителност сексът? Ясно, скърцането на леглото можем да го докараме и сами, блъскане на главата във врата – лесна работа. Но как изглежда една жена гола и какво правиш с това тяло?
В учебния раздел на книжарниците се намираха безценни книги-атласи на човешкото тяло. Малко перверзно, но там можеше да се намерят много детайлни, хирургически илюстрации на филирани женски гърди и дори вагина. И това тайно се разглеждаше с категоричното алиби, че искаш да следваш медицина. Но, честно казано, в медицинските енциклопедии няма нищо възбуждащо. Просто наука (няма шанс да разбера защо едно момче или момиче иска да се занимава с уши, нос, гърло, ректуми, кокали и черва). Доволен съм, че не останах завинаги на щанда за медицина, защото сега щях да съм патоанатом – нищо романтично. Знам, че ми вярвате.
Но науката има и своите полезни страни. След такова проучване спокойно можех да кажа на онези фукльовци от съучениците, които „бяха правили секс“: Аха-а, хванах те!
Наистина
по онова време снимки на голи жени бяха рядкост,
еротиката се заключваше в раздела за бельо на модните каталози, попаднали случайно от Германската демократична република у нас, и триката на съученичките, когато играеха физическо възпитание. Но това не е достатъчно за еротика, за въображение, за съвършеното търсене на идеала – жена. Тази естетика не спира с първия каталог или със стотната жена в леглото. Красотата в женското тяло, в интимността продължава в безкрайна величина. Изкуство.
Познанието преминава към по-висшия етап – насладата, преди да се стигне до съпреживяването. Въображението се хранеше от другия сектор – изкуство. Класицизма. Това бяха моите води. Реалистични картини, щедро въображение. Никакви психиатрични отклонения тип Ван Гог. Добре че не е рисувал голи жени, тръпки ме побиват.
„Турска баня“. Това е картината. Жан Огюст Доминик Енгър, твърдо отбраняващ последните окопи на класицизма в изобразителното изкуство, е посветил много от времето си, за да пресъздаде
реализъм, обем, топлина, излъчване, хармония само в едно платно.
Хубавото на живописта в този случай е, че никой – нито родител, нито учител – може да те обвини в каквото и да е. Изкуство, дами и господа. Но нека оставим изкуството на изкуствоведите.
Щедрост на плътта. Все едно си получил за рождения си ден шапка невидимка и си попаднал в тайния свят на жените. Тук не става само за голите женски тела, които са щедри, в смисъл на плът и на самопредлагане или поне депресирано търсене. В тази картина има много разказ. Във всяка жена можеш да откриеш роман и всяка една от тях е в различния етап на драматургията – завръзка, криза, сблъсък, развръзка. Все неща, които са достатъчни за едно малко, осъзнаващо тепърва сексуалността момче да стигне до епилог.
Експлодиращ епилог.
В изобразителното изкуство винаги е имало един сериозен антагонизъм: Структура или Обем!
Когато рисуваш голо женско тяло, си задаваш въпроса кое е по-красивото. След векове доминиране на пухкавото над пестеливото, сега светът е в друг период. Да си скелет е въпрос на естетическо преимущество, за разлика от нормалната красота на жената. За мен фармацевтичната индустрия и естетическата медицина имат
чудовищна вина за страданието на жените и
манипулацията на мъжкото възприятие към красивото. Това, нормално, е друга тема.
Турската баня, руската баня, банята… чистотата. Това е, което търсим не във физически смисъл, колкото в човешки план.
Най-красивото нещо, което съм срещал, е жената, която обичам. Тя е съвършената. Доктор Енчев може да си уволни съветниците: красотата не е в симетрията, а в очите, в душата, сърцето. Те не подлежат на пластична интервенция или класификация. Не е нужно да имаш скелет в леглото си, за да кажеш „жена ми е симетрично красива“. Не е нужно и обратното. Нужно е да обичаш да докосваш извивките на тялото на твоята прекрасна жена, да тръпнеш от този досег и тя да изпитва същото.
Ако се загледате в лицата на персонажите в картината на Енгър, ще видите много, много живот и копнеж. Затова самата картина възпламенява въображението, остава във вечността, защото е точен разказ на търсенето. Жените там са пухкави, с щедра плът, но вълнуват. Вълнуват, защото са истински, открити (разкрити, ако щете),
хванати в миг на честност.
Когато обичаш, когато се докосваш до любимия човек, има значение единствено прямото и беззащитно себеотдаване. Да знаеш, че ще заспиш и събудиш в покой, че можеш да се насладиш на топлината на своята любов. Какво значение имат формите, тогава?
0 Коментара