От понеделник

В понеделник започвам! 189-ата си диета, но знам, този път ще е различно! Този път ще успея, мамка им на гадните 18 килограма, ще им видя сметката! До последното грамче! Ще ги махна, ще изхвърля от себе си сланините и токсините, ще изрежа трите гънки на корема, ще търкам до побъркване бедрата и бричовете си с утайка от кафе – сбогом на портокаловия целулит, ще тичам сутрин в парка, ще редувам плуване и сауна с фитнес, ще ходя на работа пеш, ще ям единствено плодове, зеленчуци, яйца и кълнове,

ще пия по 4 литра вода и билков чай, ще, ще…

Никакво кафе – образува целулит! И без сол – вредна е, от нея се подуваш. В крайна сметка не живеем, за да ядем, а ядем, за да поддържаме живота си. И кой е казал, че трябва да ни е вкусно?

Друго си е, като имаш план. Олеквам сякаш само от нарастващата си решителност.

Атакувам и аптеката – едно дяволче ми нашепва, че тая работа без помощта на разни вълшебни добавки няма да стане. Случвам на любезна фармацевтка. Тя стоварва на щанда няколко десетки шишенца, бурканчета и блистерчета, вади упътвания и обяснява ли, обяснява. Всевъзможни субстанции от всевъзможни чудотворни растения и химикали намаляват апетита, топят мазнини, усилват метаболизма, перисталтиката, сграбчват мазнините и не ги пускат да ходят към бедрата и корема, а ги изхвърлят директно, атакуват центъра на глада в мозъка, правят нещо с флората на червата и т. н., т. н. Тръгвам си с японски чай (бил по-добър от китайския) и набор рекламирани таблетки, които притъпяват желанието за сладко, пълнят корема с фибри, та не ти се яде, и едно голямо черно хапче, което разгражда мазнините, докато тренираш. Заплюла съм си и друго рекламирано чудо, с което веднъж отслабнала, повече не качваш и грам, а се тъпчеш с торти, хамбургери, картофки и пици.

Ех, живот!

А после ще си купя онази рокля – червената, с презрамките, прилепнала по тялото…

Описвам най-подробно светлите си планове в любимия си форум в нета и получавам купища пожелания за успех. Включват се и десетки желаещи да диетуват също от този февруарски понеделник жени – едни искат да свалят 3, други 30 кг, но без значение колко са, те ни правят нещастни! Обещаваме си всекидневен отчет и виртуална подкрепа.

Понеделник. Часовникът ме буди в 7.30, едва отварям очи. Навън вали. Ура, имам чиста съвест да спя още час – кой луд тича на дъжд? Малко съм гладна, но бързо изгълтвам хапчетата, пия японския чай и загризвам червена ябълка. Тичам към офиса закъсняла, въоръжена с две големи бутилки вода в ръце и няколко ябълки, банан и варено яйце за разкош в грамадната ми чанта. Издържам стоически, хвърляйки тайни погледи към шоколада на бюрото на колежката отсреща и често-често търчейки до двете нули. Впрягам цялата си воля, даже плувам десетина дължини в басейна привечер. Зверски съм гладна, но няма да се дам! Домочадието ме чака за вечеря, аз намусено им притоплям нещо и се оттеглям – сигурно трябва да се дрогирам, за да издържа.

Ръфам зеле и моркови и пуша, пуша цигара след цигара. Очите ми се затварят, ура, ще заспя, издържах! Издържах и във вторник, и в сряда, и в четвъртък! Дънките се отпускат, скулите се изопват, а очите ми едни тъжни и гладни, но – на кого му пука? Първа писта съм във форума, хваля се и виртуалните похвали се сипят една след друга. Съфорумките и те добре се справят – JJ e свалила цели три кила на глад с ориз без подправки!!!

Катастрофата настъпи в петък в края на работния ден

Шефът имаше рожден ден и покани всички в заседателната зала, където бе опнал дълга софра с едни уискита, вина, мезета, ядки и, о, любимите ми шоколадови бонбони. „Хайде, хайде, пийни 30 грама, нищо няма да ти стане…” Е, пийнах, как ще се цепя от колектива, а после пръстите ми машинално, неусетно, без команда от мозъка се насочиха към бонбоните и бързо мушнаха един в устата. За после няма да ви разказвам. Стана суперкупон, пихме, смяхме се, довършихме в караоке бара. Прибрах се пияна, а на сутринта ме мъчеше тежък махмурлук плюс неистов глад и ужасяващо чувство за вина. Последното го заврях за малко накъде и атакувах хладилника.

По обед намерих сили да вляза във форума и да призная падението си. Утешителни думи, а и… не съм сама. И други са паднали на фронта на петъчната вечер. От понеделник пак.

С изтрезняването и нарастващия глад следобед вечните ми драми изплават отново и започвам да се давя в блатото на депресията и самосъжалението. Бутилката вино не помага, напротив, влошава нещата до хлипаща сълзливост.

В такива моменти съзнанието ми се изпълва с гняв към тези, които се тъпчат с каквото им падне и пак изглеждат като от корицата на Vogue. Искам да потъна някъде, да изчезна. Не мога да издържа нито минута повече заливащите ме реклами, в които дефилират дами с перфектни тела, цици, устни, коси, зъби, мигли, нокти…

За секунда даже ми минава иначе еретичната мисъл защо не съм се родила в Близкия изток? Там ще си крия пищните прелести под дълги роби, но пък каква еротика ще излъчват загатнатите под леките материи Рубенсови форми, дискретно показващият се глезен или лакът?

За мъжа ми моята драма е непонятна.

Защо се занимавам с глупости, измъчвайки тялото си, рупайки зеле по цяла седмица и наваксвайки след това за отрицателно време с любимите си банички, а не си живея щастливо живота с малки, но редовни ограничения? Прав е. Но какво от това? Мъжете (поне повечето от хетеросексуалните) тези драми не ги разбират. Те не оглеждат преценяващо от главата до петите срещнат на улицата стар познат. Ако не им обърнеш внимание, няма да разберат, че колегата им е качил няколко килограма или е започнал леко да олисява или посивява. А пък да ти кажат с какво е бил облечен някой снощи на купона – абсурд!

Идея си нямат какво е да си закръглена ученичка и всички да ти се подиграват! Да си тийнейджърка и да не можеш да сложиш къса пола и да оголиш пъпа! Не знаят какво е момчето, за което тайно нощем копнееш, да сваля пред очите ти приятелката с дългите крака, тънката талия и двете гънки мозък! Или че биг босът ти сложи за шефка силиконовата Барби, напуснала университета още в първи курс. Като казах Барби – проклет да е създателят на русата кукла, подлудяваща момиченцата от най-дребна възраст…

Затова гладуваме, потим се на железата, режат ни, смучат тлъстините ни, мачкат телесата ни, твърдо убедени, че щом станем по-слаби, с по-малко бръчки и по-големи гърди, проблемите в живота ни ще изчезнат като с магическа пръчка, ще станем по-добри майки, по-добри съпруги, по-добри професионалистки.

От женската суета се препитават цели индустрии, с печалбите на които ще се нахранят няколко африкански нации. В Китай чупят крака, за да ги удължават. В Африка кремовете за избелване се харчат като топъл хляб. В Латинска Америка смучат тлъстините заедно с раждането с цезарово сечение. В Северна Америка пластичните хирурзи изкарват повече от шефовете на финансови корпорации, а хиляди се борят за участие в шоуто „Пълна промяна”.

Луди ли сме всички? Дали това е част от проклятието да си жена, Божието наказание за Ева, че се осмелила да захапе забранения плод?