.jpg)
Не мога да преценя дали женската свенливост по отношение на мастурбацията е свързана с липса на достатъчно удовлетворение и претупване на това занимание. Или причината е неприятното чувство, което поражда асоциацията между самозадоволяването и самотата. В тази връзка Уди Алън казва, че най-хубавият момент от мастурбацията е после, като си се гушнеш. Или просто защото да превърнеш сама себе си в сексуален обект е много специфичен интимен акт – няма в кого да се огледаш, с кого да съпреживееш, от кого да получиш, на кого да дадеш. Имаш само фантазия. А нейното споделяне оправдава свенливостта. Макар да не ги познавам, допускам, че все още има много жени, които дори когато са сами със себе си, приемат по-добно посегателство върху тялото си като безсрамно и развратно. Така или иначе не успях да разприказвам други жени на тази тема. Което от само себе си ще превърне този текст в акт на мастурбация.Когато научих темата и превъртях в главата си варианти
какъв да бъде моят личен и неповторим акцент,
се сетих за три филма, в които този акт преобръща действието. От „Коса” научих думичката наред с кунилингус, содомия, фелацио… Става дума за една от началните песни когато хипитата дразнят яздещите аристократки с мелодично навързани неприлични думи, а любовта от пръв поглед на Клод Харпър Буковски към шестнайсетгодишната девствена Донна прати дългокосия пацифист Бъргър във Виетнам. Тогава бях дванадесетгодишна и вероятно този филм е причина подсъзнателно да свързвам разните му сексуални практики с Епохата на Водолея, както се оказа впоследствие. Затова да не ви учудва, ако и този път се опитам да донеса от девет кладенеца вода, само и само да превърна мастурбацията в лесен и
приятен начин за общуване с вътрешното Аз
Така де, жените май не мастурбират както мъжете си бият чекии – чувала съм, че при тях „освобождаването на жилата” е толкова рутинно упражнение, че може да се брои за част от личната хигиена. Жените рядко протягат ръка между бедрата си само за да задоволят сексуалния си нагон. Обикновено трябва да е провокирана фантазията ни. Или да сме изпълнени с толкова противоречия, че това да е единственият начин поне за малко да се отървем от тях. Всички знаем, че онова с възбудата под душа със сапун в ръка или на 90° в сауната, пробутвано от порнофилмите като естествена среда за самозадоволяване, просто не е вярно. Или би могло да бъде вярно само ако начинът ти на живот предполага да си в състояние на постоянна възбуда. Въобще объркаха се нещата в този наш ХХ-ХХІ век. В древността е било ясно
мъжете не трябва да се самозадоволяват,
за да не хабят жизнената си есенция, жените могат да го правят колкото си искат, защото увеличават жизнените си сили. Всичките му там хетери, наложници, гейши – жените, общували с великите мъже в историята, в общи линии са се грижели за подхранване на женствеността и сексапила си по този начин. Не е имало пластична хирургия, какво да се прави. Но да се върнем към съвременните класическите филми, за да не оплетем конците на това повествование. В „Невинен до доказване на противното” алибито на главния герой рухна заради язвителната реплика на жена му: „Мастурбирам.” До този момент сценаристите развиваха самоуверения образ на героя на Харисън Форд. След това превключиха на разрушителен режим. Запомнила съм го, защото много се чудих какво пък толкова го стресна. Тогава не можех да си отговоря. Сега имам теория. При общуването със себе си
независимо далище медитираш или мастурбираш
неизбежно се докосваш до едно самоуверено състояние, в което чувстваш, че знаеш как стоят нещата. Разумът не може да го осмисли, но усещаш „знанието”. Героят се срути, защото езикът на жестовете й излъчваше „аз знам”. Тя не знаеше неговата тайна, но когато имаш нещо за криене и видиш пред себе си човек, който излъчва, че всичко му е ясно, на крехката човешка психика не й остава друго, освен да капитулира. Като се замисля, не е чудно защо великите мъже в историята на цивилизацията са капитулирали пред куртизанките. Третият филм, в който мастурбацията беше използвана като двигател на промяната съвсем буквално, бе на българския режисьор Нидал Алгафари „Ла Донна е мобиле”. За дръзката сцена, в която моделът Юлиана Кънчева изигра инвалидното момиче, което мастурбира, се говореше доста дълго в пресата. След акта на самозадоволяване тя събра сили да се пребори със своя недъг. Романтичните натури могат да оспорят: не е вярно, тя се влюби, това беше двигателят на промяната.
Но любовта е прекалено ефирно чувство.
За да се заземи една любов, е нужна сексуална енергия. Мастурбацията й даде увереността „аз мога”. Ако ще се почувстват по-добре, романтиците могат да довършат „аз мога” с „да се преборя за любовта си”. Знам, че и във филма „В легло с Мадона” има кадри с мастурбация, даже и с превръзка на очите, но там има всичко. Жената е доказала, че умее да споделя колективни фантазии. Да ни успокоява, че те са съвсем нормално нещо. И всъщност не е лошо да се гледа от време на време този филм. Особено когато се сдобием с усещането, че живеем в омагьосан кръг. Сексуалната фантазия има силата да освобождава. Мастурбацията е ритуалът, с който заявяваш, че си готов да изразиш нов аспект на същността си. Е, поне донякъде. Знам, че има много жени, които имат съвсем задоволителен емоционален и сексуален живот, на които и през ум няма да им мине „да се пипат сами”. В това отношение диалогът между Божидара и Софи Маринова във VIP Brother направо стана класика. Макар да споделям убежденията на Божидара, че така човек опознава тялото и сетивата си, признавам, че леко се сконфузих пред спонтанността на найщастливата и непринудена жена в
Къщата, която отрече подобна опция за себе си (и Дачо). Въобще не си представи липса на партньор каза, че ще я е срам и че Дачо ще умре от смях. Така и не разбра защо на човек ще му хрумне да прави секс със себе си. Сподели веднъж, че майка й е завещала мъдростта на щастливия живот: „Каквото си хапнеш и си сложиш на оная работа, това ще ти остане.” Погледнато от този ъгъл, то си е така: от сън и от мастурбация спомени няма. Макар че мога да споря твърде често се случва единственият ти спомен от секса да е как се довършваш сама и ядосана до някой
блажено заспал майстор на женското задоволяване
Наскоро, пиейки си питието след работа в приятна артистична мъжка компания, чух следното: „Найидиотското заглавие на книга е „Как да задоволим жената интимно и да я накараме да моли за още”. Това е върло феминистка книга, която иска да кастрира мъжа. Тя е за някакви страшни мазохисти нареждаше моят познат. Трябва някой да напише как да я накараме да не моли за още.” А аз си спомних колко мъже съм разкарала на принципа на пияниците без едно мога, с едно не мога. Честно, въобще не ме интересува колко е гениален, умен, талантлив, ако в леглото успява само да ми изостри апетита и да ме остави гладна. Това си е садизъм. А аз мазохистка не съм. Но
много жени държат на връзките си по други причини
и предпочитат да не се отдават на греховни фантазии и по-интимно общуване със собственото тяло. И по-добре да не го правят. Ще вземат да им хрумнат разни глупави идеи, че са недооценени, че мъжът не се държи с тях като с богиня, ще им се прииска да експериментират нещо ново, пък, нали си го познават, той ще вземе да се засегне на мъжкарство… само ще разрушат хубавата си връзка. В крайна сметка важно е и да има кого да си гушнеш. Онези, които вече са си разрушили връзките или още търсят партньора, за когото си представят, че ще осмисли живота им, могат да мастурбират и опознават тялото си на воля. Но не защото са сами. А като акт на самообожание. Колкото и да си повтаряш „Аз съм най-умна, прекрасна и красива”, блясъкът в очите, харизмата от малката мръсна тайна, заради която изглеждаш толкова спокойна в своята самоувереност, закачливата секси усмивка, няма да ти се получат, докато не чуеш ударите на сърцето си. Да, онези удари на сърцето, с които тялото ни казва: „Аз съм пълно със сила и живот.”
0 Коментара