Има ли скорост общуването? Знаем, че скоростта на светлината е 299 792 458 метра в секунда. Тогава каква е тази на тъмнината? Ще отговоря на този риторичен всъщност въпрос в края, за да ви стимулирам да дочетете тези редове.
Такава скорост наистина съществува. Моля учителите по физика да не се подсмихват, а да си преподават за човека и природата – какво ми се правят на физици?! А каква е скоростта на мисълта? Има и такава скорост – 300 милисекундни. Това е времето, необходимо на човека, за да възприеме изображение. Прибавете още 250-450 милисекундни, за да успее напълно да разбере какво вижда. Общо 550-750 части от секундата. Това не важи за повечето предпочитащи да гледат как листата падат в екрана на масовия убиец на общуването между хората. Всъщност намирам телевизията за много образователна – всеки път, щом някой включи телевизора, отивам в другата стая и чета книга**.
Няма нужда да мислите толкова бързо, за да осъзнаете, че
единственото нещо, отличаващо ни от животните,
е способността ни да общуваме със себеподобните си. Лишим ли се от това умение, ще се сринем рязко в цивилизационната стълбица и ще се превърнем в бавен, месояден хищник, чиито деца са неспособни да оцелеят без майките си (подобно на кенгуруто, което носи рожбите си в продължение на 10 месеца в торба на корема си). Такива сме били в началото, преди да се научим да си подвикваме при съвместни действия. Поради вродената човешка индивидуалност и егоизъм тази нужда от единство се е проявила първо при лова. Това продължава и днес, когато 100 000 ловци само в България весело си хортуват, сеейки картеч по малобройния дивеч.
В разрез с това работата на полето винаги е била дейност мълчалива. Тези приведени под палещото слънце трудолюбиви гърбове са позволили да се генерира излишъкът, с който се изхранват създателите на хаоса, мъката и прогреса – данъчни, военни, пътешественици, учени, благородници и всички други, презиращи и малтретиращи създателя си. Вярно, че благодарение на генерираното свободно време са се появили познати неща като музикалния инструмент (най-старият е флейта от кост, лежала 35 000 години, преди да я открият в пещера недалеч от Улм в Германия), първия опит за календар (лунният 6-месечен календар от Конго отпреди 25 000 години) и безброй други примери, допринасящи един след друг за ерата на техническите открития. Умишлено пропускам географските, тук ще оставя Марк Твен със следния цитат: „Октомври, 12-ия ден на месеца. Откритието. Беше страхотно, че открихме Америка, но щеше да е още по-страхотно, ако я бяхме пропуснали.” Твърди се, че в дома му се е намирал първият телефонен апарат – за него той пише в дневника си през 1890 г. думи, валидни и сега: „Телефонът е едно от най-великите от всички изобретения, докарано за съжаление до безполезност заради студената умишлена измама на егоистичните компании ловки крадци, които го експлоатират”.
Незаслужено прескачам титаничните
методи за комуникация като димния сигнал и писмото в бутилка.
Доскоро, гледайки към комините на Кремиковци, се чудех какво иска да ни каже чрез кълбата кафеникав дим малоумният индианец, сътворил тази отрова под носа ни. Писма в бутилки съм пращал, но, странно, никога не съм получавал. Комуникацията е процес на прехвърляне на информация от един субект към друг. Методите са безкрай и не са от съществено значение. Мотивите са още повече. Замисляли ли сте се какво предизвиква сексуалното поведение? За повечето от нас сексът си е секс и защо се прави не е мисъл, затормозяваща съзнанието ни. Ето ви няколко примера, за илюстрация:
Любопитство. „Как ще е с този човек или в тази позиция?”
Удоволствие.”Толкова е хубаво.”
Любов. ”Искам близост.”
Благодарност. ”Искам да се отплатя, мило същество.”
Химия. ”Той е жесток. Тя има прекрасно тяло.”
Освобождаване. ”Страхотно упражнение.”
Възпроизводство. „Искам бебе.”
Защита.”Така партньорът ми ще е верен.”
Статус. „Всички ще ми завиждат.”
Отмъщение.”Искам да заразя някого.”
Себеуважение.”Искам внимание, искам да се чувствам по-добре.”
Натиск. ”Партньорът ми настояваше.”
Духовен. ”Искам да съм близо до Господ.”
Популярност. ”Ще се хваля на приятелите.”
Нараняване. ”Ще им разбия връзката.”
Манипулация. ”Ще ме повишиш.”
Жалост.”Исках да се почувства добре, толкова ми е жал”
Самоунижение.”Аз съм боклук.”
Приятно ми е, мога да продължа да изброявам безкрай, но се опасявам, че ще ме четете за последно тук. Ще завърша с царицата на секса, обединяваща всички изброени и премълчани: Комуникативният секс. Желанието за споделяне е короната на всички мотивации и най-неподправеният канал за общуване между хората. Не е редно да пропускаме мастурбацията – все пак това е секс с някой, когото обичате.***
Завършваме темата за секса със смартфона. Нежното галене с върха на показалеца, внимателното разкриване, деликатно почукване са част от сексуалната култура на ежедневието. Колко заряд и страст има в това общуване! Стив Джобс отдавна е обрал наградите на порноиндустрията, но го крие.
Все още не отговарям на въпроса за скоростта на общуване. Има общуване бавно, дълговечно и проверено – с хора, на които държим.
Има и общуване бързо, по-бързо от fast food – с далеч повече киселини
и лош вкус в устата. Не би го компенсирала дори плахата усмивка пред развалените детски зъби, захапали гранясалия хамбургер със срок на годност, далеч надхвърлящ и най-разхлабеното въображение.
На кого му се говори днес, когато можем да се скрием зад щадящата анонимност на компютъра, злъчно псувайки по форумите всичко различно от подпетените обувки на съседа?! А и с кого да общуваме?! Всичко що годе уважаващо себе си се изнесе към надеждата за добър и достоен живот извън пределите на татковината.
Останалите тук обитават самозаблудата на жалостта към съзнанието си, повтаряйки като мантра „Стопихме се”. Несгодите и чуждите грешки докараха България до 6 милиона – каква заблуда! Преди 20 години нацията ни наброяваше около 8.5 милиона души. Днес вероятно сме 10. Разликата до 6 се е пръснала по света, разумно невярвайки във възможността да водят нормално съществуване в родината си, докато са живи. Само в Испания законно пребиваващите сънародници са 240 000. Повече от град като Бургас.
Прибавете тези без документи, връз тях натрупайте българите в Италия, Англия, Франция, Канада и пръснатите из цялото земно кълбо, и ще осъзнаете ужаса на провала ни. Тревожна е засилената в последните месеци тенденция за емиграция от страната ни на финансово обезпечени семейства. Щом богатите не могат да живеят добре в България, какво да очакваме от другите? Как си позволихме толкова фундаментални грешки? 20 години са много време за световната история дори в епохи, далеч по-некомуникативни от нашата. Толкова години са минали от подписването на Версайския мирен договор, маркиращ края на Първата Световна война и нападението на Хитлер над Полша, започнал Втората. Не е ли плашещо?
Разбира се, има надежда в младото поколение. То ни изумява със задълбочените си познания за компютърни игри, за филми за вампири и несъществуващи приказни герои. Фотографските им умения са забележителни, владеят до съвършенство ракурса на автопортрета, заснет с телефон в огледалото на трикрилен гардероб – облечени са с леопардови полички, устните са силно изпъкнали, мазният мулатски тен е резултат на минимум четири солариума седмично. Кулинарните им умения са на мултинационално ниво. Уважават стомасите си, никога не повтарят заведението за бързо хранене. Знаят в кой ден се сменя олиото за пържене. Музикалните им вкусове (в съчетание с грациозността на кръшните им гюбеци) са гордост за нас, техните създатели.
Накрая отиват на абитуриентски бал, облечени в перде
с нещо подобно на врабче, повърнато от котка на главата. Основен житейски стимул? Да седнат по един или друг повод във възможно най-скъп автомобил. Опитите за общуване с тях са безсмислени. Те витаят в друго измерение. На нас ни остава да чакаме бъдещото ни творение с гордо вдигнати глави. Дано ни оправят. Този път завинаги. Няма да е зле да си намерят работа преди това.
Преди 20 години 8,5 българи са вършили труда на един германец. Днес задружно сме намалили бройката до 4. Колко време е необходимо, за да заработи един от нас като германец в Германия? Отговорът е ясен – николко. Средата определя съзнанието. Тук казваме, че пиенето определя съзнанието. Защо не пробвате да карате като обезумели колата си в Северна Америка? Няма да ви хрумне дори.
Е да, ще кажете, пътищата… Войната на аргументи и контрааргументи също е форма на общуване. Тук я водим в запушени кръчмета с чаша ичкия в ръка. Да си признаем, всички солидарно носим 1/6 000 000 от вината за случващото се. Ние, останалите, врящи в казана на примиренчеството и потомствения национален нихилизъм. Липсата на национални приоритети, забравените думи – чест, достойнство, патриотизъм, принизяването на авторитета на личностите, достойни за подражание, липсата на личности като цяло е неразривна част от обкръжаващата ни действителност. Учудваща е способността ни да вярваме като малки деца на фалшиви кумири. Иначе страната ни е чудесна, има си даже Белоградчишки скали. Не бих ви се разсърдил, ако ме натирите да се оплаквам на тях.
На всички ни е все едно. По-добре да погледна какво става с виртуалните ми приятели
на един клик разстояние.
И това е общуване, макар пълно с куриози като примерно хора, с които съм имал близки отношения в миналото, днес деградирали до „приятелство” в една социална мрежа, където ми пишат, отбелязват и постоянно ме канят да спасяваме нещо си, същевременно ме поздравяват със студено кимване на улицата. Ами unfriend me***! Това заслужавам, като пиша мрачни неща. Модерното алиенирано общество си измисли специална дума, описваща края на комуникацията с някого.
Животът е прекрасен. Навън е топло и все ще намерим стотинки за по една бира. Не ме слушайте. Както се убеждаваме в последно време, правото да бъдеш изслушан не включва задължението да бъдеш възприет насериозно. Пък зимъска ще му мислим – дето се казва и по-лошо сме видели.
Що се отнася до скоростта на тъмнината (която е липса на светлина), тя съответно настъпва в наблюдаваното място със скоростта, с която светлината отстъпва. Или 3.00 Х 10⁸ м/сек. Твърдението е безсмислено подобно на това, че студът е липса на топлина.
* Unfriend – „разприятелявам се”. Нова дума в английския език, точно описваща света, доминиран през изминалата година от мрежите за социално общуване.
** Заимствано от най-смешния човек, раждан някога – Граучо Маркс.
*** От друг смешен човек – Уди Алън.
0 Коментара