Паднах в клопката на „Здрач“ на 31 март 2009 г. Оттогава до днес съм прочела сагата и всичко, писано за нея, апокрифната Midnight Sun, блогове, списания, сайтове.
В „Здрач“ има една култова реплика, с която главният герой Едуард Кълън казва на героинята Бела, че не може повече да стои далеч от нея: „Ти си моят персонален бранд хероин.“ Нещо подобно прави сагата с невинните си жертви – жени на всякаква възраст, с различни разбирания и предпочитания – пристрастява ги като нов и много силен наркотик. За да бъда по-ясна, ще ви кажа размера на моята зависимост – при цялата липса на време
съм гледала филма „Здрач“ приблизително 60 пъти, притежавам 4 диска
с едно и също съдържание, копия на компютъра и върху iPhonе-а си за всеки случай. Един ден гледах филма 3 последователни пъти (вярно,че в самолет, но все пак). Препрочела съм книгите 2 пъти за 3 месеца. Притежавам книгите от сагата на английски и на български. Знам цели пасажи от филма наизуст. Влекат ме вампирски истории и изгледах сериала „Истинска кръв“ на един дъх за 2 дни. Естествено че съм смутена от зависимостта си към „Здрач“; естествено че си задавам въпроса аз ли съм оглупяла, или някой е открил как да бърка в мозъка ми и да го промива.
Нищо не разбирам от психология, психоанализа, антропология. Нямам и най-малка представа защо Стефани Майер е спечелила приблизително 50 млн. долара от продажби на безобразно написана нискокачествена проза, която няма нито едно художествено качество. И защо те кара да я четеш отново и отново. Вероятно, защото следва някаква парадигма, която въздейства подсъзнателно и кара хората да искат да преповтарят историята. Спомням си, че в университета го наричаха „естетика на тъждеството“ – това е, когато изпитваш едно и също удоволствие и удовлетворение от една и съща история – народна приказка, песен или легенда, разказана за пореден път по един и същ начин. Единственото ми успокоение е, че
„Здрач“ е болест, която протича при всички с едни и същи симптоми.
Лошото е, че не е ясно как приключва, защото при нито един от заразените не й се вижда краят. Болестта се развива, като преминава през различни етапи. Точно си решил, че вече не си зависим и се появява следващата история. Следващият филм от сагата ще има премиера на 20 ноември. Остават още 2 филма, което отлага лечението на зависимостта с няколко години. Някой от вече заразените ти разказва с нездрав поглед за това, че е невъзможно да си пропуснал такова удоволствие и откровение като „Здрач“, че ако веднъж я вземеш в ръце, няма да я пуснеш, докато не я прочетеш докрай. Бях чувала за трогателната вампирска история, но и през ум не ми минаваше да я чета – имам си достатъчно работа и непроче- тени важни книги до леглото, за да си губя времето с безумия за вампири в книги с кичозни корици.
В моя случай всичко започна с филма. Оказах се заклещена в 12-часов полет, с малко мониторче пред мен и филми, които вече бях гледала. Освен някакъв вампирски. Когато е оставен 12 часа сам със себе си, човек не подбира много. Изгледах „Здрач“ без да помръдна от мястото си напълно сигурна, че това, което гледам, е треторазрядна, нискобюджетна продукция, както подсказваха лошите специални ефекти, нескопосаният грим и неизвестните актьори. Петнадесет минути по-късно започнах да гледам същия този филм отначало, под предлог, че съм изпуснала началната завръзка при предишното гледане, докато се колебаех кой филм да гледам. Няколко часа по-късно, гледайки за трети път „Здрач“, се хванах, че малко ме е срам от съседа по седалка, който би могъл да си помисли, че съм малоумна, незряла, лишена от интереси жена, която гледа една и съща глупост три пъти. И щеше да е прав.
Гузността ми по отношение на „Здрач“ стана част от цялото преживяване.
Не съм препоръчала филма на своите близки, защото не искам да поема тази отговорност, не говоря за това с най-добрата си приятелка (тя има мъжка психика и е резистентна на подобни сюжети). От време на време намирам други заразени с трескави погледи и тогава падам в клопката на дългото претакане на сюжети, лица, герои, усещания. Споменът от филмовия маратон „Здрач“ ми остана като срамно преживяване, подобно на това да хапнеш цяла торта, докато си на диета. Дори и не подозирах, че има нещо след това. Оказа се, че има – цели 4 дебели, достъпни на всяка крачка, изкусителни и лошо написани романа от сагата.
„Завиждам ти, че не си ги чела още“, ми каза личният ми „Здрач“-ментор, който ме посвети в тайнството на издадената тетралогия, както и във всичко останало, което беше важно да знам. Че има още един роман на Стефани Майер,че филмът е издаден на DVD и че от интернет мога да си разпечатам апокрифната версия на романа Midnight Sun, разказана от гледната точка на главния герой – вампира Едуард Кълън. Освен че тежаха, книгите предизвикваха непредвидено общуване с хора, които те гледат заговорнически. Продавачката в книжарницата не пропусна да каже:
„Не е възможно да не сте ги чели още, на кой свят живеете“
Още докато се прибирах вкъщи, знаех, че ме чакат дълги безсънни нощи, слаба концентрация през деня и нескопосани извинения пред приятели и близки, които тряб-ваше да изчакат да свърша и 4-те тома, преди да им обърна внимание отново.
Предположенията ми се потвърдиха, нещо повече – започнах да забелязвам други, напълно обсебени като мен хора не само в България, но и навсякъде, където попадах със своя сладъктовар – тежките томове на Стефани Майер. В превозни средства, на летища, на най-отдалечени и безумни места се натъквах на черните корици, стиснати здраво от момичета и жени.
Вампирите се оказаха тенденция
Приблизително по едно и също време се появяват два напълно обсебващи вампирски филма, които имат фенове от Бора-Бора през България до Индия. „Истинска кръв“ и „Здрач“, макар и много различни не само като сюжет, но и като пластове, постигат нещо повече от успех. Стават култови продукти с фенове из цял свят. Ако прибавим и „Дневниците на вампира“,картината става пълна.
Вампирите са навсякъде и скоро няма да се отървем от тях. Въпросът е – защо? Има много теории по въпроса, които потвърждават факта, че нещата са сериозни. Феноменът „Здрач“ започва през 2005 г. като обикновена фентъзи история за любовта между вампир и човешко момиче. Успехът е явен, но все още книгата не е пре¬дизвикала масова психоза. The New YorkTimes слага романа като избор на редактора, а Publishers Weekly го избира за книга на годината. С изключение на шепа сериозни литературни критици, които са искрено озадачени от липсата на съответствие между качеството на творбата и големия интерес към нея, обществото като цяло я приема ентусиазирано. Родителите са доволни, че
дъщерите им са запленени от книга с викториански речник и липса на какъвто и да е секс.
И ако дъщерите са в пълна безопасност, в сюжет, вдъхновен от мормонските разбирания за живота на авторката Стефани Майер, то майките попадат в далеч по-опасна и неочаквана клопка. Вампирската история за 104-годишния съвършен Едуард Кълън обсебва легиони от жени – фенове, които получават напълно сериозно диагнозата Obsessive Twilight Disorder. Докато една част от съзнанието ми седеше в плен на вампирската история, друга не можеше да не се запита защо подобно нещо изобщо се случва. Как е възможно лошо написана, посредствена като език и стил книга, с елементарен сюжет и не особено убедителни характери, да бъде продадена в 17 милиона копия още преди излизането на филма? Следващото мнение не е мое, а на хилядите фенки, чиито мнения прочетох през последните няколко месеца. Причините „Здрач“ да бъде новият „персонален бранд хероин“ за жените са две – образът на Едуард Кълън и невъзможната смесица от сюжети, които книгата събира в себе си.
Моят „Здрач“-гуру нарича романа супа със сладолед и спагети. Именно нещо такова е забъркала Стефани Майер в драматичната си творба, която не прилича на нищо, защото прилича на всичко. Неслучайно всеки един от романите започва с цитат от класическа творба, чиято структура копира по-нататък. Едуард е
един своеобразен Мистър Дарси, който се опитва да стои далече от своята Елизабет,
докато накрая не пада в плен на собственото си въздържание. Първият роман „Здрач“ копира напълно сюжета и развитието на „Гордост и предразсъдъци“, да не говорим, че има почти толкова сексуален контекст, колкото викторианския си еквивалент. Ромео и Жулиета се появяват във втората книга от сагата, отново с идентична сюжетна линия и поведение на героите. В третата книга Едуард и Бела се преобразяват в Хийткилф и Кати от „Брулени хълмове“. Нещата обаче далеч не приключват дотам. В отделните романи се наслагват огромно количество сюжети и парадигми от класически истории и романи. Благородният вампир Едуард отказва да съсипе живота на любимата си, като съзнателно страни от нея поне 220 страници. Бела е забраненият плод, най-неподходящата за него ( Едуард никога не е жадувал нечия кръв повече от тази на Бела ), към който Едуард не би трябвало да посяга, защото и за двамата ще е най-добре – съвсем очевидни са приликите със сюжетите за млад свещеник, който е изкушен и влюбен в жена (Птиците умират сами). Ето още един експлоатиран сюжет – героят може да бъде спасен от своята самота и алиенация само от млада, добра девойка, която го обича искрено – Красавицата и Звяра (в романа Едуард Кълън нарича себе си често чудовище).
Забърканото от Стефани Майер сюжетно меню съдържа в себе си още много класически истории, разказани на различни места в сагата, смесени точна като в супа със сладолед и спагети. Но за аудиторията тази рецепта се оказва неустоима.
„Хари Потър за момичета“ -така наричат книгата на Стефани Майер
критиците, когато се появява на пазара в Щатите. Именно момичетата са 98,99% от аудиторията на сагата по целия свят. Оттам идва и другата причина, която обяснява необикновения успех на тетралогията – Едуард Кълън. Той далеч не е идеален, даже напротив, ако се окаже гадже на вашата дъщеря, по-скоро ще сте притеснени, отколкото доволни. И то не защото е вампир. На второ четене Едуард Кълън е далеч от идеалния мъж. Държи се покровителствено и обсебващо с Бела, но същевременно побеснява, когато някой друг се опита да се погрижи за нея или да спечели вниманието й, насърчава я да изостави баща си и дори да го нарани, не се колебае да повреди колата й, когато решава, че не трябва да излиза от дома си, изпраща я насила в собствената си къща, където я държи като пленница, и пак против волята й я завежда на училищния бал. Да, всичко казано по-горе е така, но за жените над 18 години „Здрач“ е нещо като интернет порното замъжете Едуард Кълън е като порнокрас- авиците – той може и прави неща, които мъжете в реалния живот не само не правят, но и смятат за неприемливи. Той е нежен и грижовен, силен и ревнив, ослепително красив, миришещ прекрасно, благороден, от добро семейство и богат. Той е шансът на всяка жена да бъде спасена от обикновеността чрез необикновената любов на мъж, който е страничен за скучното общество.
Едуард е вампир с отличен вкус –
стаята му е подредена с реални култови дизайнерски съвременни мебели. Почти всяка жена мечтае за съвършения мъж, който би убил заради теб и същевременно би ти купил чисто ново ауди за рождения ден. Едуард е перфектна невъзможна комбинация отпоет, моногамен красавец, интелектуалец, богаташ, романтик и лошо момче. Култът към него е симптом на съвременната културна криза на мъжествеността. И ако останалите автори интерпретират само един сюжет, то Стефани Майер използва всички сюжети и всички архитипи за мъжки образ в своя 104-годишен вампир. И продава последната книга от сагата в 3,5 милиона копия само за първия ден. Питам се – след като вече сме получили всичко накуп, какво може да очакваме в бъдеще?
0 Коментара