В средата на юли седяхме с половинката в берлинския ни апартамент със задачата да планираме обиколката си из Германия, която през тази вирусна година щеше да е всъщност отпуската ни. Действието се развиваше почти седмица преди въпросната отпуска да започне. Това по всички стандарти, да не говорим за немските, беше неприлично късен момент за планиране. Обаче тя и 2020 се оказа неприлично невъзможна за планиране, та ние просто се вписахме добре.
Емблематичната скулптурна група Caminos на Lisbet Fernandez Ramos. Състои се от 30 скулптури на деца с ръст около 110 см, направени от теракот.
След като плановете на целия свят за 2020 отидоха в кръглата папка, след като и нашите лични такива (и по сериозни, и по-лежерни) преминаха през “може пък да размине”, “чакай да видим какво ще стане”, “абсурд е да стане”, “трябва да пробваме”, “дай да преценим добре” и “каквото-такова”, бяхме във фазата, в която просто не правехме планове за повече от следващата седмица. Това обяснява и защо малко преди началото на ваканцията ни нямахме почти
никаква идея къде ще ходим,
освен че ще останем в Германия заради всички ограничения, усложнения и особености на вирусната ситуация. И така седнахме ние да планираме немското си двуседмично турне.
Извънземната, дива красота на планината Cardon
Първият ден на отпуската ни беше 25 юли и на следващия двамата славно пристигнахме във… Фуертевентура (с витлов самолет). Да, определено Фуертевентура не е в Германия! И ако се чудите защо така се получи, не съм сигурна, че мога да дам отговор, който да звучи логично. Просто, както седяхме и планирахме обиколката в Германия, се погледнахме двамата и почти в един глас казахме, че трябва да отидем на място с море и обилно, прежурящо слънце и това беше. Направихме бърз преглед на опциите и се спряхме на тази – канарски остров, познат с хубавите си плажове. Чудесно. Няма директни полети (то в тия объркани времена пак добре, че имаше някакви) – голяма работа, ще летим с прекачване. Искаме да сме изолирани – намерихме си чудесна опция за престоя. И т.н, т.н. Решихме всички условности за ден и имахме билети, запазена локация и наета кола. Тип-топ.
Разбира се,
заради вирусът имаше малко повече логистика –
допълнителни документи, маски, превенция и т.н. Разбира се, много хора не биха рискували и това е разбираемо. Разбира се, доста места са все още затворени, няма ги масовите събирания и събития. Разбира се, ние също внимаваме и заради себе си, и заради другите хора. Но по принцип ние не сме и типични туристи, а по-скоро сме пътешественици. Хотелите, all inclusive и масовите организации/ екскурзии не са точно нашето нещо.
“Живата” скулптура Fobos на известния артист от Ланзароте César Manriquе. А е “жива”, защото съдържа подвижни части, които непрестанно са движени от вятъра
Ние обикаляме самостоятелно, разучаваме нехарактерни точки, сами си организираме престоя (когато това е възможно), завираме се на нетипични места, проучваме маршрути, импровизираме и т.н. В този смисъл, за нас е напълно естествено да не сме част от някаква мейнстрийм почивка и в това отношение разлика нямаше. Вероятно за хора, които предпочитат по-традиционни ваканции, ще е една идея по-сложно.
Няма да ви занимавам с нашето изкарване. Може би само мъничко, колкото да ви кажа, че си изкарахме повече от прекрасно, видяхме почти всичко (някои места не са достъпни в момента),
срещнахме се неочаквано с приятели,
открихме нови, сближихме се с две котки, едната от които истински жълтоок, островен пират, навъртяхме три резервоара километри на този не много голям остров (100 км дължина и 25 км широчина), доста от тях по черни, планинско-серпентинени пътища, в битката с вълните на Атлантика те ни водят със сто на нула, непрестанните ветрове отвяха всичките ни грижи, нерви и неволи незнайно колко далеч и в крайна сметка си тръгваме оттук по-спокойни, щастливи и почернели хора. А, и още нещо. Бонус, благодарение на вирусното време беше, че вероятно имаше около 1/10 от обичайния туристопоток. Мда, мноооого е приятно да се мотаеш и да си почти сам по улици, заведения, плажове, музеи и навсякъде.
Известният плаж Sotavento
Така че, макар и твърде необичайна, трудна дори,
2020 си има и добри страни.
Извади ни рязко от зоната ни на комфорт, рутината и инерцията. Принуди ни да бъдем различни. Постави ни в ситуация да сме изобретателни, непретенциозни и креативни. Насили ни да правим нещата по нов начин, а когато такъв няма, да го измислим. Даде ни време за себе си, за близките ни, за хората. Постави на тест отношенията ни. Свали лицемерието и разкри лицата зад маските. Оголи истини и дълго отлагани желания и констатации. Наложи ни да вземем занемарени решения. Накара ни да преоценим много неща. И може би ни промени.
И, в крайна сметка,
все пак направи лятото възможно.
Дори и такова шантаво, непланирано и някак дистанцирано, можем да го имаме. И можем да превърнем неговите особености и ръбатости в ценни спомени за “онова необичайно лято на 2020”, годината на вируса, когато правихме всичко не както обикновено. Нали това са бисерите на живота – историите, които можем да разказваме, защото са били различни?
Лятото е възможно, защото независимо от обстоятелствата, то е тук и се случва, защото и ние сме тук и се случваме и защото “не е измислица морето и щастието съществува” дори тогава, когато нищо не е такова, каквото сме очаквали.
0 Коментара