Сексът във виртуалното пространство е като да участваш интерактивно в порнофилм. Потъваш в илюзията, че си в него, което става с помощта на огромното оръжие на човека – въображението. Рутината, досадата от традиционното и липсата на по-силни преживявания търсят компенсация в това необятно пространство.
.jpg)
От тази „услуга“ се ползват хора, които, първо, имат достъп до такава алтернатива, а от друга страна, страдат от емоционален, физикален или физиологичен дефицит. В интернет те откриват сродна душа, запазвайки анонимност. Там могат да играят всякакви роли, да изживеят фантазиите си, без да се притесняват от отхвърляне или порицание, да бъдат това, което в реалния живот не биха могли да си позволят.
Интересно е, че
по-възрастните жени, които имат интернет връзка,
винаги се стремят да осъществят и реален контакт със своя партньор. Срещат се на живо, често се разочароват, страдат, губят и съпруга, и партньора си едновременно. При младите е обратното – те се стремят максимално да пренесат реалния живот във виртуалния. Не искат да си губят времето и използват всички услуги, които предоставят модерните технологии. По-старото поколение предпочита да пипне, да подуши, да усети, да получи информацията със сетивата си. А новото смело си поръчва парфюми по нета, без дори да има представа как ухаят.
Сексът е единственото нещо, при което, давайки, получаваш
Съвременните хора обаче вече нищо не искат да дават, а да консумират. Парите се превърнаха в „кодиран трансформатор“ на потребностите. Приличаме все повече на консуматори, които се отдалечават от произхода на нещата и дори не знаят какво точно искат да изконсумират, само да е ново.
Жените специално са много агресивни, те искат и могат да получат като стока всичко, дори секс. Човешката природа е зверски нарушена – за това говори фактът, че сексуалните проблеми нараснаха изключително много в световен мащаб. Но дори когато има сексуален проблем, човек се опитва да надхитри природата, вярвайки, че може да контролира всичко. В случая – като използва всички оръжия на интернет.
Не смятам, че привържениците на виртуалния секс имат нужда от терапия.
Те са нормални, но в повечето случаи са неуверени в себе си личности,
които чрез мрежата се учат да споделят мисли и чувства. Както децата се научават да живеят чрез приказките, така и по-големите преживяват един нов тип детство, като използват фантазията си и се научават да общуват във виртуалната реалност. Въпреки че се опитва да измами природата и света, човек открива онова, без което не може и за което копнее през целия си Aживот – близостта с хората.
0 Коментара