Влюбването обича детайлите. Те открояват цялото, подчертават конструкцията. Без тях скулптурата остава без форма. Няма живот в плътта, ако няма вторачване.
Приятелите от моето съзряване се пленяваха – във всякакъв смисъл – от гърдите. Те въплъщаваха и вдъхновяваха цялото. С годините съзнавахме, че тези знаци на нашите въжделения придобиват вторичен характер. Че повече значение произвеждат очите, душата, доколкото можехме да я различаваме, и други извивки от природата – понеже Господ е сътворявал жената само с извивки. В природата права линия няма, няма и ъгли – те са измислени от човека.
Ако пуберът се взира в гърдите,
мъдрецът се взира в съдържанието.
Във всеки случай то е младо. Останалото е опит. А опитът обича разочарованието.
Влюбването е странен сътрудник на съзряването. Младостта – необятен избор. Младостта си отива на един автостоп? Не е вярно. Младостта не си отива. Ние не сме на автостопа. Консумацията на млада форма и съдържание е заложено дълбоко в гърдите. Особено ако са хубави. Особено ако опитът още не се е превърнал в съдилище. Влюбването е едва началото на романа. Но нали правите разлика между влюбване и любов? Често влюбването е по-красиво от продължението. Защото всяко продължение предполага край. Насищане. Бит и други скандали.
Когато не може да осъзнае цялото, влюбването осветява детайлите. Колежка от програма „Хоризонт” си падна по редактор от „Новини”-те. Абсолютен идиот, при това с грозно партийно минало. Какво харесваш в тоя кретен, скъпа? Тя: Харесвам как удря по бюрото.
Съученик лудна по една Румяна, никаквица,
повтаряше осми клас за трети път. Какво намери в нея, бе тъпак? А той: Виж как с дясната ръка си прибира кичурa зад ухото си.
Красавица от махалата пощуря по кварталния отговорник на МВР. С какво те гепи тоя? А тя: Гледай как му стои униформата.
Една друга, руса фея, мечта на мъжката половина на „Лозенец” обяви, че е пощуряла по журналист от БНТ, съсед от площад „Йорданка Николова”: Влюбих се в мустака му. Велик мустак! Нaпомнял й за холивудския красавец Кларк Гейбъл – толкова желан след “Отнесени от вихъра”, че според сценаристката Анита Луиз било достатъчно само да си помисли за едно момиче и то вече било пред вратата му. Лошото е, че момичета после започват да мечтаят, най-вече за екранна любов, отсича артистът. А Анита Луиз признава, че първо си паднала по мустаците му, после по славата му. Накрая не правела разлика…
Имах история с пуловер. Лилав и обемен, истинско скривалище на гърдите, които единствено въображението можеше да изрисува. Да се влюбиш в пуловер? Може, ама много-много не е за признаване.
Влюбвал съм се още в тънки глезени. В заоблено рамо. В дълбок глас (не гърло).
Признавам, с годините частите от цялото започнаха да ме третират като съзряващ елемент. Научих се в отделните страници да търся сюжет, да сглобявам роман. Детайлите, колкото и да са дълбоки, са само прозорец. В читалнята на живота тялото има повече запетайки, отколкото можем да нанесем. Читателят стига до финала, защото има търпението да страда. Да страдаш – това е велико откритие. Пътеводител в помъдряването. И в остаряването. Никога не е късно да се влюбиш – това е да възкресяваш надеждата за сметка на опита. Любовта винаги инсценира младост. Понеже спомените все изтриват по някой детайл. Спомените крият възрастта ни.
Мъжкото его обича да се обгрижва с млади доставки.
Пресни, любопитни, току проходили в тайнствения свят, те са пленявали и пленяват велики персони – владетели и творци. Царете ги отглеждали като брачни подаръци, като дипломатически ноти – понякога шестнайсетгодишна дъщеря е спасявала цяло царство. Хрониката на разменената плът от древни времена насам е задръстена от примери. Има и обратни сюжети, когато младата красавица ляга не само в спалнята, а и в сърцето на властелина. Тогава се явява обратният риск: вместо да работи за мирното съвместно съществуване, красавицата дърпа за опашката звяра на войната. Като Елена от Троя, например.
Вдъхновението не понася насилието,
както гладът не понася вилици. Пленничките в харема не подават молба за постъпване – отиват в ложето на победителя по принуда. Любопитството на наивността и любопитството на опита пробват да осмислят съвместно удоволствието. И ако влюбването е вратата на връзката, то любовта е спалнята. Наградата винаги има форма. Тя е портрет със стотици извивки. Повод за романи.
Не, младостта не си отива. Тя e спътник на твореца и идва всеки ден. Всеки час. С всеки сън. Как да не рисуваш? Как да не сътворяваш симфонии? Детайлите затова имат значение – защото помагат на цялото. Те са нашите чипове: постоянно се трият, за да отворят място за следващата биография. Без детайлите щяхме да сме скучни като пуловер без форма.
0 Коментара