Нищо по-лесно от това да пишеш за семейните войни. То е като да се изкажеш за световния мир. Толстой като прозрял, че всички щастливи семейства си приличат, а нещастното е нещастно по своему, какви романи написал! И всичките тези страници за войни и миротворчески операции на територията на фамилията, само защото белобрадия с рубашката се напатил от чепатата адашка Соня, както съвсем не с умиление наричал мъдрият, човеколюбив и хрисим граф Лев Николаевич майката на тринайсетте им деца.
Лесна работа, викам си, да споделя нещо лично и съкровено из епоса на семейни живот, но съвсем не се оказа проста работа. Ами то, като се позамислих с днешна дата и от възвишението на усамотеното си, новоизвоювано съществуване, целият семеен живот се превръща от един момент
ако не в ожесточена баталия, то в студена война
или разузнаване, я финансово, я относно партньорската лоялност. В по-редки случаи: в мирно съвместно съществуване, скрепено с конвенция за взаимопомощ и сътрудничество, споразумение от взаимен интерес и прочие общоприети форми на политическа търпимост, които нямат нищо общо с любовта.
Най старата позната на човечеството покровителка на любовта, шумерската богиня Ищар, била и патрон на войната. Умно! И логично. Като се позамислиш, даже неособено дълбоко, не са ли военните термини част от лексиката, която усилено ползваме, когато стане дума за брак и семейни междуличностни комуникации. Дебнене, нападение от засада, стратегия, тактика, мерене на заслуги, даване на наряд, отстъпление и настъпление, атака и пораженческо скимтене на рамото на приятелка, когато се отнася за съпруга или натряскване с приятели по мъжки, когато е разжалвана мъжката чест. Заход, обход, кръгова отбрана, неочаквана атака – всичко това, преди да впримчиш врага и да започнеш последователни, усвоени неподозирано точно от предходните модели във фамилията действия по култивиране на стокхолмски синдром в жертвата, която напълно доброволно си е подала безименния пръст, за да бъде опръстена, точно както и вие.
И така да свиете картечното гнездо или щаб- квартира на неизбежната обсада и…досада.
Впрочем ролите на жертвата и похитителя често са претърпелите развитие образи на посветен влюбен и лелеян обект на желания. Мечтаният ти друг аз, който ти е пасвал като италиански чепик,
се е раздул в тираничен, самовлюбен съкафезник,
от когото не можеш да се скриеш.
В църквата се говорят едни неща, аз за това съм писала и преди. В тайнството на венчавката, отчетата намесват Бог и неотменимото му присъствие в интимните дела на обричащите се в добро и зло, в радост и мъка, до развръзката на самата смърт. Опасявам се, че едва ли някой чува, а още по-малко решава да помисли върху досадното натрапничество свише. На кого му е притрябвал Бог да му надзърта в помислите, ложето и всевъзможните мизансцени на авантюрата, която търпи развитие и кога спонтанно, кога с много здрав разум, предшестващ смелата стъпка, прераства в брак. В съюз между двама, забравили за структуроопределящата роля на небесния отец в кръга от двама. А като сме двама, везната трудно се удържа в равновесие и баланс. Става все по-деликатна и халтава без стабилизиращата роля на център, който да оформи купола над една връзка. И тогава няма как да сработят законите на Всеблагия, тогава отново си влиза във владение мъжемелачката Ищар, която действа като богомолка. И за мъжа, и за жената, влезли в някакви земни или църковни обвързаности.
Така мисля с днешна дата, както отбелязах, точно една година, откак заживях несемейно и без подкрепата и присъствието на съпружеска половина в дома и сърцето си. Войни дали съм водила? Вероятно онова, което си мислех, че е отстояване на лично пространство (както е модно да се казва), си е било ако не война – битка. Превантивно въоръжаване с аргументи в случаи на атаки или агресивни настъпателни действия. Неясно и непълно осъзнавани самоотбранителни акции, а така също и завоевателни помисли, прераствали в действия, а сетне в отношение. Въпреки че, ако се позамисля по-дълбочко, и рискове съм поемала, и сражения съм водила и са ме нападали и дори съм се чувствала убита.
Простреляна с внезапни откровения или изпуснати оловни думи,
които правят такива дупки, че не може да спре да ти духа през тях.
Аз също, при все че се имам за пацифист и миротворец, съм шпионирала, дебнала, броила провинения, за да махам нашивки, да разжалвам и да свалям от списъка на заслугите на другата страна.
Дали ме е срам? Нито тогава, нито сега.
Тогава мислех, че играта се играе така. Всички го правеха. Привидно изповядваха, демонстрираха и ползваха с пълна сила свободата на модерното съжителство, а после маскираха обидата от пренебрегването, неоценяването и откровеното отхвърляне като търсене на права и реабилитация по друг параграф.
Например, ако докато си единствен фокус на любимия човек, ти рядко, дори никак не придиряш на другия във връзката, че си захвърля чорапите където му падне, че не е изхвърлял кофата със седмици или не е взимал детето от градина вече месец. Виж, ако се усетиш застрашена от конкуренция – била тя в лицето на сексапилна колежка или ново спортно хоби – то тогава какви сокове на гнева започват да бълбукат във все по-рядко фризираната ти глава…
Той също от доктор Джекил се е превърнал неусетно в мистър Хайд. И само защото от децата нямаш време да си върнеш старата супер форма. Не ти е до сексуални игрички и толкова ти се ходи на юг за Коледа вместо на ски, където да дондуриш тамагочитата, с които си се сраснала.
И се започва. Първо с една лимонка. Аз така им викам на ония усмивки, дето значат
„нищо няма да кажа този път, но следващия му мисли“
Следващия път може да се стигне до задействане на гранатомет, словесни картечни откоси и дори залпове от Дебелата Берта, Катюша и крайцера Аврора. Може и някой друг роднина по права линия да пристигне като Радецки със съпътстващите гърмежи. Обратната страна пък, освен че може да отговори с не по-малко войнстващ устрем за опазване на суверенитета и личното достойнство, но съществува вероятност и да предприеме изненадваща тактика. Да не отговори в атрактивния, епичен стил на контраофанзива, а да премине в подривна дейност и дори нелегалност.
Честна дума, съпругът на една приятелка изчезна. Нямам предвид бившия шеф на ДАНС Сертов. Просто кроткият системен администратор си взе един чифт боксерки и изчезна. После се върна. Имал нещо лично за уреждане и за да запазел ненарушимия съюз – потънал. Тя и дума не обели повече, но това е прецедент. В повечето случаи театърът на войната на територията на семейната недвижима собственост си е дума за дума, чиния за тиган, крясък за поменаване по майчина линия, и то не само в малките населени места, дето съседите са по нарядко разселени, ами и в столичните кооперации, панелки и затворени фамилни комплекси дори.
За последните пък, ако знаете какви пунически сюжети знам! Няма да ни стигне списанието! Той й взима палтата, колата, изпъжда котките, прибира кредитните карти. Изхвърля й всички тоалети, а бижутата дава на майка му да ги пази. Сещате се каква охрана е свекървата-съюзник срещу сгафилата снаха. Тя – хлътнала по съдружника на прецакания Отело,
от довчерашна „мило“ мимикрира в изобретателна кучка
и му раздава телефона и адреса в обява в сайт за запознанства, че бившият й спешно търси партньорка за пътуване в екзотична дестинация. Той, влиятелен човек с авторитет и познанства, се обажда на работодателя и на всички потенциални работодатели и й захлопва всички врати и кепенци за почтен доход. Пуска слуха и публикация за кошмарни нейни прегрешения в среди с повече от съмнителна репутация. Тя дава и последните си пари, за да му уреди контрагейт в конкурентна медия, уличаващ го в контакт с популярен гей. Историята за малко да завърши със свидни жертви, но блондинката спаси кожа и стандарт чрез спешен и неимоверно скоротечен роман с чужденец. Уязвеният мъжкар също експедитивно придоби права върху сензационна брюнетка от медиите, която коригира своевременно накърнения му имидж. Така не се стигна до по-сериозни разправи и физически оцеляха тези двама модели за подражание и еталон за успех, откъдето и да ги погледнеш.
Листопадът на живота край няма! „Дързост и красота“ също, „Далас“ неслучайно е най-гледаният сериал за всички времена.
Един равин в една от сагите сапунки казваше: „Когато бог го няма в комбинацията от двама, и другото е обречено“.
И се маеш, защо като гледаме, не помним. Възрастни хора, а отношенията им – като от старите ленти. Живели по двайсет и повече години заедно, делили масата, касата и кревата цял живот, а се хващат за старческите гуши заради детинщини и глупости. Как се обиждат и нараняват и си желаят какви ли не злочестини, включително и клетви си сипят връз побелелите глави заради инат и наранено достойнство. А животът свършва бързо. Като в екшън. Защо да е за война и апартейд, като може да е красив, романтичен трилър с неочаквани, ненатрапчиви и ведри мъдрости. От нас зависи. Или пък не.
Може би затова китайците, най-многобройният народ с най-малко любовни истории в историческия си епос, ползва един йероглиф и една дума за обичам и убивам. Само интонацията поражда разликата в смисъла. И ако забравиш верния тон… онзи се смее ли, смее горе. Забравен, като полковника на Маркес. Стар, лукав военачалник, който според мен е оставил вътрешния ред и сигурността на душите ни в ръцете на отпочиналата от старозаветните вакханалии, рижава Ищар. Седи на облак и бърше сълзи от смях в очакване да заровим томахавките в звездите.
0 Коментара