Дявол знае какво искат мъжете. Той знае, защото са си близки. Духовно и нравствено.
Обичам мъжете като… средство за производство? Като балансиращ елемент в природата? Като източник на удоволствие? Като вълшебно огледало за утвърждаване на собствената женска стойност? Като лукс, без който мога, но е ласкаещо наличието му? Като всичко, от което не се отказвам, защото стереотипите на обществото изискват да съм вярна на епохата си?
Нещо такова е отговорът. Но той съвсем, ама изобщо, не включва: защото без тази опора не мога, не съм пълноценна, не съм щастлива, изпитвам празнота, липсва ми контактът с любимия мъж и пр. Повечето жени, с които съм близка, биха потвърдили, че съм права. Повечето нямаме нужда от чужда опора, пълноценни личности сме, намираме причини и начини да сме щастливи и не ни липсва любим мъж. Ако ни липсва контакт с мъж: не е сложно, но не го величаем като любим.
Обичам мъжете, все пак. Най-малкото – хора са
Сега, скъпи дами, вие се досещате, че донякъде ви възпроизвеждам притчата за лисицата и гроздето. Но малко само го правя. Ако не сте стигнали до горните мои заключения, сигурно сте мнооого по-млади. Пък ако искате да запазите мечти и илюзии, просто не четете надолу или четете адски критично. Да речем, опонирайте: едва ли мъжът и дяволът са равностойни образи на злото. И всякакви подобни несъгласия. Приемам ги.
Някой ден може би някой в Холивуд ще заснеме филм „Какво искат мъжете”, но засега само за жените сме гледали. „Какво искат жените” подсещаше, че мъжете са нечувствителни към нас, към тревогите, страховете, амбициите, болките ни. Не знам колко мъже са се развълнували от този факт, освен Мел Гибсън като главен герой, щото такава му беше ролята. Беше забавна роля, поучителна, особено като изпробваше коламаската на крака си и след първия шок-ужас от болката изкрещя: „Жените са луди! Кой би направил това пак?!” Еми, жените, кой друг. Правим го всеки месец. На собствените си крака.
Но да оставим Холивуд. Тази индустрия е мъжка и никога няма да направи нещо свежо по повод мъжките комплекси, освен ако не става дума за гейове. Това пък е отделна тема… И някак засега се налага със своите сили да се справим с въпроса: Какво искат мъжете?
От баби и майки знаем, че мъжете искат да са нахранени.
Щото любовта минавала през стомаха. И още искат да са сексуално задоволени. И най-общо – жените да се грижат за тях, щото им е задължение! Ако майка им добре се е грижила за тях – очакват и от жена си такава грижа. Да им е сготвено, да имат салатка с ракията, да са изпрани и изгладени, да им е чистичко (не всички го искат, ако не знаят какво е), да им е спокойно и да не ги занимават с глупости. Да. Ама не е точно така. Не е достатъчно. Аз ви казвам, че всеки мъж (поне по-сложните от тях) иска да има Идеалната Жена. Това е техният сексизъм, расизъм, кретенизъм – както решите – но те вътрешно се стремят към Идеалната. Това мъжко желание не е широкоизвестно, защото няма кой да се замисля по темата. А Идеалната Жена (И. Ж.) изобщо не е нещо формално и елементарно, което се разбира от само себе си. Ето един мой опит, придобит от дългогодишни бракове, да систематизирам понятието.
Тя Го обожава.
И. Ж. започва деня си с усмивка, защото го е видяла и тази сутрин. Тя с трепет посреща всеки миг негово внимание и с упование очаква следващия подобен миг.
Всичките му начинания и проявления в професионален, битов и междуличностен план приветства с дели¬ка¬тен възторг и никога няма и най-малко съмнение в неговата гениалност.
Тя е всеотдайна към Него.
И. Ж. мисли първо за неговите нужди, а после за всички оста¬нали. Тя е винаги на негово разположение, независимо за какво и в кой момент би му потрябвала.
Тя знае преди него самия какво му е необходимо. Неговите желания улавя, преди той да ги е осъзнал. Тя усеща какво е настроението му от сто метра или през три стени.
Тя си знае мястото.
И. Ж. прие¬ма безусловно и почтително всяко негово решение, засягащо съвместния им живот. Тя мълчи, когато той говори и след като той спре да говори.
За нея е просветление да научи мнението му по всеки въпрос.
Тя се потапя в блаженство от досега с мъдростта му.
Тя е ненатрапчива, непретенциозна, няма собствени възгледи, приема неговата ценностна система, неговите приятели, неговото чувство за хумор, неговите навици, неговите комплекси. Тя е послушна, търпелива, не критикува никое негово действие или бездействие, не се обижда от никоя негова дума или постъпка, защото цени привилегията да бъде допусната наблизо до него.
Тя е универсална.
И. Ж. може всичко и го прави с несекващ ентусиазъм и без признаци на умора. Тя му ражда толкова деца, колкото той иска. Или не му ражда, ако той не иска. Тя е съвършена детегледачка, икономка, домашна прислужница, дизай¬нер, готвач, сервитьор, майстор в различни области. Тя е безотказна, романтична и изобретателна любовница, винаги готова да зареже всчко заради близостта с него. Тя е мила компаньонка на повикване и сигурен нощен шофьор. Тя се справя с личните си проблеми самостоятелно и не го отегчава с дребни досади от всекидневието. Тя е светска, интелектуална, изглежда винаги отлично, печели много и харчи малко.
Тя е благодарна.
И. Ж. нито за миг не забравя колко е щастлива и какъв голям късмет е извадила с него.
А сега направете един тест с мъжа до себе си, или приятел, или колега: прочетете му горното описание и искайте мнението му… Е, нали не бъркам, че точно това искат мъжете? И нещо повече, абсолютно са убедени, че именно ТЕ заслужават Идеалната Жена! А защо? Еми, защото са страхотни пичове, как защо?!
В началото на миналия век Гъртруд Стайн – знаменита писателка, колекционерка на модерно изкуство и повелителка на артистичните парижки кръгове, казала нещо много умно: Правилно изхвърленият мъж е като бумеранг, винаги се връща. Така че – внимавайте!
0 Коментара