Всичко е ирония

Ironic

“An old man turned ninety-eight

He won the lottery and died the next day

It’s a black fly in your Chardonnay

It’s a death row pardon two minutes too late

Isn’t it ironic, don’t you think

It’s like rain on your wedding day

It’s a free ride when you’ve already paid

It’s the good advice that you just didn’t take

Who would’ve thought, it figures…”

„Възрастен мъж навърши 98.

Спечели от лотарията… и на следващия ден умря.

Като черна муха в твоето шардоне.

Получено помилване – две минути след екзекуцията…

Не е ли това ирония… не мислиш ли?

Тя е като дъжд в сватбения ти ден.

Безплатно возене – когато вече си платил.

Като добър съвет, който просто не си послушал.

Кой да знае, че е трябвало…“

Дори и да постигнеш добър резултат по всички точки от житейския си план, виси въпросът: “Какво стана, какво следва?” Възможно е да разбереш, че целта не е била нито толкова важна, нито постижението – толкова ценно. Възможно е да получиш урок вместо удовлетворение.

Eдна от добрите песни на 90-те е на канадската певица Аланис Морисет – за малките всекидневни срещи с Госпожа Ирония. Мухата в чашата шардоне е по-лесно да преглътнем, виж – закъснялото помилване на осъдения на смърт е категорично непоправимо. А дъждът в деня на сватбата вече се е случвал…

Иронията е незабележимият спътник,

който напомня за себе си винаги тогава, когато си най-малко подготвен. Тя е резултатът от всяко уж сигурно очакване, което не се оправдава. Финтът й е като шамар, ударен, за да събуди припаднал – в случая унесения в мечти. Тя е и горчивата лъжица катран в буренцето меденосладки блянове. В повечето случаи става дума за отрезвяване след чисто материални желания, но с това трябва да се свиква – просто животът го предполага. И се случва на всекиго, няма застраховка.

Иронията на съдбата поднася отрезвителната си горчива глътка винаги когато се опияним от възможности, постижения, придобивки. Препускаме след мечти, свързани с неща, които надали ни трябват, но отразяват представата ни за успех. При това – още от ранното си детство. Ако не беше така и едно обикновено колело носеше достатъчно радост, никоя майка нямаше да чуе “да, ама Митко има BMX”. BMX-ът с успех, равен на този на Балканчето, може да изпрати гордия си собственик в гьола на кварталния строеж. Иронично би било, ако го стори още в първия ден от придобиването му. По същия начин се чувства собственик на последен модел лимузина, който се налага да разчита на

ТКЗС-арски трактор да го извади от канавката.

Колкото и усилия да вложиш в някое начинание, няма как да знаеш за кого играе съдбата в момента на развръзката. Вложения в пари и чувства нямат стойност, ако си хвърлил слаби зарове. В емоционален план класическа прогимназиална ирония се крие в избора на най-красивата съученичка да тръгне с батката от Х “Г”, след като си й носил чантата от първи до шести клас. Валиден е и обратният вариант – девойката да се запише на балет и да изгладува целия втори срок, а той да предпочете гюлетласкачката от спортната паралелка.

Нелепа ирония е да смениш числата,

с които още дядо ти е играл на тото, и точно в деня на тегленето да излезе бленуваната от 1960-та комбинация. Случвало се е. Но се е случвало и обратното – една сгрешена цифра, станала повод за семеен скандал, да донесе тъй желаното богатство.

Всичко е ирония, дори и неочакваната помощ. Или пък източникът й. Неслучаен пример за житейска ирония е националист да разчита на кръвопреливане, а основните донори да са от малцинствата.

“…животът по забавен начин ти прави мръсно,

животът по забавен начин ти помага в беда.

Ти помага в беда.”