1805 ПРОЧИТАНИЯ ОТ 05 декември 2020 Брой 10 2020

Всичко почна добре, но свърши с грешка

Лили се матчна с Васил в Тиндър – сайт за сексуални запознанства, но скоро след първата им среща (и първия секс), започна да се държи сякаш го е срещнала в църквата, а не в онлайн борса за месо. Промяната ѝ настъпи за три дни. За три дни в Библията стават чудеса. Лили не беше чела Библията. За последно бе чела приказки и то не на някое от децата си, защото Лили нямаше деца, а на себе си, когато самата тя беше дете, но въпреки това знаеше за силата на числото 3. Авторите на приказки го използваха също, с което нанасяха на малките читатели същите поражения, каквито нанася Библията на големите, по отношение на скоростта, с която се сбъдват бляновете.

Лили бленуваше приказка,

но чрез сайт, предлагащ по-скоро порно.

Нещата вървяха нормално до първото чукане. Един ден чат и еуфория от запознанството с писателя Васил Панайотов, един ден чат и очакване той да я покани на среща и един ден с по-малко чат, но с повече тревога дали очакванията ще се оправдаят. И те се. Претупаха половото правило three first dates до three first days, в края на които се чукаха и беше супер. Срещата беше супер, смехът беше супер, сексът беше супер и въобще Васил беше супер. Тя прекара нощта у тях. Сутринта той й направи кафе, извика й такси и я изпрати до него, а когато колата спря пред мола, до който живееше, разбра, че даже го е платил.

Каква класа, каза си Лили.

Предишните ѝ приятели даже не ставаха от леглото, когато тя си тръгваше. Лили стъпи на асфалта, сякаш стъпва на червен килим, и влезе в книжарницата на мола. Искаше да провери дали Панайотов не пише и приказки. Не пишеше. Пишеше романи. Откри три и си купи най-тънкия (и най-евтин). Беше събота (което правеше срещата им в петък вечер клише, но Лили не си даде сметка за това тогава) и понеже нямаше какво друго да прави, тя легна с книгата на дивана. Литературата не я интересуваше. Интересуваше я Васил, а какво по-добре разкрива същността на един човек от разтворената му душа на хартия.

Писателите бяха прецакани. Излагаха чувствата си публично.

Така всеки можеше да научи предварително нещо за тях. А после да ползва тази информация за своя изгода или в тяхна вреда. Предишните връзки на Лили бяха провал. Женкари и бройкаджии, нищо сериозно. Сериозното беше друго. Времето си минаваше, Лили остаряваше, a между нас казано, и погрозняваше. Външността й вече беше повече припомняне, отколкото обещание за нещо безгрижно, за нещо весело и приятно.

Да мисли за деца се беше отказала,

но продължаваше да мисли за мъж. Всички жени мислеха, но на нейната възраст повечето се примиряваха с предлагането и принудително сваляха критериите си. Лили ги беше свалила също. Но ето, че изведнъж се появи този мъж, който приличаше на принц и се държеше с нея като с принцеса. Изглежда късметът не я беше изоставил, както си мислеше, когато я изоставяха мъжете. Даже се зарадва, че са го правили. Ако сега беше с друг мъж, нямаше да срещне този. Лили затвори очи и се размечта. От мечти винаги ѝ се приспиваше и тя мастурбира, мислейки за Васил, за да се разсъни и да си върне чувството за реалност.

Нямаше да се справи с цяла книга, затова отвори на произволно място и зачете:

***

„Жените днес са научени да очакват от мъжете всичко. Мъжете пък очакват от жените само едно, но тази малкост е измамна и не трябва да бъде бъркана с щедрост и добросърдечие. Именно защото очакват само едно, те го очакват в степен (и страст), тъждествено съответстваща на общия сбор очаквания от тях. Тоест, за да компенсират количеството,

жените трябва да предлагат качество.

Но когато разчиташ на някого за нещо, губиш способността да си го набавяш сам, и за двайсетина години, или в рамките само на едно поколение, този мързелив модел на справяне с житейските проблеми се превърна в пазарен. Борбата за оцеляване не чрез работа, знания, находчивост, изобретателност и предприемчивост, а чрез натурална размяна на половия пазар изхвърли любовта на брега на човешките отношения, превърна я в отживелица и я остави да загине от задушаване.

Седем от десет жени проституират.

Започват 17-18-годишни и в зависимост от скоростта и степента на похабяване приключват на около 40. Възрастни проститутки няма. Годините безмилостно амортизират основния им материален актив и даже с грижи, ген и медицински манипулации, след като прехвърлят четиресетте – последния праг на сексуалната естетика, повечето изпадат в незавидната позиция да няма какво да предложат на търсещите най-вече младост мъже. Двайсетина години, през които жената трябва да капитализира вагината си, да извлече максимална материална полза от нея, преди

да я изтегли от професионална употреба

и да почне да я ползва само за удоволствие. От тия 7 жени най-много 3 са склонни да приемат за вулвите си валута, и то не с канцеларската рутина по осчетоводяването на една транзакция, а с възникналото в хода на връзката убеждение, че е напълно нормално мъжът да дава на жена си пари, за да покрива тя с тях разходите на домакинството, а ако ѝ остане нещо от тези пари – и своите. Нещо като cunt for cash and carry exchange. Другите 4 жени са възприели изкупителна за съвестта си стратегия, според която в замяна на тялото си очакват незабавно погасяване на всички възникнали в него нужди, безкасово. Най-често това са съпруги-светици, които са толкова извисени духовно, че никога не пипат пари, включително за да ги изкарат, пипат само мъжете си и децата и тази немонетарна размяна ги устройва. Прилича на

програмата секс срещу храни,

в която обаче сексът не се ограничава в един час или сеанс, а може да е безсрочен ангажимент с осигурен или поне обещан ексклузивитет към партньора. А храните са алименти. Седемте склонни да проституират жени не са истински проститутки, т.е. такива, които

почасово продават телата си

на магистралата или в някой бордей. Принципът, който те прилагат, за да преживяват, е сходен, но му липсват познатите атрибути на най-старите пазарни отношения, така че всичките седем жени ще се обидят, ако ги наречем проститутки. Според мен истинските проститутки имат по-голямо основание да се обидят, задето името на трудната, полезна за обществото, но опасна за здравето им, практикувана по необходимост и даже легализирана и облагана с данъци в няколко държави професия, се ползва като оскърбително нарицателно за голяма група разглезени жени с морал, не по-висок от техния, но претендиращи за дами с висока нравственост. Надеждата за спасение на същата тази нравственост е в последните 3 жени.

Те са истинската Света Троица.

За тях обикновено се казва, че са безценни, но това не е вярно. Всяка жена си има цена. Просто за последните три жени любовта е единствената конвертируема валута. За пазарната икономика обаче не е. Така че на тези три жени им се налага да плащат за останалото, което другите седем приемат наготово от партньорите си като полезни привилегии. На тези жени им се налага да пипат пари, а преди да ги пипнат – да мислят как да ги изкарат. Ние уважаваме тези жени, а всъщност трябва да ги съжаляваме. Защото тяхната святост не е по техен избор, а по наша принуда. Истината е, че всички жени са еднакво податливи на идеализъм и романтизъм, имат сходни нива на нравственост и са родени с приблизително един и същ интелектуален потенциал.

Но физически са различни.

А това променя драстично развитието на картината. Съвременните модели за телесна естетика предопределят различните женски прояви на морал. Няма генетична зависимост, според която надарените с физика непременно да бъдат ощетени откъм ум. Но ценността, която обществото (ръководено от мъже) е отдало на физиката им, е подтикнало красивите жени да я доразвиват, вместо да наблягат на и без това подценяваните интелектуални и духовни способности.

По-грозните не са по-умни,

просто не са имали избор, и за да гарантират препитанието си, не им остава друго, освен да се образоват, за да се еманципират максимално от гледащото ги с погнуса или поне с пренебрежение (ръководено от мъже) общество. С много малки изключения, които са толкова крайни и характерни, че не могат да бъдат подчинени на социални модели, жените избират повърхностния път на проститутката или задълбочените недра на идеала, морала и мисълта спрямо физическата си изключителност. А изборът на този път предопределя и всички срещи по него. Грозните жени имат същите сексуални желания, същите материални потребности, същите критерии за телесна естетика и същата нужда от закрила като красивите, но понеже са грозни, им се налага да се примиряват с такива като тях. Често компромисът, който трябва да правят с бляновете си, е толкова голям, че те предпочитат да останат в бляна. Това създава широко поле за фантазми, един от които е любовта.

Любовта съществува, но най-вече в детството

и в романтичните младежки години. После почти не се среща. За цял един живот аз не я срещнах, така че е прекалено да очаквам, че ще я срещна в оставащия ми. А и вече прехвърлих 40, а след 40 отношенията окончателно се рационализират.“

***

Лили затвори книгата и реши да не я отваря вече. Панайотов се оказа неприятен като писател, а без съмнение и неприятен като човек. Освен това нищо не разбираше от жени. Циничен мачист, при това от най-гадните. И по-повърхностен от повечето. Никаква нежност, никакъв романтизъм, никаква душа. Пишеше както ебеше – сякаш начуква месо на масата. Отношението му беше обидно. За жените като цяло, а за зрелите най-вече. А щом обижда всички жени, нима може да уважава нея?

Приказен принц… Пфууу!

Потръпна от гняв, че си го е представяла. Адски я беше яд. Не за загубаното време, три дни не са нищо, а за пропилените надежди и попарените очаквания. Панайотов се е преструвал. Защото не може да се преструва тук. По-лесно е за една нощ, отколкото в една книга. Нощ с нея. Жалко. Включително и за него де. Лили още имаше какво да даде на мъжете. Не е само онова, което му даде гола. Онова е най-малкото. Под плътта ѝ има добрина, има разбиране, има любов. Но само за избрани. Да ги пилее по случайни е унижение.

Мечтаният мъж съществува

Не всички са като този тук. Писател… Простак. Поет ѝ трябва на нея. Писна ѝ от пошлост и проза. Поет, но не само на хартия. Поет във всичко. Поет навсякъде. Но не с всяка. Само с Лили. Жалко, че този тип няма да я опознае, за да разбере какво е загубил. Какво не е спечелил, всъщност. Защото втора среща с нея той няма да има, реши тя. Най-много да му каже какво мисли по телефона. Даже и това не. Най-много да му го напише.

Ще отмъсти за всички жени,

като го отблъсне. Ще запази гордостта си. А и ще скъса честно, без да се крие и да не му вдига. Взе айфона си и отвори месинджъра. Името му стоеше най-отгоре. От 3 дни не си беше писала с друг. Отвори диалоговия прозорец. Екранът остана празен. Разговорът им го нямаше. Целият им разговор беше изтрит. А тя беше блокирана. Стана ѝ гадно. Постоя така малко, без да знае как да постъпи. После набра номера, който ѝ беше дал. Даде сигнал свободно и тя зачака.