Първият ми спомен от теб, мамо…
Ти стоиш високо в небето и си парченце майка, което виждам през един прозорец на родилния дом. Махаш ми. Аз съм долу, сред тревата, дори не знам дали ме виждаш. Толкова съм малка и толкова те обичам, че за миг се изкушавам да се превърна в балон и да стигна до теб, за да те прегърна. После се сещам, че балон не може да прегърне майка. И въздишам, а ти си оставаш горе. Струва ми се ненужно да си ми родила брат и все да те няма вече.
„Остави го и си ела!“, крещя отдолу и дори не мога да видя дали ми се усмихваш. Тогава леля ми, която е с мен, започва да ме увещава да си тръгваме. Заривам обувките си в пръстта, решена да остана там завинаги, при моето парченце майка. Толкова съм упорита, че на леля ми й свършват думите. А иначе съм добро дете, никога не правя така. Тогава ти ми хвърляш нещо от прозореца. Литвам, за да го хвана, преди да падне. Кутия шоколадови бонбони!
Прегръщам я. Обичам я. Прекрасна е. Искам да я отворя и да видя какво има вътре. Леля ми посяга да ми помогне. Аз не искам да докосва кутията. Това е кутия, изпратена от теб. Ти си я пипала и това я прави така различна кутия. Тя все повече настоява, аз все повече я дърпам. „Мога сама, мога сама“ – повтарям. Дръпвам силно капака и бонбоните се изсипват в тревата и пръстта. Бонбоните, които ти си ми изпратила! Аз ги изпуснах. Край. Изпуснах ги… Знам, че няма да ми позволят да ги събера, да ги сложа отново в кутията, все едно нищо не се е случило. Разплаквам се от цялата си душа. Леля ми ме прегръща и ме отнася. Тя мисли, че плача за бонбоните. Цялата болница мисли, че плача за бонбоните. Може би дори ти мислиш, че плача за тях.
Вече си парченце небе, мамо…
Но преди да си тръгнеш, ме научи как да отварям кутията.
Един ден получих от Ани: „Добро утро, мила Ирен! Ще правим тема на следващия ни брой „Всичко за майка ми”. Ако те вдъхновява, казвай.” Да пиша за майка ми е най-трудното нещо за мен, защото нея вече я няма. А тя е Героят в живота ми… С цялата си любов реших да разкажа моя първи спомен. Сега си давам сметка колко щастлива съм била тогава в тъгата си. Благодаря ти, Ани.
0 Коментара