„В изневярата има хем вяра, хем и изне.”
Христо Гърбов, „Улицата”
В понеделник вечер Мила ми писа: „Айде бе, кака, забрави ме. Тази вечер ще те водя да пием водка на аванта на едно лачено парти”, а аз се наложи да й откажа, защото трябваше да напиша тази статия. Мила ме попита каква е темата, аз отговорих – изневярата, тя попита откога това е нещо, за което трябва да се пише, аз отговор нямах, тя обаче ми влезе в положението, прати ми едно видео в ютуб и ме остави да монетизирам историите си на спокойствие, докато пия водка не на аванта.
Когато бях юноша бледен, прекарах 3 лета по родното Черноморие, изживявайки българската мечта. По цял ден лежах на плажа и жените бяха благосклонни към мен. Сиреч, бях спасител и като такъв общувах основно с горди, напети, добре сложени мачовци, повечето от които мьекащи до безобразие, но отлично разбиращи какво искъ жинътъ. И от тях научих първите уроци за изневярата.
Главният ни спасител, Пешо Майката, беше около 50-годишен благ човек, все още в добра форма, който беше посветил живота си на това да бъде спасител лятото, ски инструктор зимата и обикновен курвар през останалото време. Та от него знам, че „и на калъп да те хванат, майка, отричаш, защото ако признаеш, може да ти простят, но никога не забравят”. И се оказа прав. След лятото, в което работихме заедно и през което не направих нито една пакост, защото бях щастливо влюбен, приятелката ми призна, че в една лятна нощ й дошло повечко пиенето и някакъв тип се възползвал от това. Тъпо ми стана. Не за друго, а защото бях отказал доста възможности,
вярвайки в красотата на моногамията напразно
Простих й, бяхме заедно още няколко години, през които обаче не пропуснах удобен случай да бъда интимен с (не)известен брой жени. И оттогава винаги имам едно наум относно женската вярност, макар да съм имал и да имам прекрасни любови.
На признаването на изневярата гледам като на крайно егоистичен акт, с който човек се опитва да си изчисти съвестта, под претекст че иска да запази доверието във връзката. Не се прави така. Ако ще кръшкаш, трябва да имаш силни самодисциплина и самоконтрол, за да не нараниш сериозния си партньор. Иначе става грозно. Почва едно следене, ровене из телефони, чупене на сватбени сервизи, викове, сълзи, размазан грим, бръчки, побеляване, дехидратация, бавна смърт. Кому е нужно?
Ицо Точката например, друг знаменит гларус, беше създал списък, в който беше описал какво НЕ е изневяра, за да улеснява летовничките със скрупули. Не си спомням всички точки (от тях точно идваше прякорът му), но някои от тях бяха доста убедителни – с презерватив НЕ е изневяра; ако ти е хубаво, НЕ е изневяра; ако сте в различни градове с партньора ти (да не говорим за различни държави), ИЗОБЩО никаква изневяра не е; ако е секс на плажа, групов секс или тройка с още една жена, и дума не можете да става за изневяра. От това излизаше, че е изневяра само ако сексът е гаден, а мъжът ти е през два шезлонга, в което имаше известна логика. На Точката принадлежи и знаменитата мисъл:
„Аз, мойто момче, не изневерявам, просто вярвам в много жени”
И му свалям шапка, защото беше успял да убеди себе си в това. Отново чрез автосугестия беше стигнал и до извода, че ако той кръшне на жена си и му хареса, после е толкова положително зареден, че пренася цялата тази енергия върху нея. Ако обаче се случи сексът с някоя случайна девойка да го разочарова, то това му помага да оцени колко хубава жена има. Win win ситуация с умерен риск от гъбички.
След бурните тийнейджърски лета по морето заминах да живея в Меката на разврата – Берлин, за да събирам емпирично материал за подобни статии. За първи път попаднах в един от култовите секс клубове на 19. Там, за да влезеш, трябва да си облечен с униформа, латекс, кожа, официален костюм или да не си облечен изобщо, а хората средно са над 30. Никой от приятелите ми не искаше да дойде с мен, но аз веднага щом разбрах къде точно се намира това райско място, се изтъпанчих на опашката сам-самичък в абитуриентската си премяна, прилежно натъпкал джобовете с презервативи и опитващ се да изглежда естествено. Странно, че ме пуснаха. Първите няколко минути бях в шок. Голи тела навсякъде, мъже с мъже, жени с жени, мъже и жени с разни други. Имаше над 500 човека в няколко зали с легла от ковано желязо, клетки, гинекологични столове, уреди за мъчения и дори басейн. Еха!
Седнах на бара да изпия нещо, докато се опитвах да не зяпам минаващите наоколо хора, ходещи на четири крака, водени на къс повод. До мен се настани приятна двойка, мъж и жена на около 40, облечени подобаващо. Поздравиха ме (по тези места хората са много културни и дружелюбни, както се оказа), запознахме се, пихме шотове заедно, те ми разказаха набързо тяхната история. Женени от 22 години, тя на 41, той на 46, тя – бизнесдама, той – адвокат. Обичаха се много и бяха осъзнали (явно навреме), че
ако искат да са заедно и да са щастливи, трябва да поддържат някак пламъка,
но за да не си изневеряват, е по-добре да ходят заедно на такива партита. Аз кимах разбиращо, за да не си проличи, че допреди няколко месеца съм живял в страна, в която до бой се стига дори след неподходящ поглед към прилежащата ти жена. И после стана интересно. Ханс (или както там се казваше) ме попита дали бих желал да изчукам жена му пред него, докато той й държи ръката, защото това била любимата им игра. Бях сигурен, че трябва да има някаква уловка, защото Хелга (примерно) беше страхотна жена с татуиран гръб, латексова рокля, доволно много прозиращи пиърсинги, което я правеше истинско събитие за пуберското ми съзнание. Е, уловка нямаше и Ханс наистина през цялото време й държа ръката, целуваше й челото и очите, а после тримата отидохме да си допием на бара.
Последните няколко години представите ми за семейна хармония се доближават много повече до тези на Хелга и Ханс, отколкото до тези на родните мачовци с креативни извинения и ревниви, обсебващи съпруги. Вярвам в полигамията така, както вярвам в любовта. И при двете най-важното е уважението към човека до теб.
0 Коментара