XXI век като енергиен вампир за жените 

Живеем във век, който отвсякъде крещи, че ни дава хиляди добри възможности, но че от нас зависи дали ще ги грабнем и ще се възползваме от тях или не.

XX век беше прелюдията към отворените врати за жените в обществата. И естествено, това даде шанс за трансформация на женското мислене. И докато в XX век плавно се качваха по стълбите на професионалната реализация то в XXI дамите не губят време и преследват своите амбиции или мечти (както искате го приемайте).

Вече във всяко семейство се коментира още от ранна детска възраст какво ще учи дъщеричката им и в какво има заложби. Естествено, талантите се оценяват по критериите дали в бъдеще това ще я направи богата и преуспяла жена и ако не, то тогава автоматично се търси добра опция за развитието й.

Защо започвам така? Защото този век е един енергиен вампир, който отнема правото на личността да се опознае, да не се стресира и да не се съревновава с вродено амбициозните личности. Училищата бълват изисквания, които напомнят на рамка, в която се нанася доцент, професор и куп докторски титли. И гордо развяват авторитет, с който едва ли не казват на своите възпитаници: Вие сте елитът!

Тази масова истерия се пренася и в професионалната реализация, както и в близкото обкръжение.

Жените днес масово са амбициозни,

силни (криещи страховете си и самотността си), не търпящи противоречие, доминантни, упорити (дори когато виждат че това, за което се борят понякога е кауза пердута), безпардонни, стремящи се да бъдат естетически издържани и финансово независими, докато крачат по пътя на живота си, без да осъзнават умората, която се просмуква все повече и повече в тях.

Оправдават се най-вече пред себе си, че дори и да искат, не могат да  си позволят да бъдат слаби и че трябва непрекъснато да са на ниво.

Ако са ученички, търсят пътя към лидерството и ако успеят да го превземат, се стремят да го запазят.

Ако са студентки, лъкатушат между многото варианти дали да не променят естеството на обучение с цел по-добър финансов статус в бъдеще, по-добра и лъскава кариера и повече авторитет.

Ако са вече на професионалното поприще, там битката за позиции, статус и шефски пост е безмилостно жестока.

На едно друго ниво се налагат стандарти относно физическото състояние на жените. Така наречената мода създава нови и нови изисквания относно тяло, лице, коса, кожа, облекло, та дори и начин на държание. Задължителни са подредените до съвършенство зъби, лицето да е изпънато като ледена пързалка, на която едва ли не ще излезе великият Игор Бобрин, дрехите задължително трябва да са на някой дизайнер, който например в състояние на амок или алкохолен делириум е създал нещо, наречено рокля, кръстоска между чувал и калъфка за възглавница. Това естествено няма значение, защото  рекламата си е работата и много жени се навличат в тези „уникални дизайнерски“ дрешки.

Жената днес е едно уморено момиче.

Уморена е да гони ниво, визия, интелект, да бъде добра дъщеря, съпруга и майка.

Някъде сред цялата тази сбъркана хаотична картина на живота й, тя се намира в средата на едно нищо. Защото всъщност наистина забравя къде е началото на нишката, с която е започнала мечтите си като дете. От друга страна, не всяка жена си спомня детските си мечти и това е така, защото още от малка не й е позволено да мечтае. Наложено й е какви мечти да има, за да бъде „принцеса“ – хем силна, хем уважавана, хем обичана.

Ако попитате маникюристките и фризьорките, ще ви кажат, че деветдесет и девет процента от жените, които ги посещават, казват следното: „Ох, добре, че имам час при теб, за да си почина малко“.

Какво би направило щастлива една жена, в настоящия век?

Със сигурност, без значение от какъв пол е човек, във всеки от нас е заложена нишката на еволюцията и желанието да се утвърдим. Това е нещо прекрасно, стига да не се нарушава границата на силите и възможностите.

Но век, който дава шанс да се трансформираме визуално, интелектуално, професионално и морално, кара много от жените да се чувстват щастливи от предложеното им. Визия, спорт, пари, пътувания, евентуално на една преклонна възраст и дете, защото решават, че и това е част от задължителната им програма.

Във волната им програма обаче влиза умората, която им нашепва истинските им потребности.

И това са спокойствие, любов и женственост.

За съжаление, тези три неща не се приемат или ако се съгласят, че наистина имат крещяща нужда от тях, то веднага след това натискат спирачка, дават назад и се аргументират с неща от рода на това, че не са се блъскали толкова години, за да се откажат от високия си пост и да станат просто едни домакини или, че не искат да стават пленници на любовта и че изобщо май вече любов не съществува.

Ще изтъкнат постиженията си и ще изредят списък с изисквания към партньора си, защото с по-малко от тяхното ниво не биха се съгласили. Тук ще кажа, че донякъде са прави, но донякъде и не.

Четене на книги? Кога, когато нямат време? И ако четат книги, то това са онези наръчници от рода на „ Как да съм щастлива“, „ Как да се усъвършенствам“, „ Как да намеря път към себе си“ и т.н.

Апропо, няма нищо лошо в този вид наръчници. Но за да им помогнат, те трябва да са осъзнали какво всъщност искат от живота си, какво ги прави истински щастливи, с какво биха се примирили и с какво не. Дали са готови не само да се отстояват, но и да дават шанс другите да ги побеждават. Защото сладкото е не само да си победител, но и победен. Това е великият момент, в който да разбереш онези, които си победил на житейската бойна линия и да осъзнаеш, че всъщност тази победа не ти носи нищо удовлетворяващо, освен натрапчивия вкус на личното его.

Жените на този луд, красив, егоистичен, надпреварващ се век са вещици.

Те вплитат с в себе си красотата, женствеността, страстта, очарованието и обаянието на собствената си същност. И същевременно са силни като спартанците пред Ксеркс – смели до лудост, упорити и инати. Проявяват силата на  Атлас, защото носят на плещите си амбициите на своето време, отговорностите си спрямо роднини, семейство и деца, а като за финал са и мъдри като Соломон. И не на последно място са съветници като Езоп.

Какво би ги направило щастливи?

Може би на първо място трябва да осъзнаят, че не всичко и не на всяка цена трябва да се направи и постигне.

Може би трябва да си позволят да бъдат старомодни жени и да оставят мъжете да поемат отговорността към тях и към семействата си. Но тук идва разковничето. За да позволи една жена да бъде водена от мъжа до нея, то той трябва да е показал и доказал, че е водач. Че е адекватен да взема правилни решения, които са добри за всички, а не само според неговото виждане.

Но за да бъде един мъж – мъж, то тогава жената трябва да е проявила мъдростта и да му позволи той да поеме водещата роля. И да се премахне егото. Никой да не отнема постиженията на партньора си. Но за да бъде една връзка истинска, то тогава трябва да има баланс и в решенията. Никъде в природата няма двама водачи в глутницата или в прайда. Има един лидер, който е готов да умре за прайда си, но и глутницата е зад него и го пази.

Може би една жена ще бъде истински щастлива,

когато се научи да се харесва такава, каквато е.

Без излишен или прекален тунинг. Когато се радва на бръчиците си, на първите си побелели коси, но е постигнала хармония между тялото, съзнанието и духа.

В днешния век истински щастлива жена може да бъде само тази, която е сбъднала своята лична професионална мечта, приела се е и се е харесала като интелект, външност и емоционалност, позволила е да я наранят, за да знае, какво точно иска от живота и кого точно би допуснала до себе си. Би била щастлива, ако е изпитала удоволствието да бъде слаба, в ръцете на силния си партньор  и да се наслаждава на закрилата му. За съжаление, мъжката закрила напоследък не е много често срещана, но все пак има изключения, които потвърждават правилото.

Днешната жена може да бъде щастлива, когато се огледа в очите на децата си и види своят начин на живот, приет и трансформиран от тях. Че не думите й, а животът й ги е възпитал и им е дал отправната точка за успехите и неуспехите им.

И да, щастието на жената днес се крие и в това, да се наслади на залеза, на изгрева, на красив маникюр, на красива музика, на красив път нанякъде, без посока, и на обичта на любимия човек и на децата й.

Щастие за всеки от нас ще бъде, когато осъзнаем какво точно искаме ние. А не светът, обществото и нормите, налагани от шепа хора, които се опитват да превърнат хората в безлични и немислещи роботизирани същества.

Щастието на жената е в надеждата, че един ден ще се събуди и няма да й се налага да се доказва и че няма да се чувства слаба, уморена и самотна.

Не е чак толкова трудно – въпрос осъзнаване, решение и действие.

А докато това се случи… Сутрин – чашата с кафе, хилядите задачи през деня и вечер душ, чаша вино, празен поглед в нищото…

Всеки прави своите избори и действа със свободната си воля, която създава кармата ни – добра или не толкоз добра.

Да, въпрос на избор.