5 АКСИОМИ ВМЕСТО УВОД
1. Винаги съм искала да бъда по-слаба.
2. Мразя спорта точно колкото обичам шампанско и сладкиши.
3. Не мога да пазя диета, защото не умея да живея по предварително предписани рецепти.
4. Всяка късна пролет инвестирам амбициозно в главозамайващо скъпи процедури без видим ефект.
5. Избягвам да участвам в женски разговори на тема диети, за да не се озова в класификацията на един английски професор за младите му колежки от типа „нискомаслен йогурт“, а именно: диети, клюки и почти никакъв мозък.
Част първа: За ползата от летенето
Преди около два месеца седях на поредната скучновата корпоративна вечеря и съблюдавайки правилата на МСД (моя съсед отдясно), се заговорих с русоляв англоезичен мъж в средата на трийсетте, изглеждащ опериран от всякаква възмож¬ност за диалог извън Дау Джоунс и цените на петрола. За моя голяма изненада се оказа широко начетен и с чудесно чувство за хумор, тъй като след като аз не се сдържах и с одобрителния тон на класна наставница споделих изненадата си отпознаването му на „целия конспект“, той се ухили и каза: „Не ме надценявайте много, не съм никак интелектуален, просто много летя и имам толкова време да трепя по летища и самолети, че неусетно се образовах.“
Скоро след тази случка, висейки на поредното летище, се сетих с усмивка за него, докато излизах от книжарницата с наръч лайфстайл списания и една попаднала в последния момент книжка за отслабване. Толкова по въпроса за високата образователна стойност на пътува нето със самолет. И някъде по средата на втория от три полета отворих за първи път „Как да отслабнем завинаги“ на Пиер Дюкан.
Между другото от тийнейджър имам навика, преди да започна да чета една книга, да се взирам дълго в задната корица и ако има снимка на автора, да си представям различни истории, свързани с него.
Е, Пиер Дюкан ми хареса от пръв поглед, защото има ироничната усмивка на психоаналитик евреин, който знае, че те плъзга, но е и напълно убеден, че си го заслужаваш. Така че началото беше обнадеждаващо. Нямах ни най-малкото намерение да започвам каквато и да е диета в момента,
още по-малко някаква продължителна, каквато изглеждаше тази в ръцете ми. Затова просто започнах да прелиствам…
Част втора: Диетата като литература
…докато с изненада открих, че вместо пра-вила и рецепти Пиер (вече неусетно бяхме минали на малко име) предлага образи и желания.
Точно тук той ме спечели… завинаги.
Не бях срещала по-точен свой портрет от времето, когато прочетох „Дневникът на Бриджит Джоунс“ (оставям на вас да си представите що за птица е лице, което се чувства най-добре описано от чиклит и диета за отслабване, но за свое оправдание ще припомня, че совите невинаги са това, което са).
„Лакомият дебеланко“, както мило и в мъжки род (за което съм специално благодарна на Пиер) е описан главният герой в книгата, е класически
трагикомичен образ на съвременното консуматорско общество.
Така че Пиер Дюкан с лекота би могъл да бъде зачислен от генерал-литературоведите от времето на зрелия социализъм към стройната армия на критическите реалисти. „Лакомият дебеланко“ не е постоянен, не обича усилията, лесно се поддава на изкушения, но затова пък носи красива, нежна и ранима душа, която го кара непрестанно да мечтае да се превърне в лебед (което си е дебел, прочетено на обратно)… Винаги се проваля и затъва в блажено свинство или се поддава на несвойствена депресия. Образът веднага ми стана симпатичен и аз, отстранена от собствените си тревоги по отношение на теглото, започнах да следя със затаен дъх ка ква съдба му е отредил авторът. И когато след напрегнатото действие в четири части (толкова са етапите на прословутия план Протал) се стигна до хепиенд, за мен всичко беше предрешено. Не е възможно автор, който така добре описва героя, да сбърка сюжета, значи и аз… ако… то след…. ще…
На следващата сутрин, въоръжена с кофичка обезмаслено кисело мляко и бурканче захарин, аз дадох символичен и фактически старт на нещо много повече от диета – един доста опростен, но – както се оказа – напълно действащ начин да познаеш себе си…
Част трета: Хепиенд Точно един месец по-късно:
1. Тежа с десет килограма по-малко
2.Знам, че волята е възможност да намериш удоволствие там, където не си подозирал, че то съществува
3. Доказах, че хедонизъм и диета не са взаимно изключващи се понятия, а просто съчетанието им изисква повечко въображение
4. Мога напълно успешно да се напия от ли-тър и половина минерална вода с прилежащото кикотене и липсващ махмурлук
5. Успявам да се храня толкова вкусно, че потрепервам от наслада, само като си помисля каква прекрасна закуска ме чака
За чистата глупост вместо епилог.
Една малка подробност: мозъкът се храни от въглехидрати, каквито са напълно забранени през двете ударни фази на диетата на Пиер.
Тоест определението „нискомаслен йогурт“ вече трайно ме описва, а гореизложеният текст е добро доказателство за риска, който поех, но образът в огледалото и този за обратно виждане навътре в щастливата мен си го заслужават. Поне
според мен.
0 Коментара