Първата ми среща с психотерапията беше в гимназията, когато училищният ни психолог предложи на неколцина гимназисти този начин на общуване. В тъмния му кабинет на четвъртия етаж на софийска гимназия, в зората на темата в България, от днешната ми гледна точка това беше голям шанс за мен, защото ми помогна да се науча да се вглеждам в себе си по един специфичен начин. Всяка декада от живота си дотук се обръщала към лична терапия в търсене на това специфично „самонаблюдение“, затова и всичко, което е описано тук, е от гледната ми точка на психотерапевт, но и на пациент.

Идвам-казваш-правя, или „идвам за един съвет“

Психотерапевтите не са консултанти и тяхното занимание в общи линии е да са „огледало“. Затова и един терапевт се въздържа от даването на съвети, но пък е в състояние да помогне в това човек да открие онези места, на които все „бърка“. Това е разликата между психолози и психотерапевти. Психологическата консултация може да има насочващ ефект, да информира и образова, например за дадени състояния или етапи на развитие при деца и възрастни.

Психотерапията обаче е друго нещо – при нея човек е видял например повтарящите се у него поведения, или има дори телесни болки, или травми, които иска да преработи. Колкото и да е добър терапевтът обаче, всъщност това е работа за двама. Затова терапията е сложно занимание – представете си, че

животът ви е пъзел и вие носите кутията

му на терапевта, защото колкото и да се опитвате, не може да го наредите както искате. Вие сте късогледи, той е далекоглед и двамата в общи линии не знаете каква е картината, която ще се получи накрая, защото тази, която е отпечатана на кутията, не е раздробената вътре. Работата на терапевта е, ако ми позволите тази метафора, да вади парче по парче, вие да ги описвате и така да започнете да го нареждате заедно – ако обаче късогледият (вие) не казва какво вижда на всяко отделно парче, няма как двамата да го сглобите, защото той няма да може да му намери мястото. Нареждайки го, постепенно ще разберете, че в кутията се появяват нови и нови парчета, а пъзелът е безкраен, но в един момент вие ще се научите сами да редите извиращите парчета, без терапевта си.

Зависимост?

Привързаността към терапевта е естествена част от отношенията и тази връзка често е лечебна, но освен ако не сте в строг аналитичен процес, тогава идва един момент, в който може да се разделите, като за разлика от много други връзки в живота ви, тази, понеже е базирана на професионализма му, оставате свързани, но по здрав начин – например когато искате да проверите дали редите равномерно.

Често пъти психотерапевтите знаят повече от всички други най-дълбоките ви тайни и дали са професионалисти, си личи по това как усещате в себе си да продължите и да изградите отношение не на зависимост, а на разбиране към преживяното от вас, към картината, която създавате.

Как да познаете дали някой е „вашият“ човек?

Ако след определен брой срещи, може би не първата, въпреки че тя е показателна, но след няколко е ясно, почувствате, че бихте могли действително да се разкриете пред този човек без страх от осъждане. Това е много специфично усещане, което може да наблюдавате в себе си и ако никога не срещнете такъв психотерапевт, опитайте се да поставите този свой проблем пред настоящия. Липсата на доверие е сериозна травма, която също може да бъде подложена на лечение.

Книгите и приятелите са достатъчни, чаша вино вместо хапче

Със сигурност приятелите и книгите за самопомощ имат своята специална роля в живота ви. Виж, алкохолът като успокоение на стреса и тревожността е нож с две остриета и съм скептична към нуждата от редовното му използване.

Приятелството е свещено, в него има лично споделяне, което е несравнимо – докато терапевтът, дори добронамерен, не губи своята перспектива на задачата, поставена от вас – да разберете себе си, не да е на ваша страна, защото ви е приятел.

Психотерапията е съвсем различно преживяване

заради значимия друг, който има специфичен опит и знания, в които създавате нова, уникална среда. Затова и няма книга, няма приложение, което да замени работата с терапевт. Вчера една моя пациентка, много интелигентен и рационален човек, ми разказа как с най-добрата си приятелка, също толкова рационален и интелигентен човек, са се опитали да разчовъркат защо терапията е по-различна от техните разговори, за да стигнат до „просто действа, успяваш да се видиш някак отстрани“.

Цената

Цената, която плащате за сесия при терапевта, си е много специфична тема. Не са малко хората, които приемат, че това е лесна работа – „седиш си, хората ти говорят, взимаш си парите и си тръгваш“. Може и така.

Но ако вие имате медицински проблем, бихте ли отишли при някой, който ще ви предписва само витамин С или лекарство за сваляне на температурата? Да, много хора реално правят точно това, но повечето от нас предпочитат да отидат на професионалист,

когато проблемът е сериозен.

Психотерапевтите, без да имат лекарско образование, често прекарват повече от 7 години в различни обучения, лични терапии, срещи с по-опитни от тях психотерапевти, за да овладеят, от една страна, теоретичната част на разбирането на човешката душа, от друга страна, да стигнат до личностно израстване и от трета – да се научат да слушат и да задават въпроси, да внимават дали това, което вие виждате на парчето пъзел, е това, което пасва на картината.

Всичко това струва много като време и като пари, като добавите и това, че обучението им и четенето на професионална литература продължава почти цял живот. Така се формира едната страна на цената, която плащате. Другата част от цената се състои от това те да имат пространството да мислят за случая ви. Малцина от най-добрите професионалисти, които познавам, работят много часове.

Работата е къртовска,

макар и чиста на вид, затова спазването на хигиена от тяхна страна за брой часове; за време, което да отделят за лично развитие и четене е не по-малко важно, за да получите вие качествено време с тях в тази бавна, пипкава и понякога болезнена задача пред вас. Все пак терапевтите са хирурзите на душата, а вие не искате някой да ви оперира през пръсти, нали?

Бързай бавно

Малко терапевти са склонни да се ангажират със срок. Много пациенти искат щастието, края на депресията си, тревожността си, възможно най-бързо. В днешния свят на „тяло за 30 дни“, бомбардирани с идеята, че всичко може да се постигне, стига да го „искаш достатъчно силно“, психотерапевтите са тези, които искат да преместят фокуса, а това не е лесна задача. Преди двайсетина година катастрофирах леко от глупост и приятелят ми, който дойде да ме спасява, ми каза, че всеки може да каже бързо, но

само добрите шофьори могат да се движат бавно.

Така е и с терапията – мнозина терапевти могат да предположат какво в историята ви ви кара да се чувствате така или да виждате само част от картината, но идеята е вие да го видите също – а това може да се случи само бавно.

Терапията не е гаранция за личностно развитие и промяна

Напоследък ми се случва да чувам като извинение „аз ходя на терапия, значи съм прав“. Психотерапията не е нито виза за щастие, нито е специален паспорт за невинност. Психотерапията е нещо дълбоко лично, чийто ефект е във вас и във вашите здрави отношения с другите хора, признаването и осъзнаването на вашите и техните граници; на вашите и техните цели; на това да се научите да отделяте кое е лично и кое не; да намирате удовлетворение и щастие в ежедневието – не е състезание с никого; не се раздават медали и няма първи и втори. Както е казал Фройд: „Единственият човек, с когото трябва да се сравнявате – това сте вие в миналото. И единственият, от когото трябва да сте по-добри – това сте вие сега“.

Промяна

Големият, основният въпрос, който отказва мнозина, попаднали в кабинета на психотерапевта, е собствената им готовност да се променят. Светът е с много фабрични дефекти, но за да е по-различен животът ни – и понеже сме изпуснали онези 7 дни да даваме съвети как да бъде създаден – имаме възможност да го променим за себе си само като променим себе си, като променим своите „трябва“ и преработим неща, към които не искаме да се връщаме и/или да сме готови да приемем, че има други, неизследвани от нас

начини да бъдем щастливи.

Лиз Бурбо има доста написано по въпроса – например за петте травми, но да застанем, особено в семейна терапия или пред детския психолог, който да ни покаже къде сме залитнали в едно или друго, къде ние се държим като инатливи четиригодишни или какво не искаме да „пуснем“, е често пъти неприятно преживяване, защото изисква от пациента да се научи да живее различно, а старите, макар и неугледно изглеждащи обувки, макар и протекли, си има извинение да не ги сменя човек. Промяната и себеразбирането са някои от целите на терапията, но далеч не всеки човек има търпението и силата да стигне до тях.

Психотерапевтичен етикет

Психотерапевтите не са приятели и повечето от тях спазват граници на личната информация, която биха споделели с вас, ако изобщо решат да дадат такава. Тяхно право е да откажат такъв отговор и да искат да разберат защо това е важно за вас.

Отказването на срещи в последния момент е нещо, което говори повече за вас, отколкото си мислите. Редно е да ги платите, защото вие сте работата на този терапевт и/или да предупредите поне 24-48 часа по-рано.

Спазвайте обичайните норми за общуване като часове за връзка в светлата част на деня и без уикенда, освен ако не е предварително уговорено.

Дали ще поздравите терапевта си на публично място или не, зависи само от вас.

Пристигайте навреме.

Изключете телефона си, освен ако не чакате спешно обаждане.

5 въпроса, които спокойно може да зададете на терапевта си

Към коя школа принадлежите и къде мога да разбера повече за нея?

Имате ли сертификат за работа като психотерапевт?

От колко време практикувате?

Имате ли опит с моя проблем?

Ако сте LGBTQ, попитайте терапевта си как се отнася към различните видове сексуалност.

Детелина Стаменова е психолог и психотерапевт, автор и редактор на книги, има блог за света на хората и техните взаимоотношения в личния си сайт www.detelinastamenova.com

Facebook Twitter Google+

0 Коментара