„Ако някой намери правилната формула за общуване с жените, ще бъде признат за най-великия човек“. Със сигурност сте чували това, даже много жени с добро чувство за самоирония го използват, с намигане.
В днешния ден жената крачи уверено през житейските си пътеки. Често я упрекват, че е безпардонна, че е грубовата, когато се опитва да отстоява достойнството и позициите си, че е претенциозна и че е прекалено независима. Разбира се, упреците са предимно от мъже, макар и да не са малко и критиките от жени към жени.
Защо се е облякла така?
Защо си е направила корекция на носа, защо си позволява да пътува насам и натам с тези малки деца? Защо дръзва да се разведе? Как ще реагират роднините, децата, приятелите, обществото? Защо е толкова директна и не проявява толерантност към нездравото любопитство на комшии, колеги и зловредни фалшиви приятели? Защо си е купила кола на изплащане, какво работи толкова, че да връзва двата края или си има богат любовник? А, да, продължението е: „Горкичкият! Ще му изхарчи парите!“. Повечето въпроси се финализират от мъжете с една грозна дума, а от жените – с няколко обидни фрази и с оправдания, които са „добре аргументирани“.
Да видим тези жени.
Не са Атлас и не искат да носят света на плещите си,
но го правят, защото са поставени в ситуация, в която трябва да изберат или да са жертви, или да са воини. Оттук идва и разделянето на жените на силни и слаби (макар че и най-слабата жена става силна, когато наистина не намира смисъл да стои повече на колене).
Какво виждате всеки ден, господа? Много жени се движат по улиците, в транспорта или слизат от колите си. Общувате с тях в офисите и на работното си място. Но те грабват окото ви, ако са достатъчно шармантно облечени, ако са се погрижили за грима си и ако говорят с вас приятелски (за съжаление,
често добрият тон се приема за флирт,
което всъщност в 98% от случаите не е така). Други жени са част от пешеходните пътеки, част от опашката в магазина или добра възможност да изпуснете парата от натоварения ден, като я пратите там, някъде на…
Апропо, силните жени не винаги държат на външния си вид, защото са уверени в себе си и нямат никаква потребност да се доказват на когото и да било. Те имат своите цели, ангажименти и потребности, които не влизат в графата „обувки Джими Чу и костюм на Диор“. Не винаги ноктите им са в изрядно състояние, защото
не смятат, че част от тялото им,
и то роговица, трябва на всяка цена да наподобява платно на Тициан.
Но да се върнем малко назад. Без значение как изглеждат, жените на новото време не искат да бъдат нито силни, нито слаби. Те отдавна са осъзнали, че трябва да играят според правилата, които им поставя животът. Силните са слаби. Те са спрягани, че плашат онези, които прекалено отдават значение на егото си и страхливо, до истеричност, се опитват да го опазят от контрол и доминация. Всъщност, всеки човек, който е осъзнал силата на духа си, не страда от амбицията да налага себе си. Напротив. В силата се корени мъдростта на разбирането и толерантността. И тук, моля,
не приемайте, че толерантността е наивитет.
Двете са коренно различни. Много жени днес имат своят шанс да учат, да мечтаят, да си купуват сами дом-мечта, кола, лъскави дрънкулки (по определението на мъжете), да пътуват по света, да се борят за по-добро място под слънцето, без да бъдат упреквани, че харчат, че мрънкат и че чакат наготово. За съжаление, като следствие от това, днес модерният етикет е – „еманципация“. Да, има и такива жени, но те са малък процент на фона на жените с истинските причини. Замислете се. Всеки упрек, отправян към жените е, че все нещо искат. Я цвете, я дрънкулка. Всъщност не е така. Много често жените се радват на дума и мил жест. Защото
женската душа е устроена да се наслаждава повече на романтиката и чувствеността.
Хроничното мрънкане от страна на мъжете, че едва ли не са стресирани от „капризите“ на съпругата, приятелката или любовницата, кара жените да стават все по-самостоятелни и студени към своите партньори. Защото всяка осъзната жена не би подскачала като пиле без глава на чифт лъскави обувки. Тя знае цената си и знае, че с тях или без тях, тя притежава качествата, които я карат да се чувства комфортно със самата себе си. Тук смисълът е жестът и начинът, по който се поднася откъснатото кокиче от двора на съседа. Без повод, просто ей така.
Слабите жени. Онези, които често упрекват „лъскавите и лустросани женици“. Те всъщност не са слаби, а личности, които са изгубили собствената си самоувереност. Често това се случва, защото се припокриват в сенките на онези, за които се грижат и забравят за собствената си идентичност. Често
такива жени яростно нападат и оплюват всички,
които се борят за по-добро местенце на тази земя. За съжаление, с това си държание не си помагат, въпреки, че когато се изкажат жлъчно, се чувстват по-добре. Съдиите са изрекли присъдата. Тъжното е, че докато съдим кой какво прави, как се бори в живота си, губим добрата енергия за хармония, за здраве, за добри шансове и сбъдване на добри мечти. Гневът, завистта и агресията са се просмукали в човешката раса до степен, че и малкото щастие, което някой изпитва, е повод за обиди, за гнусни сравнения и още по-жалкото е, че е „идеалната тема“, докато седим на масата за вечеря.
Коя е жената в XXI?
Не искайте от мен да напиша Алманаха на женската душа. Не е по силите ми, въпреки многото наблюдения, които имам. И все пак, жената в днешното време е силна и слаба. Нежна до дълбините на безкрайността и достатъчно тъжна, за да осъзнае, че всъщност често никой не иска тази нежност. Тя е практична, уморена, лъвица (без значение дали е с боядисана грива). Вечер иска да си сложи крачетата на дивана и да не мисли за нищо. Тя е вулкан от емоции, които са за силните мъже – онези, които не се страхуват да се разтопят сърцата им и да станат едно с лавата от обич.
Жената днес има шанса да се погрижи повече за суетата си
и, моля, не я винете за това. Всички въздишат по клишираните моделки. Това кара много жени да искат да усетят погледи на възхита от мъжете и завист от жените.
Пиша и се усмихвам, защото всичко, което казвам е производно от случаите в работата ми. Няма силни и слаби жени. Силните стават слаби, а слабите – силни. Въпрос на житейски ситуации. Важното е, че всяка една от тях носи уюта на обичта. Много от читателите биха възроптали и биха ми казали, че в днешно време има много жени, които се интересуват само от материалното. Да, така е. Но и те носят душа и те обичат някого, някъде, някога.
Толерантност и мъдрост
Усмивка, лек нюанс на червило, добро настроение, мечта, спомен от нежна прегръдка, от комплимент от любимия човек, уют и хармония в душата, аромат на загадъчен парфюм – ето я – жената, която е уникална симбиоза от сила, нежност, чар, обаяние и съвършенство. Не я гледайте лошо, не й лепвайте етикети, само защото е намерила начин да е щастлива. Именно щастието я прави красива.
А как се гради щастие? Това е друга, дълга тема, примесена с джаз и красиви разговори.
0 Коментара