За снахите и свекървите много е говорено и още много може да се говори, а отгоре на това винаги има какво да се каже и какво да се премълчи. В моето голямо семейство с четири момчета, живот и здраве, ще приемем 4 снахи. Може и повече, те времената са други вече, хората се женят по много пъти, не са скучни като нас с Ванката – 30 години все заедно. А знае ли човек, и зет може да се появи. Както казах – други времена са вече. Но сега за зетьове няма да говорим, за снахи е приказката. Щото първо аз бях снаха двайсетина и повече години, а от две и половина вече съм и свекърва. Тоест и за двата отбора играя и поради тази причина се налага да балансирам много внимателно.
Най-важното, което мога да ви кажа за свекървенството, е, че
то доста прилича на майчинството
Но това да не ви успокоява твърде много. Защото майчинството ни се струва лесно, когато децата пораснат, но помните ли какво беше в началото? Все едно ви е ударил товарен влак! Е, нещо подобно е и свекървенството. Но добрата новина е, че и то се учи в движение. И ако човек има желание и обич в сърцето си, даже и да сгреши, може да се коригира.
Имам случка от самото начало на моето свекървенство, която предопредели отношенията ни със снаха ми Яна и ми даде важен урок. Подготовката за сватбата течеше с пълна пара. Оставаха броени дни, децата всичко сами си оправяха, нареждаха, организираха.
И всичко беше наред, докато не попитах между другото Яна за подаръците на гостите и в ступор изслушах някакъв невероятен план, в който Теди и Яна, двамката самички, приготвят домашно сладко, наливат го в бурканчета, запечатват ги и ги украсяват и собственоръчно ги надписват за всеки гост. И това трябваше да се случи в събота, ден преди сватбата, защото дотогава всички дни им бяха ангажирани. На бърза ръка направих една много елементарна сметка наум – 200 гости, по 100 г сладко са едни 20 КИЛОГРАМА ДОМАШНО СЛАДКО. Представих си как младежите палят огън на детската площадка пред блока, стоварват един огромен казан с 20 кг плодове и цяла събота бъркат конфитюра, а после се почва едно наливане в буркани, изобщо
страхотия с огромен риск да натровим всички гости
На всичкото отгоре се оказа, че нито Теди, нито Яна някога са правили сладко и това ще им е сефтето, но все някоя от родата – майки, лели, баби (тук Теди красноречиво ме погледна) – ще знае как се прави сладко и ще им даде едно рамо. Преглътнах и премълчах. Щом децата са решили…
Обаче вечерта сънувах ужасяващ кошмар, в който варим сладко от боровинки на детската площадка, а аз кой знае защо съм облечена в прекрасната си официална рокля за сватбата. И както варим сладкото, изведнъж падам в казана, цялата ми рокля става черно-синя, почвам да се задушавам, но течността не пари, ами е една такава пухкава и някак вибрираща. Събудих се потна, с котката върху лицето ми.
Сутринта едва изчаках да стане 7 часа и се обадих на Теди да му съобщя, че домашно сладко за гостите няма да се прави и планът е тотално неосъществим, категорично отказвам да участвам в него и съм възмутена, че може да измислят подобни щуротии, уж са големи деца! Освен това заявих, че аз поемам подаръците на гостите, макар че до сватбата остават само 4 дни. Слава богу, имам си една страхотна сладкарница, от която поръчвам редовно тортите за рождените дни, и хората се съгласиха да ми приготвят сватбени лакомства, така че всичко е наред.
Но когато разказах историята на една приятелка по телефона и се наоплаквах от младежите, тя се разхили шумно отсреща:
– Същото беше и на моята сватба.
Свекърва ми за всичко се бъркаше
и даваше акъли, ужасна жена. Я да ги оставиш младите да правят каквото си искат. Това си е тяхната сватба, не твоята.
И в този момент осъзнах как готините мами като мен се превръщат в свекървища. Направо се втресох. Взех си бележка и си обещах повече ни дума, ни вопъл, ни стон.
Знаете ли какво стана накрая? Яна и Теди все пак си направиха сладкото (ей, уникално им се получи, хем за първи път, още го говорят всички това пусто сладко). И в крайна сметка на сватбата ни гостите бяха с два подаръка – един от недоверчивата свекърва и един от усмихнатата младоженка.
Но за свое оправдание ще кажа, че от тогава насетне не съм си позволила нито веднъж да изразя съмнение в идеите на Яна или тяхното осъществяване. Ако й се получи, я поздравявам. А ако не – ще опита пак. В крайна сметка всички правят грешки. И снахите, че даже и свекървите. Важното е за всяка грешка да има и прошка. Защото какво са всъщност снахата и свекървата? Ами, семейство. А в семейството хората се обичат.
0 Коментара