Имам една приятелка – страшна късметлийка! Наистина се плаши човек, като гледа колко й върви. Не може да не си помисли: „толкова хубаво не е на хубаво“ и хем да му стане жал за нея, хем да се успокои – късмет, късмет, ама и той някога свършва за едни и отива при други, за всеки има шанс.
Та моята приятелка от години развива собствен бизнес, неголям, но стабилен. Храни я, облича я, даже й остава за пътешествия и разни глезотии. На всичкото отгоре прави нещо, което обича.
Има и мъж за чудо и приказ – няколко години вече са заедно, а се обичат все едно са се срещнали вчера. Водят се за ръка, правят си изненади, бъбрят си на вино и свещи до зори. Карат се толкова рядко, че двата пъти, в които той й мълча цял един ден за нещо си, приятелката ми направо се поболя. Какво да правела? За бога, жено! Хората имат истински проблеми, а мъжът ти сигурно, като извинение, че те е изтормозил с един ден мълчание, ще те заведе на Хаваите. Или поне в Санторини.
Има си и верни приятели още от ученическите години. Събират се, говорят си, подкрепят се. Намери си и на по-зряла възраст свестни дружки – нещо, което всички знаем, става все по-сложно с годините.
Хората я харесват, повечето де. Държат се добре с нея. Каквото и да захване, получава й се. Поиска ли си нещо – дава й се.
Съдбата й изсипва даровете си абсолютно безсрамно.
Ако някой чака късметът да я напусне, та да отиде при него, има да почака.
Преди три, преди четири, преди пет-шест години моята приятелка все си беше късметлийка. И преди девет също. Тогава фирмата, в която работеше, фалира и тя остана на улицата. Не можеше да си намери работа по специалността – по това време не само отдели, ами цели фирми изчезваха за дни. Кандидатстваше за всякакви позиции – нищо. Пробва да се цани за продавачка или чистачка и пак нищо. Накрая, от зор, започна собствен бизнес. Не че той тръгна веднага, първите две години спеше малко, работеше много, личен живот нямаше, но пък плачеше редовно – да изпусне парата, и всеки месец поне по веднъж се заканваше да започне пак да кандидатства по обяви за работа.
Тъкмо се закрепиха нещата, аха да се върне към нормалния живот и се влюби. Лошо се влюби. Ослепя и оглуша за всичко, което е извън тази любов, даже и за истинския образ на човека, с когото се опитваше да я изживее. Когато се виждахме, твърдеше, че е щастлива и се чувства като героиня от вълшебна приказка. Отстрани приличаше по-скоро на сомнамбул, който върви към ръба на скалата и нищо не може да го събуди. Много драма за кратко време имаше в нейната любовна история. Скалата се оказа висока, падането беше дълго, а камъните, върху които се приземи – остри.
Останките от това, което някога беше моята приятелка, се валяха дълго по земята. Отне й време да започне да се събира, къс по къс, и да се създава наново. Следях процеса със затаен дъх – сглобяването на повредени части е рисковано. Тялото как да е, лекарите ще го ремонтират, но като става въпрос за душа – не се знае. Току-виж объркаш нещо при напасването на повредените й парчета и се окаже, че собственоръчно си се създал чудовище. Справи се моята приятелка
и да има тук-там грешни сглобки, не бият на очи
Късметлийка е тя – казвам ви. Няма етап от живота й, в който късметът да не е бил с нея, а аз я познавам отдавна.
Чист късмет беше, че остана без работа преди девет години. Иначе и досега щеше да си крее в някой офис и да си мечтае за десетте дни отпуска през август.
Още по-голям късмет беше, че не я взеха за продавачка в някой магазин, защото от страх можеше още да си стои зад щанда и да опакова сирене или маркови блузи. Останалото, за да успее да се справи, си беше упорита, къртовска работа и учене на безброй нови неща в движение.
Невероятен късмет беше, че се влюби лошо и й се случиха всички гадости, които я побутнаха по-бързо към ръба на скалата. Ако не беше паднала, така че най-сетне да се събуди, можеше и до днес да живее с онзи мъж – смачкана, нещастна и убедена, че това е в реда на нещата. Останалото, за да се сглоби отново след падането, беше търпение, самонаблюдение, желание да се създаде отново, да се излекува от болежките и от огорченията от грешките, като се поучи от тях. Използва наученото да стане по-добра, търпелива, да се помири със себе си. Благодарение на всичките си преживелици има очи и сърце за човека, с когото живее сега.
Всеки път, като се усетя, че роптая против лошия си късмет или се уловя, че завиждам на някого, когото не познавам добре, какъв късметлия е, се сещам за моята приятелка и мигновено прекратявам унизителните си вайкания. Защото лош и добър късмет няма, има само безкрайна поредица от събития.
Късметлии са онези от нас, които успяват от всяко от тях да извлекат най-хубавото и така да се подготвят по-добре за следващото. Останалите си повтарят, че за всеки има шанс и чакат късметът да се протегне да го хване вместо тях.
0 Коментара