Не знам дали съм повлечена от някакъв mainstream, или просто ми е дошло времето, дорасла съм, тъй да се каже, но напоследък бягам в „отвъдното”. Не, не, не съм кандидат за освидетелстване. Не си говоря сама (а, ако можеше, не бих говорила и с всичките хора, с които ми се налага да го правя), не ходя на врачки (баба Ванга вече е в отвъдното), не ми се причуват гласове (слава богу), нямам „опитности извън тялото” (би било интересно), не летя насън (ама ми се иска), не съм се подлагала на хипноза, за да си спомня фрагменти от предишен живот (но се изкушавам), не съм се друсала с ЛСД (по Станислав Гроф), за да вляза в променено състояние на съзнанието и да мина отново през родовия канал, отпушвайки блокажите в съзнанието си (страх ме е, а пък и ЛСД-то имало странични ефекти)… Всъщност веднъж опитах да постигна последното на сеанс по дишане (без психотропни вещества), но запушеният ми нос ми изигра лоша шега. Но завидях на околните, които успяха – и пак ще опитам.
Връщайки назад лентата на последните 2-3 години, осъзнавам, че любимо занимание и бягство от делничната проза ми е търсенето на смисъла. И на знаци по пътя. Търся го с безразборно четене – натрупала съм купчини с книги и на нощното шкафче, и в харддиска на лаптопа (да са живи и здрави създателите на езотеричните онлайн библиотеки), във форумите и разговорите с приятелите, които са на същата вълна, с хората, които интервюирам. И много се забавлявам от синхроничностите и интересните срещи, които животът (или вселената, но това май е едно и също) започна да ми подарява, при това в чудесни опаковки с много панделки. И бавно и полека сякаш ми се разкриват някои тайни (да, има общо с филма The Secret ) за постигане на вътрешна хармония. И май няма чак толкоз невъзможни неща. И сънищата вече имат по-ярка връзка с реалността, а интуицията доказва, че на нея може да се разчита.
Наскоро опитах да чета „Сексът и градът” – достоен представител на любимия ми чиклит жанр (и съм член на фенклуба на сериала). Захвърлих книгата след 30-ина страници и придърпах иначе досадно написаната „Забранената археология” – колкото и да ми е вълнуваща темата за секса над 35 г., по-интересно ми е да узная, че купища артефакти оборват теорията на Чарлз Дарвин, внушаваща ни още от началното училище, че сме случайно поумнели маймуни.
А когато намеря смисъла, обещавам да разкажа.
0 Коментара