Личния ми дневник се роди в ранните ми гимназиални години и продължих да пиша в него до втори курс в Университета. Това е възрастта, в която започваш да си задаваш много въпроси, да се опознаваш. А писането помага да осъзнаеш себе си. Първите ми записки са много смешни – кога съм била на кино, на представления, с кого съм се видяла. Дневникът ми е изпълнен и с риторични въпроси – повечето свързани с любовни вълнения и разочарования. По това време “той” (дневникът) беше най-добрата ми приятелка, не давах прашинка да падне върху него. Имах го за мой жив изповедник. Дори си стенографирах мислите, просто за да бъда в по-близък контакт със себе си, а не от страх някой да ги прочете.

ПО ТЕМАТА

Тетрадките, в които си записвах всичко преживяно, са доста опърпани и раздути. Вътре има и билети от театрални спектакли, които са ми харесали, хербаризирани цветя, картички, салфетки, билет от метрото в Париж. Запазила съм всичко в един стар куфар. Винаги , когато чета старите си дневници, се умилявам и се виждам в развитие. Те са паметта ти, начин да си свериш часовника и да видиш колко си пораснал.Сега стиховете са начинът да изразя себе си.

От чисто професионална гледна точка воденето на дневник е много терапевтично. То ти помага да “извадиш” от себе си и радостта и болката, и тогава първото се удвоява, а второто – намалява.

Тетрадчице моя, спасителко –

безценен и таен кивот –

на спомени, болки пазителка –

учебник за бъдещ живот!

Подарък за верни приятели

и изворче на доброта,

лекарство срещу предатели,

съмнения и самота.

Когато изгубиш приятели,

най-важен ти става врага –

осмисля единствен съдбата ти

и тъй ти придава цена.

На тебе, безмълвна приятелко,

спасителен остров свещен,

дължа късче от добротата си,

духа си, от враг несломен!

Facebook Twitter Google+

0 Коментара