От момента, в който поемете новороденото бебе в ръцете си, до първия ден в гимназията вие сте центърът на вселената за вашето дете. Но всичко това се променя в юношеството, когато започва естественият процес на отделяне от родителите и търсене на независимост.
В новата си книга „Мозъкът на тийнейджъра“ неврологът Франсес И. Йенсен обяснява как и защо тийнейджърите мислят по различен начин, както и какво могат да направят родителите, за да ги подкрепят през най-бурното време на живота им, да ги управляват, докато станат зрели хора.
Кое е това нещо, което почти за денонощие ги превръща от сладки, симпатични и любящи деца в гневно избухващи чудовища, които крещят: „Мразя те!“ през минута?
Една от основните промени, които настъпват в телата на тийнейджърите, е нахлуването на хормони – тестостерон, прогестерон и естроген, които са в латентно състояние още от раждането, но сега изведнъж се задействат, за да започне процесът на пубертета – време, в което на момчетата ще растат косми по лицата, а момичетата ще се сдобият с менструация и гърди.
„Мозъкът на тийнейджъра „вижда“ за първи път тези хормони – казва д-р Йенсен. – Половите хормоните са особено активни в лимбичната система, която е емоционалният център на мозъка. А това се случва, преди фронталните дялове да са напълно развити и в състояние да запазят контрол над импулсите, както го правят по-късно, в зряла възраст. Това обяснява не само защо юношите са емоционално нестабилни, но и защо търсят наситени с емоции преживявания.“
Не спирайте да си припомняте, че пуберските изблици и ръсенето на обиди не са неща, върху които децата ви имат пълен контрол. И макар че това понякога изисква желязна воля, бройте до 10, преди да реагирате на нещо, което вашият тийнейджър прави или казва. А след това спокойно му напомнете кое е приемливото поведение.
Защо будуват цяла нощ и спят цял ден?
Като бебета ви подлудяваха, будейки се с кокошките в ранни зори, а като тийнейджъри се превръщат във вампироподобни същества, за които ставането преди обяд си е истинско изтезание. Причината за това се крие в мелатонина – хормона, който сигнализира на телата ни, че времето за сън наближава. При тийнейджърите този хормон се активизира два часа по-късно, отколкото при възрастните. Мелатонинът контролира вътрешния ни часовник. На сутринта, когато трябва да става за училище, мелатонинът все още се излива в системите на тийнейджъра и борбата за събуждане е наистина епична.
Въпреки че спят доста през почивните дни, това не може да компенсира липсата на сън през делничните дни – тийнейджърите се нуждаят между 9 и 10 часа сън в денонощието.
Недостигът на сън може да бъде опасен. Според д-р Йенсен хроничното недоспиване може да допринесе за всичко – от лоши резултати в ученето до престъпни прояви, депресия, затлъстяване, високо кръвно налягане и сърдечносъдови заболявания.
Какво да правите?
За да помогнете на вашия тийнейджър да се бори с естеството на биологичните си процеси и да заспи по-рано, д-р Йенсен съветва да забраните ползването на екранчета (телевизия, компютър, мобилен телефон) час-два преди времето за лягане; да насърчавате физическата активност, която ще умори тялото му; да ограничавате стимулантите като безалкохолни напитки, пържени храни, сладкиши и кофеин.
Защо трябва да правят такива глупости?
Независимо дали става дума за бягства от училище или публикуване на непристойни снимки във фейсбук, малцина ще достигнат зряла възраст, без да направят нещо глупаво.
Д-р Йенсен казва, че експериментите с поведението са важни за тийнейджърите във възрастта, в която започват процеса на извоюването на независимост от родителите.
Обаче възникват трудности, защото фронталният кортекс, тази част от мозъка, която е отговорна за решаването на проблемите, все още не е развит. И това означава, че тийнейджърите имат проблеми с мисленето в перспектива и с разбирането какви биха били последствията от техните действия.
Неспособността им да ангажират фронталните си дялове също така прави много по-трудна задачата за тийнейджърите да устояват на изкушенията.
Тръпката на рисковото поведение отделя в младите мозъци повече от хормона допамин, който ни кара да се чувстваме добре и той прави опасните преживявания много по-привлекателни за тийнейджърите, отколкото за порасналите.
Какво да правите?
Рискувате да бъдете обвинен в постоянно натякване, като напомняте непрекъснато на детето си какво е и какво не е разрешено. Но тъй като мозъците им са възприемчиви към нова информация, имате шанс евентуално да ви чуят.
Защо са толкова разсеяни?
Отчаяни сте, че детето ви непрекъснато получава забележки и отсъствия, защото си забравя екипа по физическо? Или че ви звъни често в работата ви, защото отново си е забравило ключа от дома?
Макар и да изглежда, че на тях просто не им се мисли за такива неща, по отношение на паметта мозъците им още са незрели и функционират както в ранната им възраст, когато са разчитали на родителите си за всички нужди.
По-сложните области на мозъка, особено фронталните лобове, които заедно с други неща управляват паметта, завършват развитието си през 20-те години. И въпреки че вашият тийнейджър може да претендира, че се справя чудесно с много задачи едновременно (особено докато гледа телевизия, пишейки домашните си), истината е, че е доста зле в това отношение. Проблемите възникват, когато искате от пубера да си спомни и направи повече от едно нещо наведнъж.
Какво да правите?
Понасяйте ги. Колкото повече пъти тийнейджърът прави нещо, растат шансовете да си спомни как да го направи следващия път. Също така, колкото и изтощително да е, минавайте по списък с неща – едно по едно – които трябва да запомнят да правят вкъщи и в училище, докато в крайна сметка овладеят умението да ги извършват без вашата помощ.
Вредят ли им смартфоните?
Около тийнейджърите винаги е пълно със смартфони, таблети, игрови конзоли, лаптопи…
Напрапчивата нужда да бъдат свързани дигитално се случва на две нива – поведенческо и биохимично. Младите им мозъци много лесно се стимулират и всяко подрънкване за получено ново съобщение на смартфона предизвиква „уау“ момент в главите им. Когато отварят съобщението, в мозъка им се излива хормонът на удоволствието допамин. В действителност високите нива на допамин се задействат при пуберите също толкова лесно при пускането на нова версия на играта Call Of Duty, нов модел iPhone, както и от алкохол, секс или бързи коли.
Но е тревожен фактът, че обсесията към видеоигрите при юношите, за разлика от другите дейности, действа пристрастяващо, което води до незабавни и дългосрочни негативни ефекти върху мозъка – нарушаване на способността за вземане на решения, запаметяването и използването на информация.
Няколко проучвания показват, че има връзка между депресията, лошото представяне в училище и невъзможността да се ограничи времето, прекарано онлайн.
Какво да правите?
Незрелият тийнейджърски мозък трудно може да определи границата на своя „виртуален живот“. Така че трябва да бъдете твърди и да определите лимити колко време детето може да прекарва на компютрите и телефоните – ограничете го до не повече от час-два дневно.
Предлагайте алтернативи от реалния живот. Ако не могат да се съобразят с ограниченията, просто отнемете джаджите и ограничете използването на компютрите само за домашни работи.
Дали пубертетът е най-доброто време за изпити?
Тежки взаимоотношения със съучениците, гневни изблици, борба всяка сутрин да се измъкне от леглото – късното детство изглежда като най-лошото възможно време за измерване на интелигентността.
Въпреки това то е идеалното време за подготовка за изпити, тъй като тийнейджърските мозъци учат с максимална ефективност. В този период от живота спомените се създават по-лесно и са по-дълготрайни. Затова няма по-добро време за усвояване на нови умения като учене на чужд език или свирене на инструмент.
Но, разбира се, нищо от това не влияе на факта, че при толкова много други развлечения, ученето обикновено е най-малко важното нещо в живота на тийнейджъра.
Какво да правите?
Създайте кът с бюро, който вашият пубер да научи да асоциира с работа и го насочвайте към него за домашните. Насърчавайте го да учи по-рано вечерта, а след това да преспива с новопостъпилата информация, която да се затвърди в съзнанието му.
Защо се чувстват тормозени?
Тийнейджърите сякаш винаги сякаш се чувстват пренебрегнати и прецакани от някого – родители, учители и приятели. Това е така, защото в тази възраст емоциите управляват живота им. Емоциите са свързани с работата на амигдалата в мозъка, която е отговорна за нашите най-първични чувства и реакции: страх, гняв, омраза, паника и скръб. Фронталните лобове, които отговарят за контрола на емоциите, в мозъците на юношите са с много по-слаба активност и за тях е много по-сложно да се справят с тези негативни чувства.
Неполучена покана за парти или нещастно влюбване – и стресът е налице. Негативните емоции при юношите се усложняват от факта, че хормонът THP, който се отделя в резултат на стрес, за да потуши тревожността, всъщност има обратен ефект върху тийнейджърите – действа като спусък на стреса.
Какво да правите?
Бъдете бдителни дали се случва нещо по-сериозно с детето ви – като стрес или скрито психологическо състояние – депресия или проблеми с храненето. Ако не, просто внимателно го слушайте.
Независимо дали показват, че го искат, за тийнейджърите е важно да знаят, че сте до тях, докато яздят бурята на емоциите си, давайки им увереност, че скоро ще се окажат в по-спокойни води.
Толкова различни ли са момчетата и момичетата?
Докато подрастващите момичета са склонни да коментират между другото ежедневните драми в живота си, момчетата на същата възраст са по-склонни да ходят потиснато наоколо и да отговарят едносрично. Причината е, че двете части на мозъка, където се обработват речта и езикът, както и предният дял на мозъка, където се случва вземането на решения, се свързват една с друга около 18 месеца по-рано при момичетата, отколкото при момчетата. И това им дава видимо предимство – не само в думите, но и в четенето и писането.
По-добрата комуникация между дясното и лявото полукълбо на мозъка също така означава, че момичетата са по-способни да превключват между отделни задачи, което води до по-големи организационни умения – голямо предимство при подготовката за изпити.
Момичетата също така са много по-добри в даването и търсенето на подкрепа в този труден момент от живота, защото амигдалата, където възникват емоциите, при тях също се развива около 18 месеца по-рано, отколкото при момчетата.
Следователно, трудното идентифициране и изразяване на многото емоции, които чувстват, може да направи юношеството самотно време за момчетата.
Какво да правите?
Въпреки че е потискащо, когато синът ви забравя за домашните си, а след това се заключва в стаята си, докато усърдната ви дъщеря разказва за всеки детайл от деня си на приятелка по телефона, приемете, че те са устроени по различен начин. Дайте възможност и на нея, и на него, да ви се доверят, когато се почувстват готови.
Какво се случва, ако излязат извън релси?
Управлението на вашето дете до зрялата му възраст, без да допуснете злаупотреба с алкохол и наркотици или нарушаване на законите, може да изглежда като херкулесовска задача, след като вземането на решения от страна на пуберите е често съмнително и импулсивно.
Независимо дали вашият тийнейджър пали по някоя цигара марихуана, или ви краде дребните за бира, не забравяйте, че с правилната подкрепа, той може да се откаже и да стане приличен, спазващ закона граждани, когато мозъка му узрее. В действителност, точно защото мозъците им все още се развиват, юношите имат много по-голям шанс за възстановяване от нарушаващите закона възрастни.
Какво да правите?
Сложете ясни граници и налагайте наказания. Конфискувайте електронните устройства, когато ги престъпят. Но се доверете на науката, която казва, че вашите деца по-скоро бутат границите, отколкото да правят първите си стъпки като криминални престъпници. Напомнете им, че това е идеалното време в живота, за да извършат пълен обрат.
Някога ще пораснат ли?
Колко пъти сте гледали към ръмжащия, чатещ с гръб към вас тийнейджър и сте се опитвали да го свържете със спомена на любящото малко дете, което излиза тичешком от началното училище с широко разтворени ръце, за да се хвърли в обятията ви?
Е, само след няколко години може да очаквате да се радвате отново на нещо подобно на тази любяща връзка.
В края на 20-те години и началото на 30-те години, често по времето, когато идват и внуците, много родители съобщават за възраждане на близките отношения, които са имали със синовете и дъщерите си от преди тийнейджърските им години.
Какво да правите?
Дръжте се здраво и се опитайте да не сте твърде нетърпеливи, ако вашето дете над 20 години още не изглежда стабилно. Скоро ще бъде оборудвано с целия нужен му мозъчен материал, за да управлява собствения си живот, и отново ще се радва на вашата компания.
0 Коментара