Сънувал съм я поне сто пъти – извънземна мацка с крака до сливиците и набъбнали над оскъдния сутиен гърди. От упор ме уговаря да я гледам в очите. Беше много популярна реклама с… забравих й името, след като се заби с оня футболист.
В очите, ама друг път. На бас, че няма земна сила, която да накара нормален мъж
да погледне една жена в очите, когато предлага такъв балкон.
Не, не съм цицоман, но си падам. По силикона също. Не ги различавам много. И се захласвам. Природата ми е такава. Усещането е светкавично и почти реално – една неземна плътност в ръцете и гъдел отгоре надолу… Е, след щедрата гледка може и да погледнеш към очите. Може дори да стане интересно. Но не е задължително.
Аз например цял живот си мечтая за големи гърди, но съдбата все ме вкарва в някакъв житейски вариант на „тука има – тука нема”. Така де.
Непрекъснато налитам на малогабаритни мадами.
Не че не ми върви с жените, напротив. Чаровен съм и ми се ловкат. Сестра ми казва, че съм го наследил от дядо ни. Той разбираше от жени. Остана рано вдовец, но пък години наред успешно онождаше де що засукана булка имаше в района. Та и аз така, рядко оставам на сухо за повече от седмица-две, но мацките нещо не се задържат много.
Мимето остана близо 5 месеца. Хич я нямаше в бюста, но готвеше фантастично.
Танчето се пренесе след третата среща и взе да променя интериора. Смени тапетите и претапицира дивана, после срещна ученическата си любов и замина за Испания.
От Фани ми остана в наследство сиамецът Мишо и друго не си спомням. Рали имаше страшни цици. Станах обект на най-черната мъжка завист. За два дена. Толкова бяхме заедно. Не се задържат много. Особено тези с големия обем.
Тя голямата гръдна обиколка върви и с големи претенции.
Както се казва, знае си цената. Икономически погледнато, големият силиконов бюст си е сериозен харч. Трябва да си последният идиот (всъщност идиотка), ако не очакваш тази планова инвестиция да се рентира подобаващо. Пазарна икономика, пич: предлагаш повече – искаш повече. На мен обаче нещо не ми се получава. Сигурно предлагам малко – 44 квадрата в минималистичен стил (това го прочетох в едно списание и ми се видя идеално определение за семплото обзавеждане в жилището ми), десетгодишна кола и блестяща, но неясна перспектива.
Ето така в преследване на перфектния бюст срещнах Валчето.
И аз не знам как стана. Както обикновено, свалях едрогърдата й приятелка. И както обикновено, тя не ми обърна внимание. Взех телефона на по-сговорчивото момиче и от едната скука й се обадих. И така вече три месеца. Е, малко е дребничка, с тъмна коса, с кафяви очи, не е кой знае какво. За бюста да не говорим. Разбрах, че си мисли, че има такъв, като я видях да си закопчава сутиена. Прилича на студентка първокурсничка, дето още не е открила релефните презервативи. Нищо особено. Не съм я сънувал нито веднъж. Само че непрекъснато мисля за нея. И много ми пука дали и тя мисли за мен.
0 Коментара