Две седмици превъртах през главата си причини да харесвам бюста си. И стигнах до извода, че е изтощително трудно да аргументираш харесването. Да, аз съм от онези жени, които се кефят на размера на бюста си, нищо че е от серията „малки”. Или, както казваше синът ми, когато беше дечко:
„Мама има бебета-цици.”
Но все пак се вписвам в онзи размер, който предизвиква лека завист у приятелките, почти лишени от най-женския символ: „Ще си направя бюст на всяка цена, но не голям, а колкото твоя. За да мога да нося фланелки с тънки презрамки през лятото и в клубовете през зимата.” Малко им се чудя на акъла – аз пък точно заради летните блузи и рокли понякога си мечтая за една идея повече пищност в гръдната обиколка. Ако така или иначе ще се подлагат на тази операция, моят размер би бил грешка – една обиколка повече вече е окей.
Но ще си позволя едно отклонение за харесването. Като жена, израснала и моделирала начина си на мислене в нашето си общество, и аз изпитвам неудобство да си призная, че харесвам туй-онуй у себе си. Възпитани сме да не го правим. Научени сме, че звучи сякаш се фукаш, за да ти завиждат. Или че биеш тъпан, защото си комплексар, който иска да заблуди себе си и останалия свят, че има някакви достойнства. Наскоро попаднах на лекция на Дийпак Чопра – бях на гости в чужбина и обстоятелствата се стекоха така, че домакините имаха възможност да ме заведат.
Организаторите го бяха помолили да бъде съвсем практичен. Да каже на хората само онези неща, които ще им помогнат да възвърнат удоволствието от живота си с конкретна и възможно най-проста техника – без да се отдават на медитации, умозрения и сложни мисловни процеси. И човекът каза: „Всяка вечер, преди да си легнете, напишете на едно листче 12 хубави неща, които са ви се случили днес. И после – 12 лоши. Сами ще видите, че ще откриете 12 хубави много лесно, но при лошите максимумът, за който ще се сетите, е 6”. Тогава си помислих, че така говори, защото не е живял в България – нали знаете, че ние нямаме в речника си израз, аналогичен на американското „You make my day“ (смисловият превод е – ти днес ме направи щастлив), но за сметка на това имаме един от най-експресивните изрази за обратното, без достатъчно въздействащ аналог в английския – „Скапа ми деня“. Но истината е, че упражнението на Чопра работи безотказно. Наистина има не повече от 2-3 неща, които ни скапват деня, всичко останало е хубаво. Това е начин да започнеш да обръщаш внимание на онова, което „makes your day“ и постепенно да се сдобиеш с навик да мислиш позитивно. Оттам насетне приятностите в живота сами те намират. Разказвам всичко това, защото без упражнението за 12-те хубави неща, за първи път нямаше да успея да се справя с текст.
И така, ето ги моите причини да харесвам 75 В:
1) Подсказаното от моите приятелки – мога да нося фланелки с презрамки през лятото без нужда от сутиен. Имам си релеф, а от друга страна, този размер лесно се поддържа стегнат, така че не изпадам в ситуации „да ми се тресе”.
2) Мога да си позволя лукса да си купувам само маниашки сутиени. Заради конкретен тоалет или за да се подава дискретно, когато това е естетически издържано. Или само заради удоволствието от еротично бельо, когато се налага. Всъщност за мен сутиенът е аксесоар, точно както коланът, чантата, шалът. Той не е необходимост.
3) Бюстът ми порасна толкова малко по време на бременността, че на практика смаляването след това не му се отрази фатално.
4) Както и да се облека, няма опасност да изглеждам вулгарно. В общи линии съм дружелюбна и бързо смъквам бариерите при общуване с мъжете. Веднъж един от тях ми каза: „Ако имаше голям бюст, щяха да те възприемат като курва заради твоята общителност.” Изненадах се, но мъжката логика си е мъжка логика. Имай го предвид, ако тепърва ще избираш размер на бюста си. Поради скромния ми бюст, те са склонни да приемат моето по-фриволно поведение именно като приятелство. А в случаите, когато искам повече от приятелство, прочети следващата точка.
5) Нали помните прословутата реклама на Бегбеде за сутиените Wonderbra: „Погледни ме в очите! В очите – казах!” Е, мен мъжете си ме гледат в очите. И това ми харесва – то си е най-прекият път до душата.
6) Спасена съм от мъките на подсичането под гърдите (особено по време на летните жеги), много типично за жените с голям бюст.
7) Не се депресирам, че не мога да нося рокли на Версаче. Те така или иначе не ми стават.
8) Никога не съм била изправена пред въпроса: „Колко грама силикон да си сложа?”. Нито пред дилемата дали да го направя, или да живея в тихо отчаяние.
9) Много жени твърдят, че си правят операцията, за да се харесват, когато застанат пред огледалото. Съвсем не за да ги харесват другите хора. Май няма нужда да стигам до 12. Аз се харесвам в огледалото.
Сега е ред на недостатъците на 75 В
1) Не мога да нося красивите рокли, създадени за пищни бюстове. Но това е добре, защото не се депресирам от цените им.
2) Не мога да направя чикията „членът между циците”. Е, мога да я маркирам, но действа повече като виц, отколкото като еротичен стимул. Но знам десетки други начини да се кефя на секса.
3) Ако бях мъж, щях да харесвам жени с по-голям бюст. Но не съм мъж. Написах го само защото не се сещам за друг недостатък, а исках да ги докарам поне до три.
Изводът е ясен – размер 75 В е бюст за чудо и приказ.
В случая по-ценното е, че можеш да използваш тази техника, дори и ако размерът ти не съвпада с моя. Изреди в колонка своите „за“ и „против“. И взимай мерки само ако колонката с недостатъците е драматично по-дълга от тази с достойнствата. Нищо чудно да се откажеш от драстични мерки, ако видиш черно на бяло, че това, което ти боде очите, е нищо работа в сравнение с онова, което те кефи. Можеш да прилагаш упражнението с 12-те за абсолютно всичко – за мъже, за работа, за държавата, в която живееш… и да режеш с хирургическия нож само ако дисбалансът е сериозно нарушен. Използвай упражнението най-вече според съвета на самия Дийпак Чопра – за да се научиш да харесваш живота си въобще.
0 Коментара