Зависимостта не е заразна и не се наследява

Александър Илиев работи в сферата на зависимостите от 2004 г. Обучението му започва в Англия, а през 2006 г. продължава в Португалия. Там той се запознава с модела Change&Grow и с неговия основател Едуардо де Силва. През 2012 г. започва подготовката на Александър за управител на новия център „Жива – насока в живота” в България. „Жива” е проект с португалско участие, част от VillaRamadas Global Partners, който използва модела им Change&Grow и отговаря на техните стандарти. Терапевтичният рехабилитационен център за лечение на зависимости „Жива – насока в живота” работи с клиенти от 3 години.

Нека започнем с един основен въпрос: Какво е зависимост? И къде е разликата между човек, който „обича да си пийва”, и алкохолик?

Зависимостта има много специфични проявления: лъжи, насилие – вербално или физическо, отричане, извинения и оправдания, манипулация. Това са част от симптомите, по които може да се разпознае зависимостта като болестно състояние. Някой, който „просто обича да пийва“, няма нужда от всичко това.

Колко сериозен е проблемът със зависимостите в България?

Нека дам конкретен пример за това колко е сериозен проблемът. Мой познат ми разказваше с голяма гордост как всеки път, когато полицията го спира за каране в нетрезво състояние, той сам си признава, че е пил, и предлага пари. Полицаите приемат парите и го пускат. По негово мнение, понеже няма регистрирани нарушения пиян, това означава, че няма проблем с алкохола. Това според мен обрисува много точно сериозността на проблема със зависимостта в нашата държава и отношението към него както на зависимия, така и от страна на институциите: ако не ме хванете и няма доказателство, значи не съм зависим. Това е метод, който зависимите често използват – нарича се отричане. Затова работата със зависимия започва от семейството.

Има ли начини за преодоляване на зависимостта? Иначе казано: има ли бивш алкохолик или бивш наркоман?

Има начини за справяне със зависимостта и осъзнаването ѝ както от зависимия, така и от семейството му. За целта е нужно засегнатите да потърсят помощта на професионалисти в тази област и да им се доверят. По въпроса за бившия алкохолик или зависим: аз твърдо вярвам в пълното въздържание и това е посоката, по която поемаме в нашия център.

Подготвени ли са нашето общество и нашата здравна система за адекватно справяне с проблема?

Ние контактуваме и работим с много добри професионалисти в системата на здравеопазването и социалните услуги, както и с хора, които имат огромното желание да помогнат и дадат за каузата най-доброто от себе си и от ресурса, с който разполагат. По мое мнение в момента цялостната помощ, необходима на един зависим, за да осъзнае проблема си и да се погрижи за него, както и адекватна работа със семейството по време на лечението, може да се постигне единствено в частния сектор.

Какъв е вашият опит при лечение на зависимостите? Разкажете ни за програмата, която се прилага в центъра „Жива“.

Лечението на зависимост в „Жива – насока в живота“ е процес на промяна и растеж, който преминава през следните етапи:
• детоксификация (изчистване на тялото) в зависимост от конкретния случай;
• промяна на средата, което помага на пациента да се фокусира върху себе си;
• осъзнаване на зависимостта и как тя е повлияла върху всички сфери от живота на засегнатия;
• осъзнаването, че съществуват травми от миналото, които може да са причина за зависимостта (в някои от случаите);
• изграждане на нови начини и механизми за справяне с реалността;
• поправяне на причинените вреди към семейството и към себе си (това е процес, който продължава и след завършване на лечението в „Жива”);
• реинтеграция или завръщането в семейството и обществото.

През целия този процес на оздравяване за пациентите ни се грижи екип от специалисти, който им помага и ги подкрепя. Създават се необходимите условия и среда, в която лекуващите се могат без страх да се отпуснат и споделят. По време на лечението ние работим отблизо и с близките, и със семейството, където пациентът ще се завърне след завършване на лечението, като им помагаме да променят подхода и разбирането си.

Получавате ли подкрепа от свързани с проблема държавни институции? Смятате ли, че съвместната работа може да се подобри?

Предпочитам да не коментирам този въпрос. Подозирам, че се досещате за неговия отговор.

Семействата на зависими често се самообвиняват, че не са успели да попречат на своите близки да изпаднат в зависимост от алкохол или наркотични вещества. Може ли да има превенция на зависимостите – в семейството и извън него?

Зная, че семейството се обвинява за зависимостта на близките си. Справянето с вината, също както и лечението при зависимия, е процес, който ще отнеме време. Зависимостта не се наследява и човек не може да се зарази с нея. Доказано е, че някои хора се раждат с предразположение към зависимо поведение, което може да се изрази в употреба на алкохол, наркотици, медикаменти, хазарт, секс, интернет и други.

Искам да се обърна към семействата на зависимите: вината не е ваша, не губете време в обвинения, а потърсете професионална помощ. Фокусирайте се върху решението, а не върху проблема.

За съжаление, в България зависимостта все още се приема по-скоро като срамен порок, отколкото като заболяване. Много семейства крият проблема дори в случаи, когато той води до домашно насилие. Какво бихте посъветвали близките на зависими хора?

Така е, проблемът много често се премълчава. Причините са най-вече срам и чувство за безсилие. Осъзнаването, че зависимостта е вид комплексно заболяване на личността, което изисква конкретни мерки и помощ, е съществената първа крачка към успешното лечение. И към излизането от омагьосания кръг от страдание, насилие и отчаяние, в който зависимите и техните семейства много често живеят. Изпадането в алкохолна или наркотична зависимост не означава проклятие. Ако се адресира по правилния начин, това състояние може да бъде овладяно. Обикновено лечението на зависимия започва именно след натиск от страна на семейството.

И накрая – има ли надежда за зависимите?

Аз вярвам, че с правилния подход и професионална помощ всеки зависим може да постигне пълно въздържание и нов начин на живот. Виждал съм прекалено много зависими да се възстановяват, за да вярвам в обратното.