275 ПРОЧИТАНИЯ ОТ 27 декември 2023 Брой 12 2023

Здравейте, аз съм Светла и съм коледохоличка

ТЕМА НА БРОЯ / От Нова година… как да изпълним резолюциите си

Няма защо да го крия, хората се пристрастяват към субстанции, аз към Коледа и всичкия ѝ реквизит и антураж. В името на любовта ми към коледния дух, червено-златния кич и постните лозови сармички, съм готова да преглътна някои празнични неудобства, като джиндифилови меденки, обилно леещата се отвсякъде Марая Кери и фалшивото човеколюбие, завладяло ефир, виртуал и някои съседи от входа, иначе традиционно намусени в останалите 50 седмици от годината, но точно около Рождество пременени в мазна любезност, до степен да те накарат да предпочетеш не тъй сърдечната, но далеч по-приемлива компания на Ханибал Лектър и Джак Изкормвача.

Изобщо, ако Коледата има някаква неприятна страна освен, че те разкоства финансово, то е че всички стават неестествено благи, което всъщност не се дължи толкова на коледния дух, а на мощна употреба на антидепресанти, литри червено вино, яко концентрати и доброто старо лицемерие.

Макар че освирепявам празнично чак в края на ноември, аз коледната подготовка я

почвам още преди да се изнизал август.

Трупане на подаръци, украса, ръчно изработени коледни и новогодишни картички, пожелания, послания, за близки и приятели, записани в дебел кожен тефтер, подготовка на която може да завиди даже милият старец с червена премяна, висок бодимас индекс и адресна регистрация на Северния полюс.

В началото на декември домът ми е украсен дотолкова, че прилича на нещо средно между Дисниленд и коледна реклама на безалкохолна напитка, аз съм изхабила тонове тиксо, шарени хартии и лъскави шнурчета в опаковане на подаръци, а от всички електронни устройства се чува Джингъл белс. Звезди, вълшебства, лъскотии и комерс надничат от всякъде.

Няма да лъжа, до тази година

се смятах за Коледната кралица,

при това коронована, короната сама си я купих и сама си я сложих в присъствие на тесен придворен кръг от деца и домашни любимци.

Тия дни обаче открих, че имам небивал пропуск в публичната коледно-новогодишна култура. Драскотина върху ореола тъй да се каже, патина върху короната, пукнатина в съвършенството, абе разбрахте ме.

Оказа се, че за 50 години аз никога не съм давала обещания за промяна през новата година. Никакви, нула, зеро.

Обобщения и изводи от изминалата година – да. И още как. Прошнуровани, прономеровани, подредени в няколко списъка

А) по азбучен ред
В) по важност
С) по поражения върху светлата ми персона
D) някакво друго нещо си там

Все пак аз съм Дева, дай ми на мен да правя изводи, да търся вини, да извеждам заключения.

Обещания за подобрение обаче няма.

Може да се допусне, че манията ми за величие, съчетана с божествения ми комплекс са причина да смятам, че съвършенството не може да се подобри, но ще е грешно. От глупост е този пропуск, не от високомерие. И трябва да бъде поправен. Затова още сега, тук ще направя списък с най-належащите обещания.

1. Ще започна да се храня здравословно и да отслабна.

Като се замисля е малко вероятно. Първо, аз живот без шоколадова торта не мога да си представя. То това не е живот, а тягостно съществуване. Веднъж една приятелка ми предложи рецепта за торта на основата на елда. По нашия край ѝ казваме гречка. Много ѝ подхожда това име, точно като нещо предизвикващо позиви за повръщане. Няма да навлизам в детайли за тортата, само ще кажа, че общият ѝ вкус ( а и вид) беше на стопени гумени уплътнения. Въобще, храна, която докато я приготвям, котката не стои до мен да проси от нея, може да бъде изхвърлена без да бъде опитана.

Ясно, може да отслабна духовно, нравствено и умствено, но телесната ми форма, ще е близо до овал.

2. Ще захвана да спортувам.

Ха-ха-ха. Колко съм забавна. Паднах от леглото от смях, още докато си го представях. Аз не съм имала спортен екип откак завърших осми клас. Във фитнес бих влязла само ако вътре има разпродажба на чанти. Но те не правят и аз не им стъпвам. Единствените спортове, които практикувам са гребане с лъжица, плуване в паница и скоростно ядене на мекица.

3. Ще спра да купувам нови книги,

докато не прочета всички, които съм накупила на общо основание. Не думай! Нема да стане, знайм се.

4. Ще развия здравословен егоизъм

и ще се науча да мисля първо за себе си и чак след това за другите. Импосибилна ми се струва тази мисия. Аз съм ходещ парадокс – човек култивирал до съвършенство егоцентризма си и не притежаващ грам егоизъм и никакво чувство за личностно самосъхранение. Две години търках диванчето на най-добрия психотерапевт на родната територия, похарчих пари достатъчни за гардероб на европейска принцеса и колекция обувки по-голяма от на Имелда Маркос и пак не успях да се науча на егоизъм, че сега ли.

5. Ще се науча да живея за днес, най-много за утре, в краен случай за вдругиден

Това наистина смятам да го направя. Убедих се, че твърде много тревоги съм изживяла за нероден Петко, че човек предполага, но Бог разполага, че сълзите пролети за неслучили ли се нещастия не допринасят за нищо, освен за растеж на миглите и въобще, клишето, че животът се случва, докато кроим планове за бъдещето си е чиста истина. Но от плановете все пак не мога да се откажа. Ако нямам план А, план В, план С та до план Z, това няма да съм аз.