Дали заради липсата ми на предразсъдъци и осъзнаването, че е отрупана с клишета, дали защото основната ми професия е с ред малкото, при които възрастта е предимство, или защото имам младолик ген и често чувам как „никой не ми дава годините“ – впрочем наскоро навърших 38 и този несръчен „комплимент“ все ме хвърля в недоумение: толкова много ли са 38, че да е такова постижение „да не изглеждам на толкова“? Както и да е, просто не се бях замисляла. Замислих се едва наскоро, когато най-добрата ми приятелка внезапно загуби работата си и се наложи да си търси нова, а аз се заех активно да й помагам в тази, както се оказа по-късно,
почти обречена задача.
Въпросната приятелка е уникална – като личност, професионализъм, таланти, всичко. Интелигентна, образована, компютърно грамотна, с богат опит, всеотдайна, лоялна – ако питате мен, тя е служителят мечта, за когото работодателите трябва да се избиват.
Оказа се обаче, че има един сериозен недостатък – на 53 е. И за близо година НИКОЙ не я потърси, въпреки че праща сивито си поне на десет места дневно.
Когато го чух за първи път, не повярвах. Ако ставаше дума за непознат, щях да заподозра, че просто си търси приемливо и щадящо егото му алиби, прикриващо липсата му на качества. Тази жена обаче я познавам от десет години и ви гарантирам, че на нея такива алибита не й трябват.
Проведох няколко блицанкети сред приятелите ми, за да сверя подозренията си – всички без изключение ги потвърдиха. За жените над 30 шансовете да си намерят хубава работа рязко намаляват дори в браншове, в които повечето опит е очевидно предимство. А за самотните дами над 40 става изключително трудно да си намерят партньор, тъй като мъжете традиционно предпочитат „агнешко“. И осъзнах, че навън върлува нов вид дискриминация – много по-подмолна и непризната от никого, но и много по-жестока от всяка друга. Дискриминация, родена от новото табу – старостта. Колкото и да е модерно да се говори за равенството между половете, изглежда, че такова няма, когато застанем пред бога на времето. Макар днес жизненият цикъл да е изместен с минимум 10-15 години напред, според клишето мъжът на 50 е „в разцвета си“, докато неговата връстничка – в своя залез.
Митологията около мъжкото остаряване е почти изцяло в обратната посока – мъжете остаряват като катедрали, техните бръчици са мъжествени, белите им коси – мъдри, а Клинт Истууд все още се води секс символ, изтръгва въздишки с набразденото си лице и изобщо не му е неудобно, че вече е почти на 80.
Жените доста по-често стават жертва на тази дискриминация, която освен вицове за Лили Иванова и върволици безработни жени над 30 роди цяла антиейджинг индустрия. Огледайте се, момичета – отвсякъде сме атакувани от реклами на продукти и услуги, които настойчиво ни внушават едно и също – бръчките трябва да се заличават, белите коси – да се боядисват, мускулите – да се стягат, провисналото – да се изрязва. Дори в списанието, което в момента четете, ще се препънете в минимум три предложения за ревитализиращ крем, стягаща маска за лице или чудодеен околоочен контур, които ще ви подмладят поне наполовина. Нямате право да остарявате, това е грозно, неприлично и тутакси ви превръща в залежала,
неестетична и непоискана стока по рафтовете на живота!
И преди вкупом да надигнем глас срещу лошите мъже, които ни побъркват с техните претенции да сме вечно млади, искам да ви напомня, че често ние самите напълно доброволно поддържаме (а може би дори създаваме) митове, легенди и традиции, които правят възрас-тта ни тема табу и ни карат да се паникьосваме от новопоявилия се в слепоочията ни бял косъм. Веднага давам пример: „Жена не се пита за годините!“ – едно от най-лицемерните и унизителни „правила на добрия тон“, което е толкова дълбоко вкоренено в умовете ни клише, че дори аз понякога се хващам как се притеснявам да попитам жена за възрастта й, макар никога да не крия моята. Не зная откъде и как се е появил този стереотип – може би е отломка от някогашния мракобесен патриархат, когато основната функция на жената е била да ражда и да обгрижва мъжа. Тоест да е плодовита, пъргава и хубавка – все качества, присъщи на младостта, с която е била измервана женската стойност. А в онези времена жените не са имали друг избор, освен да се съгласят с това. Постепенно идеята е мутирала в социална норма и куртоазно правило – фръцливо женско кокетство и закон за „истинския джентълмен“. За да не си личи колко е обидно, правилото е напудрено отгоре с допълнителни значения. Например: „Истинските жени нямат възраст“ – по-приемливо звучи уж. Но като се обели този горен пласт, същността на „забраната“ да се оповестява женската възраст е същата: жената е ценна, докато е млада. Точка.
Одъртееш ли, вече не ставаш за нищо,
затова по-добре не казвай на колко си години, въпреки че с просто око се вижда, че не си на двадесет.
Ако фертилността е единственото полезно женско качество, ужасът ни от остаряването е напълно основателен, защото след определена възраст приключваме с яйцеклетките. Е, по същото време мъжете пък почват все по-трудно „да вдигат самолета“, но това е чисто технически проблем. Мъжете могат да произвеждат сперматозоиди до смъртния си одър – тоест те за разлика от нас могат да се възпроизвеждат до последно, и то в неограничени количества. Разбира се, модерният свят отдавна вече не прави секс само за да се множи – сексът днес се прави главно за удоволствие и е най-продаваната стока – във всеки смисъл на думата. При това „потребителите“ отдавна не са само мъжете. Няма да се впускам в исторически преглед на ключови събития като изобретяването на контрацептивите и феминистките движения, но днешната модерна жена е сексуално активна и адски информирана, пазарува от секс шоповете наравно с мъжете, знае къде й е джи-точката и си настоява за оргазмите.
И тук има една малка уловка. Нашите баби и майки
успяха лично да сринат някогашния мъжки монопол върху удоволствието,
но преди да смогнат да се насладят на победата, откриха, че райската градина е окупирана от техните дъщери и внучки, а на тях не им е мястото там. Роди се нов монопол – на младите и красивите, и нов култ към тях. На този фон старостта стана особено зловеща, защото (още едно клише) всички единодушно ре¬шихме, че старостта изключва секса. Възрастните жени не правят секс – това е грозно и перверзно! А примери като Мадона само потвърждават правилото. И така си върви животът: ние крием годините си, мъжете не смеят да питат, отчаяно се борим с времето и изпадаме в криза, когато някой кретен ни наре¬че „стара чанта“. Хайде обаче да помислим: кой ги създава тези правила? Мъжете, собствените ни деца или ние самите? Не се ли учим взаимно в какво да вярваме и как да се държим едни с други? Може ли да се наложи стереотип, ако няма кой да се съгласи с него? Кой е виновен, че
превръщаме клишетата в норми
и сляпо ги следваме, без да ни хрумне да се усъмним в тях дори когато ставаме техни жертви? И без да си даваме сметка, че всяка лъжа може да се превърне в истина, когато се повтори достатъчно много пъти – и ако има кой да повярва в нея.
Я си представете, момичета, какво би станало, ако изведнъж вкупом си размахаме егенетата, спрем да си харчим заплатите за поредното подмладяващо чудо и запречим с нахално токче вратата на бюрото за безработни? Освен масовия фалит на козметични гиганти, модни диктатори и клиники за пластична хирургия дали няма накрая да се сетим и за други гледни точки? Какво означават всъщност бръчиците, прошарените слепоочия и белезите на времето по телата ни – амортизация, обезобразяване, разпад? Или следи от преживян опит, който ни прави уникални, специални и интересни? Дали самите ние търсим истинска комуникация със света, в която този опит има значение? Или сме просто обекти на консумация, чиято цена пада с изтичането на срока ни на годност? Мъжете ли ни възприемат така или ние самите? Всъщност истината е, че има много възрастни жени, които не си крият годините и правят секс, при това редовно, пълноценно и до сетния си час – стига да са здрави и в мир със себе си. Стига да е имало кой да ги научи да остаряват достойно, спокойно и красиво, да усещат интуитивно естествените цикли на живота и грациозно и с наслада са се приплъзват през годините. И защото така са си избрали.
0 Коментара