Харесвам орхидеите. Приказно вулгарна красота. Напомнят на нежна вулва, която ти се иска да помиришеш, да докоснеш, да целунеш и притежаваш. Останала съм с чувството, че жените, а и много от мъжете се срамуват да признаят, че в орхидеите на жените има нещо неприлично красиво и предпочитат да не им обръщат внимание. Познавам дами, които все още се стесняват да се събличат пред публика, била тя и любовникът им, защото крият своето цвете като най-срамния белег на женствеността. Казват им „срамни устни”.
Е, и аз дълго се срамувах в детството си, защото все пак моята орхидея не е от саксиен тип. Растях в парник, заобиколена от други забулени орхидеи, които дори не мислехме, че някой някога ще помирише, камо ли да откъсне. Затова пък
тайно и в уединение ги поливахме, милвахме и обгрижвахме
Все пак природата си иска своето. Чували ли сте за разговор между девойки коя колко и как мастурбира? А между момчета със сигурност, нали? Не помня някоя приятелка да ме е извикала в тоалетната в училище, за да ми покаже как го прави, както това се случи със сина ми още когато беше, на 9. Отличникът в класа беше получил супер важната информация от по-големите деца в квартала и тъй като моят син е нещо като неформален лидер, трябваше задължително да се сведе до знанието му. Детето ми се върна в този ден от училище с много задъхана усмивка на лицето и побърза да сподели отговорността на познанието си с мен.
Последва спокоен разговор, в който мама обясни, че това е нещо нормално и приятно, но интимно и за предпочитане без публика. Последното уточнение не бе разбрано достатъчно добре и детето съвсем откровено мастурбираше дори и в моето или на баба си присъствие. Последваха няколко трудни за обяснение седмици, в които след неколкократно напомняне от моя страна за интимния характер на този акт той все пак се приучи да различава момента кога да си доставя, макар и недовършено, удоволствие.
Наскоро пък му купих книга, предназначена за момчета на неговата крехка пубертетна възраст, и заедно обсъдихме термините „мастурбиране”, „еякулация” и „акне”. Не че той не усеща срам по време на тези разговори, но някак си много по-приемливо ми се струва изобщо да повдигне темата, макар и стеснително криейки смеха си в ръка, отколкото абсолютната невъзможност за мен като девойка да задам какъвто и да е било въпрос.
За съжаление, отличникът на класа имаше малко по-различна съдба от тази на сина ми. Аз като една загрижена за всички деца майка споделих с неговата за новите знания на детето й. Тя възмутено обвини моя син в измислици-премислици и не допусна мисълта, че това е възможно да се случи на прилежното й отроче. В последствие ми се обади и смутено се извини, защото нагледно се бе уверила в правотата на думите ми. Не попитах дали е последвал същият непринуден и логичен разговор между нея и детето й, но ми се струва, че тонът, с който поднасяше извиненията си, не предполага спокойно приемане на събитията.
Надявам се да греша. Представете си колко много отличнички не биха могли да получат адекватно отношение в крехката ситуация на осъзнаване на сексуалността си. Пожелала съм си второто ми дете да е момиче. Ако имам това щастие, ще се постарая да й обясня овреме за красотата на дивите орхидеи и самочувствието от притежанието им.
Слава богу, имах късмета да стигна до тази истина, макар и без чужда помощ
Дори и късно, все пак е важно да получиш реабилитация за несправедливостта на парниковото детство. Орхидеята ми е ценена и отдавна диша чист въздух, като получава и необходимите за всеки цъфтеж ласки и грижи.
За радост, успях да получа и възможността да говоря за това не само с приятелките си в откровени „секса и града” ситуации, а и с моята майка. Но изваждането на „срамните” сексуални действия на светло дойде от мен, а не от нея. Радвам се, защото й помогнах да въздъхне облекчено, макар и след дълги години свян, и сега тя се радва на същата сексуална освободеност, на каквато би трябвало да се радва всяка дива орхидея. Със сестра ми сме решили да й подарим вибратор. Може да ви се струва малко прекалено, но предпочитам да виждам майка си доволна и щастлива и не искам да се заключва в стаята си, когато се преоблича. Никога не е късно да спреш да се срамуваш от това, че си жена. Това ще й помогне и да си възвърне самочувствието. Знаете, у нас е неприемливо да си красива или да правиш секс, ако си над 50.
Всъщност това май не се отнася само за нашата
ориенталска посткомунистическа бутикова държава.
Помня един френски филм, в който най-строгата професорка по пиано в академията посещаваше пийпбарове и се самозадоволяваше в тъмни кабинки. Жената бе заклеймена, когато я хванаха да взема порнокасета под наем. Сочещите я с пръст бяха мъже от типа „най-обикновени чекиджии”. Накрая героинята беше реабилитирана, защото тръгна с един секси студент. Явно става дума за междуполов проблем, който изисква по-задълбочено изследване. Наскоро открих, че в Софийския университет има двегодишен курс по специалността история на жените и половете. Дано има и студенти от мъжки пол, записани за него…
За финал ще ви разкажа една история, която е колкото комична, толкова и показателназа всяка модерна жена. Моя красива и много чувствена приятелка се прибира от работа и много бърза. Цял ден си е мислила за любимия си вибратор, с който ще си поиграе веднага щом се прибере. Тя има пет, всичките подарък от мъжа й. Разказва ми, че наистина е нямала търпение, горката, да получи удоволствие. Прибрала се и започнала. Миг по-късно с ужас установила, че батериите на силиконовия й приятел са изтощени. Болна от очакване, тя хукнала към магазина за нови. На връщане обаче, за лош късмет, срещнала не кого да е, а собствения си свекър на входа на блока. Носел им домати от градината. Ах, тези червени домати, си казала тя… и прибрала батериите…
Щастлива съм, че спокойно мога да кажа на приятелите си, че съм гледала порно снощи и ми е било хубаво. Щастлива съм, че мъжът до мен е способен да обича орхидеята ми, да прочете този текст и даже да ми даде идеи за него. Щастлива съм, че мога да поговоря с детето си открито и да му помогна да преодолее смущението от връхлитащата детството му сексуалност. Свободна съм да харесвам тялото си, да се наслаждавам на емоциите си, да ги споделям. Пожелавам го и на вас…
0 Коментара