Докато се чудех как да започна този текст и да подредя леко хаотичните си мисли относно същината на парите и отношението към тях, на стената ми във Фейсбук цъфна следната мисъл, споделена от страницата на автора на „Разговори с Бог“ Нийл Доналд Уолш: „Парите са също толкова свети и свещени, колкото е молитвата. Те са една прекрасна част от Бог. Ако се придържате към идеята, че парите са коренът на всяко зло, може несъзнателно да ги отдалечавате от себе си. Приканвам ви да се откажете от тази мисъл сега. Всичките пари, които ви трябват, идват към вас сега. Вярвате ли в това? Трябва, знаете.“
Ами да, кратко и ясно!
Не съм сигурна защо в английския език думата „пари“ е само в единствено число. Вече обаче съм убедена, че парите са поток енергия и се подчиняват на онези неписани закони за привличането и отблъскването, както и за творчеството, които важат и за всички други неща в живота. Тази сигурност, разбира се, не винаги успявам да приложа на практика – моделите, които ни ограничават, обикновено са дълбоко вкоренени от много години и трансформацията им не е лесна.
За харченето и спестяването
Колко е важно да харчиш с радост, леко сърце и благодарност, научих от собствен опит, преди да се замисля дали парите са енергия. Винаги съм одобрявала поговорката: „Икономията е майка на мизерията“ и съм се бунтувала срещу максимата: „Бели пари за черни дни“. Каква по-кофти „магия“ можеш сам да си сътвориш с подобно „наричане“? Спестяваш пари, за да ги харчиш, когато останеш без други източници на доходи? Или пък те сполети нещо, достойно за определението „черни дни“? Не че има нещо лошо в спястяването. Но няма ли да се почувствате много по-добре, ако, подавайки парите в банката, с радост и благодарност, ги нарочите за нещо, което би ви донесло истинско удоволствие? Освобождаването от пораженчески мисли е един от най-важните, но и трудни уроци, съзнавам го.
Личното ми възприемане на парите, а именно – пръскай ги с удоволствие и по най-неочакван начин потоците им към теб ще се засилят, и то благодарение на неща, които обичаш да правиш и влагаш творчество в тях – започна да се оформя някъде в началото на 90-те. Да, онова десетилетие с двете големи кризи. Години по-късно открих и разсъжденията по темата на една от любимите ми авторки – астроложката Линда Гудман, и, честно, извиках силно: „Еврика!“. Обобщено простичко, тя казва следното – харчете, пускайте парите да се движат, доставяйте си удоволствие, раздавайте, помагайте на другите. Не допускайте страх от липса на пари. ОК, спестявайте част от тях, но с идеята да ги похарчите за нещо, което ще ви направи щастливи. Не бъдете стиснати в никакъв случай.
Всъщност познавам възрастен мъж, който винаги
с мъка харчи и се вайка за похарченото… и страда от хроничен запек.
В началото на демокрацията, когато за сефте започнах да печеля, харчех с кеф всеки лев и, оказваше се, изкарвах все повече, при това с любима работа. И пръсках пари не само за себе си, а и за всички наоколо, за да ни е по-гот. Дойде и момент, в който реших, че съм неразумна – насред хиперифлацията и Виденовата зима с една приятелка се впуснахме да правим финансови операции по опазването на левчетата, закупувайки германски марки по най-високите котировки. След няколко месеца ритуално изпихме „обезценилите” се марки с компания и решихме, че финансовият свят не ни заслужава…
По-късно, когато се оказах възрастен човек с 4-членно семейство, чиято друга възрастна половинка също е прахосник, реших да направя плах опит за семейно счетоводство. Май всички сметки се оказваха криви, а финансовите потоци – пресъхващи. Докато не я подкарахме пак импулсивно и интуитивно, с това отношение към парите, което те заслужават – те са средство да си доставиш радост. Разбира се, и да си поддържаш жизнените нужди. И нещата се оправиха.
Парите много често предизвикват у повечето от нас притеснение, тревога, безпокойство, дори и по-силни емоции – чувство за несправедливост, гняв, отчаяние, безизходица. Тези емоции буквално могат да доведат да физическа реакция – стягане на тялото, чувство за задушаване. Или хроничния запек, за който споменах…
Преди около месец, пряко себе си, реших, че няма да отида на семинар, на който много исках да бъда, защото тези 300 лева ми трябват за… сетих се за купища неща (несвързани с радост). Уж рационално решение, но бях много тъжна,
физически почти започнах да се разболявам.
Нищо смислено не направих този уикенд, само си дълбаех в лошото настроение и кофтите мисли… Докато приятелка, незнайно как усетила ниските ми нива на духа, не ме изстреля в първия работен ден на последваща същия семинар безплатна медитация и практика. Напуши ме смях, отидох и пуснах в касичката за дарения нелоша сума с чиста радост в сърцето. Разбира се, почувствах се съвсем здрава, още преди да практикуваме даването, получаването и радостта от имането на другия. Нужно ми бе да чуя и, най-вече, да почувствам със сърцето си отново връзката между радост, благодарност и благоденствие. Ами да, дори когато отивате да платите гигантската си сметка в изедническата „Топлофикация”, опитайте да дадете парите с радост и си кажете: „Благодаря! Дай ми още от това!” Казвайте го винаги, когато плащате – и неизбежните сметки, и нещата, които ви доставят удоволствие. По възможност – на висок глас.
Между другото, някои от най-успешните хора, които познавам, раздават поне една десета от доходите си на близки, приятели, колеги, за благотворителност…, като много от тях даже не са се замисляли за енергията на парите. А запомнихте ли за радостта от благополучието на другите?
Получаването
Много често недостигът на пари и въобще на изобилие във всичките му аспекти е свързано с неумението ни да получаваме. Изобилието има отношение към всички сфери на живота: физическа, материална, емоционална, социална и духовна. А можете ли с ръка на сърцето да кажете, че заслужавате изобилие във всички тях? Или смятате, че не заслужавате нещо, не ви се полага, не сте достойни? Изпитвате ли радост, когато получавате или пък ви става неудобно? Смятате ли, че го получавате за сметка на другите? Смятате ли парите за нещо грешно, по-нисша енергия, свързвате ли ги с властта и подтисничеството? Изпитвате ли неизказане ненавист към тях? Ако да – това също е причина да спрете потока на материалното изобилие към себе си. Поровете в съкровените си мисли и емоции…
А парите сами по себе си са невинни – тяхната енергия е с чист потенциал, предлагащ безброй възможности – за красота, за радост и каквото още хубаво се сетите. И никого не ощетявате. Ако получавате пари с радост, то разширявате потока на изобилието както за себе си, така и за другите, казват духовните учители. И е така.
Творчеството и парите
Забелязала съм, че най-лесно изкарвам пари с неща, които обичам да правя, които даже не приемам за работа. Също така, че доброволчеството, работата без пари за нещо или някого също се отплаща по най-неведоми пътища. Разбира се, стига поривът да идва наистина от сърцето, а не лицемерно и поради незнание как да откажеш.
А защо нямам ферари?
Не съм от хората, които сляпо практикуват описаните в книги като „Тайната” и „Подсъзнанието може всичко” техники за привличане на нещо материално. Като червено ферари например. Всъщност смятам тези книги за добро начало в търсенията, но не и за истина от последна инстанция. Защото… най-добре е да цитирам Милуш Кадиев, един от учителите в духовен център „Гайа”, с когото правих интервю преди година. „Повтаряйки 200-300-1000 пъти на ден „имам ферари” е малко като да материализираш пясъчен дворец на плажа, който всяка вълна ще разруши. А вълната е всяка твоя следваща мисъл. Да, ако мисълта ти е достатъчно чиста и концентрирана в твоето желание, ти ще го получиш и то ще го получиш съвсем скоро. Друг е въпросът дали това ще те направи щастлив – застраховката е много висока, пътищата няма да са подходящи за ферарито… и реално ще има много обстоятелства, от които ти после ще си недоволен като резултат от своя избор. В този смисъл ти саботираш своите мисли сам непрекъснато. Искам ли ферари, или не искам ферари всъщност? Добре, искам ферари въпреки всичко, въпреки застраховките и пътищата. Самата мисловна конструкция в един момент не е достатъчна като заявление във Вселената.”, казва Милуш.
Истината е, че вътрешно всеки от нас знае от какво има нужда. Друг е въпросът дали можем да чуем интуицията си. Това, което можем да направим е да живеем с мисълта, че заслужаваме изобилие и с радост да приемаме всичко, което ни прави щастливи.
0 Коментара