Когато в някой ноемврийски неделен следобед лежиш все още по пижама на дивана, гледаш „Наистина любов“ и намусеното небе навън, изяла си целия течен шоколад на света, а април и дори март, за бога, изглеждат толкова далече, имаш много малко възможности да си създадеш трошичка щастие. Едно мъничко слънце, което да те захранва с витамин D до пролетта, без да умреш от мирова скръб дотогава.
Разбира се, може телефонът внезапно да звънне и отсреща тексаски адвокат от кантората си в Далас да те уведоми, че току-що си станала собственик на петролен кладенец, завещан от пралеля ти Петруна Кочофф, която е запазила умилителен спомен за 6-месечното Ти. Но пък, от друга страна, е малко вероятно.
Възможно е също на вратата да се почука и когато отвориш, насреща да видиш Джони Деп със стрък карамфили. Той ще застане на едно коляно и ще ти признае, че именно твоят ноемврийско-неделен образ по пижама му е дал сили да се раздели с Ванеса Паради. Но това са по-скоро халюцинации от многото приспивателни, с които се опитваш да проспиш цялата монотонна есен.
Можеш да си фантазираш до заветния март, а можеш да направиш като мен.
Аз, Вяра Кравчева, съм една слаба жена и се подадох на Изкушението.
Който не го е правил никога, нека пръв хвърли камък по мен. Изкушението се яви в образа на лъскава пластмасова пластина, съблазнително надникваща от най-забутаното отделение на портмонето ми. И за да е пълна аналогията с библейската картина, Дяволът със самото си съществуване изпращаше недвусмислени послания с обещания за вечно лято, фиеста и блаженство.
Използвах кредитната карта, за да си купя през интернет ваканция в Барселона. В най-мрачното, студено и проточено до безкрай безвремие в София, Барселона ме подкупи с 25 градуса, усмихнати хора и зареждащи забавления.
Докато стигна заветната дестинация, съжалих хиляда пъти, че съм била импулсивна и неразумна. Как ще изплатиш тази внезапна хрумка?, човъркаше гадничко съвестта ми отвътре. Наистина ли имаш нужда да похарчиш хиляда лева, за да излезеш от есенната депресия? Знаеш ли колко сметки за парно са това?
Баба ти все в Барселона е бягала, когато е настъпвал гадният ноември!
Бях на път да се върна засрамено вкъщи и да заменя безкрайната печал с безкрайни угризения. Аз бях пълното клише – жена, която робува на емоциите си, без да си дава сметка за всички отговорности в живота.
Цялото изтезание приключи, когато стигнах Барселона. Градът беше толкова жив, възбуждащ, привлекателен и подканящ, че просто не оставяше място за срамните ми вълнения. Последните угризки от чоплещата с костеливи пръсти съвест отплаваха в морето, край което изядох препълнена порция паеля, подплатена с щедра доза сангрия. Да, наслаждавах им се на маса точно на брега с изглед към светлините на Барселона. Озовах се в центъра на възрастна канадска група, която беше тръгнала на ежегодната си ваканция, организирана от техния пенсионерски клуб. Мога само да ви кажа, че канадските пенсионери са щастливи пенсионери и щастието им е заразително.
Когато си на 70, желанието за живот избива мощно
и светът около тези старци е пълен с повече енергия от всяка дискотека.
Бях само 5 дни там и когато се върнах в унилата София, имах заряд срещу цялата монотонност, която тя ми поднесе. Зад мрачното небе прозираше възможността за дълги следобеди с книжка в ръка. Дори дупките по улиците не ми се струваха толкова дълбоки и безнадеждни.
Изплатих дълга си към кредитната карта за няколко месеца. Не беше толкова трудно, просто заделях по малко отгоре на всяка заплата. Най-важното: откакто се върнах у дома, не съм съжалила за неочакваната си ваканция нито миг. Нещо повече – твърдя, че това беше една прекрасна инвестиция, която вече мога да облека в строга аргументация. Ако бях останала да мрачнея на дивана, много вероятно щях да стигна до психотерапевт, който щеше да глътне подобна сума, но със съмнителен резултат. Разходката до терапевта обаче не гарантира преживявания, каквито си устроих в Барселона.
Щях да бъда една кисела, уморена жена с пълна кредитна карта,
но без всякакъв блясък в очите. Впрочем, пълната липса на мотивация за работа щеше да намали общото ми КПД и съответно, доходите ми. С една дума: идеята за Барселона беше абсолютно Бинго, а идеята да си взема кредитна карта – послание направо свише.
Сигурна съм, че докато човечеството не измисли как да премахне от календара напълно ненужния месец ноември, аз ще се придържам към любимия си Оскар Уайлд: „Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш“ и ще го давам като канадски пенсионер.
0 Коментара