Много преди пробуждането на Мелкарт, в Древна Финикия изчислили колко вино събира една амфора. Талантът, равностоен на 26 литра, станал мяра не за интелектуална мощ, а за пиянството на един народ, уви. Още преди орфисти и питагорейци да започнат задочен спор за количествените закономерности, свещеният обет за мълчание бил нарушен заради една фатална жена, която мразела аскетизма. Горе-долу по това време се пръкнал и първият МОЛ. А в подобна сграда няма как да влезеш без финикийски знаци…
Жените и парите са като кокошката и яйцето. Никога не знаеш кое е по-първо. А и връзката им е толкова силна, че няма как да ги разделиш и изследваш отделно. Микробиологичният анализ доказва, че все пак по-напред се е появила жената и миг след това е поискала пари. Всъщност тя е извикала: „Адаме, не яж ябълката, ще я продадем на Женския пазар, че нямам сутиен…”
Някои историци твърдят, че първите стоково-парични знаци са се появили тъкмо заради жените. Заради техните неотложни ежедневни нужди. Според Божидар Димитров обаче в землището на Созопол е открит скелет на тракийка, убита с кол.
Легендата разказва, че древната жена правела секс за удоволствие
и отказвала да вземе пари, за разлика от останалите. Тогава я обявили за вампир и я наказали според обичая, без право на обжалване.
Всички войни по света са се водили заради пари. Само една – заради жена. Затова гърците още не могат да си платят твърде скъпото удоволствие. А хубавата Елена днес е метафора на фаталната любов…
Ако бях сигурен, че Джордж Робърт Прайс знае руски, бих могъл да предположа, че е чел „Сърцето на Данко” от Горки. И се е влюбил в онзи измислен герой, който на всеки 5 минути застава пред огледалото и пита „Какво направих за хората?” На това му викат алтруизъм, но когато дадеш 50 долара на проститутка срещу почасова трудова дейност – това не е алтруизъм, а платена любов. А нима има безплатна? Нима все още има комунисти, които вярват, че жените са част от общото благо и е достатъчно само да си поискаш и ще ти се даде…
Проблемът на философското понятие алтруизъм е, че няма женски род. Можеш да кажеш – той бе алтруист, но я кажи алтруистка. Просто няма такава дума. И знаете ли защо?
Точно така –
жените не обичат да раздават пари, а да вземат. Като митничарите.
Впрочем, за вредата от алтруизма не е нужно да ви припомням какво се е случило с Данко. По онова време и кардиохирургията е била твърде назад. Достатъчно е да знаете, че другият алтруист Джордж Прайс се е самоубил в състояние на върховно отчаяние, след като клошарите, които редовно приютявал в дома си, взели, че го ограбили…
Ако ви се наложи да пишете синопсис за лепкава холивудска мелодрама, започнете така:
Тя имаше големи очи и той се влюби. Той имаше голям… портфейл и очите й станаха още по-големи.
После и тя се влюби. После неговият портфейл взе да става малък. Все по-малък и малък, докато накрая съвсем се спихна. Тогава той се вгледа в очите й и забеляза, че едното изобщо го нямаше, а другото едва се виждаше… После и любовта отлетя.
Тая притча няма начало и край. Тя е вечна. Защото Господ е създал жената априори за любов.
Да раздава ласки, а не краткосрочни кредити
Някогашните хипита скандираха: „Прави любов, а не простотии!” и стряскаха съня на политиците. Защото, както е известно, политиците мразят любовта. А жената мрази парите. Да, да, точно така! Бих отишъл по-далеч. Жената ненавижда парите! И още щом ги види, започва да ги унищожава.
Познавах жена, която беше над тия неща. Имаше само една рокля, 2 бенки в по-деликатната част на тялото, 5 лева в джоба и много мечти. Пееше и се надпяваше с вятъра, а парите си хвърли на първия срещнат просяк. Взеха я в цирка за звероукротител. Един ден влезе в клетката на лъва и повече не излезе.
Оттогава не съм срещал такава жена.
Преди време и аз бях звероукротител. Моята законна „лъвица” обичаше да повтаря: „Ей, хората какви пари направиха, а ти седиш и ги гледаш, воайор такъв!” По едно време бях започнал да подозирам, че жена ми тайно чете трудовете на Маркс. Политикономията има съществена роля в хармонията на съвременния брак. И много от разводите се дължат на съществени пропуски във фискалния потенциал на мъжа. Често той разсъждава така:
„Защо да купувам ново палто заради един секс? Тя ми го дължи според брачния договор!”
Ето оттук, от тази грешна трактовка на макроикономическите показатели на любовта, започват първите колизии, първите пукнатини в къщичката на залязващото слънце.
От законите на цар Хаммураци в Древния Вавилон, та чак до днешния Уолстрийт, стоково-паричните отношения са еволюирали благодарение на… женската алчност. Ранният меркантилизъм се зародил още по времето на Конфуций, когато в местния китайски мол жената на висш мандарин решила да изкупи цялата налична конфекция от коприна. Защото още от зората на цивилизацията няма нищо по-необятно от женския гардероб.
Ако една съвременна жена облече поне веднъж всяка своя дреха, би трябвало да живее 120 години за тая цел. И всяка сутрин ще въздиша с дежурния болезнен идиом: „Уф, какво да облека сега?”
Тази дилема има своя исторически трагизъм и в сравнение с нея проблемите на Хамлет изглеждат по-невинни от най-новите сметки за ток…
Но питал ли се е някой защо е тая необуздана алчност, тоя удивителен апетит у жената
за придобиване на все нови и нови материално-икономически ценности, както би рекъл някой треторазряден финансист.
В природата на човека е кодиран инстинкт към натрупване. Така както мравката трупа зимнина, човекът трупа фураж и зърно, жената – дрънкулки. Стремежът да имаш повече сам по себе си не е престъпление, ако спазваш законите. При по-нежната част от човечеството желанието да придобиваш няма продуктова спецификация. Не е възможно да обозреш образците на материалното и духовно богатство, които са в състояние да учестят пулса на една жена! Все едно е да преброиш песъчинките на бургаския плаж.
Ако Клеопатра не страдаше от колекционерска страст към мъжете, едва ли щеше да се пролее толкоз много кръв в арабските пролети. Ако диетологът на Мария Антоанета й бе забранил да яде пасти, днес човечеството нямаше да страда от диабет! Ако имаха елементарна икономическа грамотност,
трите сестри на Чехов щяха успешно да ипотекират имотите си
без никакви драми, а докторът щеше да лекува болни от охтика. Ако… Ала не всичко е пари, приятелю, казваше старият бард Мишо Белчев. Да, понякога става въпрос за много пари. Защото в тия 7000 знака можех да ви разкажа как преди години, подир самолетна катастрофа попаднах на безлюден остров. Всъщност не бе съвсем безлюден, имаше една красива таитянка, за която най-ценното нещо на тоя свят бе солта. Вероятно затова я изсмукваше от тялото ми денонощно, но това няма нищо общо с меркантилизма на жената. Тази изкусителна девойка можеше да обича истински, без капчица корист, и знаете ли защо? Просто не познаваше финикийските знаци. Стоково-паричните отношения бяха се разбили далеч от бреговете на този затънтен остров, над който бдеше Богът на любовта. Бих могъл още дълго да разказвам, но защо да ви лъжа…
Няма такъв остров, няма такава жена!
Знаем, че мъжете са от Марс, жените от Венера. Но проблемите на Създателя тръгват от първородния грях на първата прелъстителка Ева. Защото мъжът избира жената, която вече го е избрала. А светът, от своята зора до днес все търси утеха от безсмислието на абсурдния живот. И най-често я намира при дъщерите на София – Надежда, Вяра и Любов! И понеже третата е вечно заета, още в древността мъжът е съчинил платената любов. Въобразявайки си, че може да регламентира лечението на човешката самота. Да премахне лицемерието и користта, фалшивия оргазъм, злобата и завистта…
Но нали знаете какво пише на Руски паметник? „Не нам!”
0 Коментара