Нека да формулираме няколко аксиоми, за да не си губим времето в дълги и ненужни обяснения.
1. Парите не са равни на щастие. Не го гарантират. Не може да се купи с тях.
2. Липсата на пари увеличава всички видове проблеми в живота, които водят до липсата на щастие.
Разбрахме се, нали?
Оттук нататък всичко е лесно. По-добре е да имаш разумни пари, за да покриваш неотменните си нужди, отколкото да нямаш. Признавам. Това е също клише, но като всички такива е съвсем вярно.
Важното е обаче, дори когато имаш малко, много малко пари, те да са твои, да си наясно „колко струват“, колко време ти отнема да ги изкараш, каква е тяхната лична стойност за теб и какво можеш и не можеш да си позволиш с тях.
Сега да уточним още няколко аксиоми:
Няма мъж, който да ти дава съвсем безкористно пари,
да ти купува кола, апартамент, кожено палто или диамантени обици. Да, възможно е да го прави, защото в момента сте заедно, защото хормоните ви бушуват и ви се струва, че всеки миг, в който сте разделени, е загуба на най-важното време в живота ви. Защото Господ е предопределил сливането на телата ви и тази химия и чувство за взаимност се е появила само веднъж в човешката история, и то само на вас.
Възможно е да го прави, защото му даваш чувство за сигурност. Или защото си му подарила 1-2-3 синове/дъщери или цял волейболен отбор от сладки мушморочета, които са отрязали главата на родата му и носят гордо имената на баби, дядовци и дори техните вуйчовци.
Всичко това обаче продължава да не е безкористно. В някои случаи то изразява принадлежност (ти на него или той на теб е отделна, направо библейска тема). В други – буквално чувство за собственост. (Цяла една група жени се облича, туинингова, моделира и обезобразява с идеята за това какво „собственикът“ й харесва в другите жени, а може би и в нея).
В трети случаи изразява тяхната самооценка за себе си. (Дебел мъж с млада силиконка или поне с такава в средна възраст, която много силно се опитва да обърне законите на времето и природата, описва неговата ценностна система и проблеми с идентичността по-точно и синтезирано, отколкото профайлър на ФБР би могъл).
Понякога той ти създава свят, който зависи само от него и може да бъде отнет,
когато пожелае да те изгони „от рая“
Не защото е лош човек. И Адам вероятно не е издържал само с едната Ева. (Да не припомняме случаите на серийните парясници на едни братя, които бързо се преквалифицират на продавачки, след като ги изгонят от туристическата им империя).
Обикновено те, горките мъже, нямат избор. Така правят всички, това се очаква от тях, за това са ги възпитавали майките, училището, обществото, атавистичните повици, заложени в гените им. За това ги натискаме, рекетираме, измолваме, врънкаме, убеждаваме и прочее ние самите. (И биха се измъкнали от това робство на „длъжен си“ в мига, в който съберат смелост за нова конструкция).
Това е част от сделката, която не прилича на сделка и никой не осъзнава, че е, докато един ден емоционалните борси се срутят неочаквано и женските вложителки останат със загубилите стойността си акции от „фирмата“.
(Да уточним, авторката на този текст е щастливо женена, доколкото съществуват щастливи бракове. Няма горчив опит със семейни „банкрути“, поне не още. Поради което първосигналните реакции за „лютата вещица“, която си излива комплексите в този текст, са неуместни).
Впрочем, има един-единствен тип мъже, които дават пари (коли, кожи и подаръци) безкористно. И това са бащите. Но ако ви обичат истински, и те няма да прекаляват с жестовете си, а ще ги прилагат най-вече в символичния им, церемониален характер, за да запазят съпротивителните ви, а и всички останали сили, които ще ви трябват в този сложен живот.
Долу-горе, това е най-важният урок, което трябва да научи едно момиченце, ако тези, които го обичат, искат да направят от него една защитена жена.
Всяка жена трябва да има свои пари
Като начало трябва да се научи да прави свои пари.
За да знае, че един чифт нови впити дънки с ниска талия, от които се виждат гащичките й – тип „прашки“, струват колкото 2 седмици продажби в кварталния плод-зеленчук. (Защото, надяваме се, разумните й родители са я пратили да помага там през лятната ваканция).
Че самите гащички тип „прашка“ струват колкото 4 часа носене на щайги с вкиснати домати, праскови или каквото там трябва да разчиства от миризливия склад.
Че ай падът е връх, но е еквивалент на 2 месеца бачкане като детегледачка в семейство на чуждестранни дипломати с 3 деца между 16 месеца и 4 години.
Че собствената кола на старо е най-голямото богатство на света, но за нея чистиш хотелски стаи в САЩ (или риба в Аляска) цели 4 месеца и не виждаш море по онзи български, безотговорен и купонджийски начин, който Господ е замислил специално за теб от мига на рождението ти.
След което, разбира се, следва откритието, че ако залееш ай пада си с кока кола в нетрезво състояние (или удариш любимата си кола, пак в такова) се връщаш назад с въпросните 2-3 или повече месеца и няма никакъв шанс да хванеш следите на изгубеното време.
Дори и това обаче не е най-важната лекция от житейския курс.
Неговата най-интензивна и продуктивна част настъпва, когато заживееш в малко апартаментче, претъпкано с гадже (и неговите компании) или със съквартирантки, техните хранителни и други отпадъци и хилядите хлебарки, които радостно ги следват. Освен някои бързи урока по готвене и междучовешки отношения, животът далеч от крилото на „старите“ започва да ти отваря очите за някои важни житейски дилеми:
Да си платиш ли тока навреме, което изисква 1. Да запомниш кога е падежът на сметката и след колко дни го изключват. 2. Да не си купила втори чифт ботушки с остри върхове този сезон.
Да се опиташ да балансираш твоя дял от кръвопиещите сметки за парното с приятелските отношения със съквартирантите или гаджето, напук на всички житейски съблазни и катастрофи, които несъмнено ще те сполетят. За да откриеш, че само след един сезон отлагане и мотане
ще те класифицират в графата „използвач“,
„несериозна“ и пр. В младите години напълно подсъзнателно. Дори няма да го кажат гласно, може би дори няма й да си го помислят така формулирано. Но с напредването на времето освен в стигма срещу теб, това може да се превърне в твоя парадигма, т.е. номер в живота.
Да, има момичета на всички възрасти, които си живеят чудесно с този номер: аз съм жертва, не мога да се справя, случиха ми се куп ужасни неща, сама жена съм, бе, другарю…
Но нали тук не говорим за тази целева група?
И ако приемем, че сме овладели този житейски фундамент (кога се плащат сметките, как се изкарват парите за тях и каква е философската им връзка с островърхите ботушки и екзистенциалните ценности), стигаме до най-важната функция на парите за жените.
Парите са свобода.
Да започнем оттам:
Парите, които изкарваш сама, ти дават правото на избор – дали да стоиш в къщи или да излизаш (независимо дали ще е в „Найт флайт“, „Червило“, по „Витошка“, на стоп из Дания или с влак в Индия).
Твоите собствени пари ще ти позволят да се дефинираш.
Можеш да бъдеш елегантна красавица, тип „Джаки Кенеди“ с два реда перли, а можеш и да си рокерка с продупчена устна, обица на пъпа, тапицирана с татуировки. Както и кичозна патка, натруфена с Кавали, Долче или каквото там носят този сезон.
Щом можеш да си го позволиш сама и ти харесва, значи е прекрасно
Поне за теб.
Ще можеш да вземеш решението дали ще спиш с този или онзи пич по единствените правилни причини, заради които трябва да се спи с мъж: защото си падаш по него, защото разбърква нещо в стомаха ти, защото би искала да вкусиш кожата му (и дай боже, той твоята). Същото се отнася, ако не желаеш да спиш с мъже, а с жени. Даже още повече.
Когото й да избереш, ще е не защото ще ти плати тази, а може би и още доста сметки, ще ти реши проблемите, ще се погрижи за теб, ще те заведе някъде, ще организира и поеме морето, ще те прибере в апартамента си, ще ти даде ключовете от колата си. Даже не желая да споменавам за кариерните опции.
Всъщност, като се замислиш, всичките тези неща може и ти да ги направиш за него, стига да искаш и това да ти подскаже сърцето (или мозъка, ако се вярва на онези проучвания, според които се влюбваме все пак с мозъка).
Твоите собствени пари ще ти помогнат да избереш искаш или не искаш да живееш с някого, да се ожениш за него, да отгледате заедно и дългосрочно децата си.
Нещо много важно: всички грозни разводи, които съм виждала, са били винаги за пари, имоти и контрол. Когато тези 3 дразнителя отсъстват, дори разделите и разводите са упражнение по човещина. Любовта и страстта си е отишла, но е останало приятелството и невероятното уважение, че този човек не се опитва да те използва, малтретира, манипулира, унищожи. Няма нищо по-красиво от това да установиш, че човекът, който си избрал и който вече не те прави сексуално луд, е все пак измежду най-свестните човешки същества, пратени на този свят. Комплимент и за двамата, особено ако вече сте си омешали гените, което си е за цял живот.
Парите, за които си бъхтала сама, ще ти позволят да дефинираш и отношенията с родителите си. Дали наистина ги обичаш, дали се базират на взаимни зависимости (в началото твоите от тях, а твърде бързо – на тях от теб), дали се основават на мъдрост, уважение, разбиране и човешка топлота, или на други, „вторични“ и далеч по-горчиви мотиви.
И накрая: парите ти
ще ти помогнат да си запазиш достойнството
В много сложни и неприятни ситуации. Почвайки от сметки за ресторанти и таксита, когато искаш да избягаш от някой, от когото ти се повдига, да се надяваме, само в преносен смисъл. Минавайки през различните неизменни фази на живота: желани и нежелани бременности, лечения за забременяване, бебета, деца, партньори в сложни професионални и житейски ситуации, депресии, болни родители и т.н.
Парите ти няма да спасят и решат всичко, но ще направят пътуването по-малко горчиво, ще ти позволят да се съсредоточите върху важните неща (дали татко ще оцелее, а не цената на инжекцията този месец).
Накрая дори ще позволят малките радости, които дори в 6-ото или 7-ото десетилетие те карат да се чувстваш жива: пътуване с непознати хора, нова дреха, театрална премиера, последна книга, закъснял рожден ден.
А достойнството, хубавата фигура, мъдростта и силата на характера са онези неща, които остават на една жена, когато си отиде младостта.
Моят план „Жените и парите“:
Според мен, всяка жена трябва да има рационално, но и различно отношение към парите в различните фази през живота си. Да ги разпределим по петилетки и десетилетия:
От 15 до 25-годишна трябва да се научиш да изкарваш свои пари, които може и да са процент, отначало съвсем малък. Постепенно трябва да стигнат поне половината от всичко, което ти трябва, за да живееш.
От 25 до 30 трябва да изкарваш парите си съвсем сама и вече да си в състояние да покриваш всичките си нужди и разходи. Иначе, да наречем този период „Експериментиране и трупане на опит“. Във всяко отношение.
От 30 до 35 трябва да се научиш да планираш и да започнеш да „инвестираш“ във важни неща (под които не разбираме само палта, чанти и нови 10 чифта обувки). Това е времето за планиране на жилище, започване на твой бизнес, чертаене на схеми за кредит по горните две важни цели. Това е времето да се учиш на стабилност и да мериш материалните си „мечти“ според реалните си възможности. Не може една нова кола да те сложи на колене или пороби за години. Тогава дали въобще ти трябва кола, камо ли нова? Ако го правиш и след 35, значи имаш дупки в преценките си. Пък и в самооценката си…
От 35 до 40 години трябва да изкарваш сериозни пари, да поемаш инвестиционни рискове, да почнеш да спестяваш поне една трета от това, което изкарваш, или тутакси да го реинвестираш, като разширяваш собствения си бизнес.
От 40 до 45 трябва да почнеш рационално да очакваш неочакваното: кризи, спадове, болести, високи разходи за детегледачки, училища, образование, безпомощни родители и прочее. Въпреки това трябва да продължаваш да „слагаш настрана“ като инвестиция или спестяване част от личния си доход, независимо дали можеш да стигнеш идеалната цел от 30%. Това обаче е и период, когато трябва да почнеш да се радваш на парите и да си позволяваш малки безразсъдства за фонда „и аз съм човек“: да почерпиш целия приятелски кръг, да вдигнеш луд рожден ден, да попътуваш или поне да си позволиш скъп околоочен крем.
От 45 до 50 може да се наложи да бъдеш решителна: да разшириш бизнеса си на едро, да направиш големи покупки, да вземеш сложни и потенциално финансово опустошителни решения. (Сори, но понякога кризата на средната възраст води и до това. Ако си „моето момиче“, дори неочакван развод няма да промени начина ти на живот и стандарта ти, защото той никога няма да е зависел от благоволението на партньора).
От 50 до 60 ще имаш разходи. Неочаквани, непланирани, за болести, смърт, родители, приятели, бизнес кризи. Приеми го за даденост и тъкмо затова е трябвало да се подготвиш дотогава. Да си платила кредитите, да си построила и изплатила къщата на мечтите си, да си отделила пари, които ще стигнат поне за първите 2 години висше образование на децата. A ако приличат на теб, след първите 2 чудесно ще се справят сами. И това е твоят урок, който си длъжна да им предадеш.
Над 60 вече трябва да се чувстваш сигурна. Да не дължиш на никого нищо. Да си насочила децата си в правилната посока и да си ги научила на същите ценности, които си усвоила ти от първата квартира с хлебарките насам. Сметките трябва да са изравнени, а буферът (второ жилище, което ще даваш под наем, дребна рента от малък бизнес, допълнителен пенсионен фонд) – готов.
Живей. Не пести. Не съжалявай. Не пропускай нищо.
На 70 трябва да си в състояние да си кажеш: това все още е един хубав, сложен, интересен, забавен, горчив-сладък, пълен живот. И тази вечер отивам на танци. А утре – на масаж.
0 Коментара