ФЕТИШ – идол, кумир, обожаван веществен предмет; лице или предмет, почитани сляпо, признавани безусловно за авторитет или за неповторими.
ФЕТИШИЗЪМ – обожаване на неодушевени предмети; прен. прекалено почитане на нещо.
ФЕТИШИСТ – поклонник на фетиши, лице, което прекалено много почита нещо.
СЕКСУАЛНИ РАЗТРОЙСТВА:
ФЕТИШИЗЪМ – когато оргазъм се постига само като се използват веществени предмети (т.е.фетиши), например чорапи, гащи, ботуши. Фетишистът често мастурбира, докато гледа, държи, търка се с предмета или го мирише.
ТРАВЕСТИТЕН ФЕТИШИЗЪМ – включва силно желание за обличане на мъж в женски дрехи. Това понятие се употребява, когато подобно желание се изпитва от хетеросексуални мъже.
„Женските фетиши са мъжките фетиши и на първо място това е пенисът на мъжа.“ Дотук статията може да приключи, ако трябва да се съобразим с гореизложеното твърдение, битуващо сред голяма част от мъжете, с които говорих. Те защитиха тезата, че целият танц на женския фетиш не е нищо друго освен танц за придобиването на това скъпоценно нещо, което те имат в панталоните си. И трябва да призная, че до известна степен това е точно така. (Впрочем, същото важи и за танца на техните фетиши, когато завоюват жените.)
Тук фройдистите приятно ще се унесат в подкрепени фиксации, а феминистките ще ме изядат с парцалите. Но самите те, забележете (имам предвид фундаменталните феминистки), заклеймяват носенето на високи токчета, поли, всякакви намеци за бельо, което се подава извън очертанията на дрехите, и т.н. За да не сме се подчинявали на тесните патриархални представи за жената единствено като обект, което не е нищо друго освен поведение-функция от фетиша. А това не ги прави по-добри от фетишистките.
Но нека видим все пак кои са фетишите на жената? Веднага слагам на първо място обувките, после: бельото, бижутата, часовниците, уханията, козметиката, чантите!, дрехите, колите!?… Вижте как нагазихме в мъжките фетиши. Като я питах за нейния фетиш, моята леля ми каза – сладолед, ама вече преди съвсем да е потекъл – мек, пухкав сладолед…Ммм!
Обувките
.jpg)
Да, готова съм на всякаква подлост за чифт перверзни високи черни сандали с кървавочервени камъни Прада, Маноло Бланик, Фурла! Те довършват красотата на женския крак, дописват я… Издават статус, сексапил, някои дори ги предпочитат пред секс. Естествено не говорим за обувки стил Ямамото, за когото казват, че облича и обува жените така, че да са готови, ако се наложи, да избягат за 15 минути – дрехите са широки, а обувките ниски. Все се чудех защо жените в арабския свят носят по краката и ръцете си всичкото злато и сребро, което имат, а то било, за да могат да запазят богатството си, обикновено тяхната зестра, ако се налага внезапно да напуснат дома си.
Обувките могат да бъдат бягство от реалността. За миг се фиксираш върху формата, върху взаимодействието й с твоята форма и всички проблеми изчезват. Това се отнася за всички фетиши. Да, формата е важна. Тя е плод на нечия друга вложена енергия, която говори точно на теб. А защо? Тук дзен будистът би казал: защото формата е пустота, а пустотата е форма. От пустотата се пораждат всички неща… Нещо там ти говори от тази форма и почваш да чуваш гласове, докато не я придобиеш. Много либидонозна, влудяваща ситуация – на харесването, на постигането, на потапянето, на предаването на формата. Тези обувки…
Можеш да ги носиш и отслабнала, и напълняла. Осигуряват роли: не можем да говорим за доминатриса с маратонки, нали? Господарката най-добре се заявява с високи прилепнали черни ботуши над коляното.
Спомням си гардероба на известна компаньонка в Париж, любовница на Ламборджини и други величия от този ранг, като се свърши с графове и барони. Тя имаше петстотин чифта обувки, като само секцията ботуши и други аксесоари за лов (шлемове с конски косми и полички от позлатени плочки) беше над 50. А обувките на Господарката бяха повече – бичовете и белезниците няма да изброявам. Всичко това не й пречеше ни най-малко да е невинна като дете, което си играе.
Да, наистина
обувката е сводникът на еротичния крак.
Тук неизбежно стигаме до стъпалата на момиченцата, чупени хилядолетия наред от майките им, за да са два пъти по-малки и за да могат да бъдат натъпквани в атлазени калъфчета за крака. Така е било сигурно, че момичето ще си намери жених. Странна представа за еротика – дали поради миризмата на гниещата плът или като инвестиция в сигурността, че такава жена не може да избяга? Може би и двете, но ето как в изграждането на фетиша – 20-сантиметрово вонящо краче, са участвали и двата пола, при това повече от 1000 години.
Китай, страна на традициите. От хилядолетия да те носят или да те возят е било белег на статус, така че можеш да си лъснеш подметките на обувките с Дом Периньон, а може и изобщо да не предвиждат ходене. Днес, като гледам по улиците момичета с 15 см токове, също не ми се струват много подвижни. Но затова пък гърдите изпъкват, задните части се издават назад, високият ток издължава крака и мъжете намират това за много сексапилно. «Аз мога да съм сексапилна и с гуменки, и с широки дрехи», опонирах веднъж на една асистентка на моя професор, а тя ми отвърна – да, но ще отнеме известно време, докато се забележат качествата ти, а когато трябва да постигнеш бърз ефект с отсрещния пол, защо да не използваме кодовете. Тогава отидох и си купих първите обувки с висок ток и наистина проверих ефекта. Работи. Сега имам и такива обувки. Когато се налага, ги слагам. Слагам си код. Обувките като код. И мания.
Чантите
Някои жени са луди по чанти. До степен, че не могат да си се представят без чанта. Нищо не знам за чантите. Знам, че едни ми говорят, а други никак. Има наистина жени с усет за чанти. Те ги довършват по изумителен начин. Имат нужда. Мога да си представя, че
чантите са олицетворение на статус,
на сигурност, че играят роля на някаква миникъща – колко анекдоти има за съдържанието на дамските чанти. Когато са малки, а отиваме на работа – ни внушават чувство за мизерия. Когато са големи, ни докарват до лудост. Можете да ни видите, паднали изцяло в съдържанието на чантата, да ритаме с краката нагоре в търсене на ключовете от колата. Втората фаза е изсипването на чантата на земята и сълзи от безсилие, последвано от вземане на важни за живота ни решения?!
Чантата дописва ръката, цялостно някак кацва отгоре върху завършения тоалет. Чантата е фетиш, чрез който се инвестира в отношение с обществото. Другите. Тя ни прибира: опаковка е на нашето състояние – кредитните карти, снимките на децата и любимия, скъпата запалка, чантичката с гримове и пудра за освежаване, болкоуспокояващите и други интимни таблети. Книга може би, дневник…Чантата е утроба. Екстериоризирана. Без кенгурче вътре.
Козметика, грим, парфюми
Те са за хора, загубили първично доверие в аромата на кожата си, в естествеността на лицето си. Но това е най-процъфтяващата индустрия след фармацевтиката. Тук прибавянето е особено видимо. Миризмата въздейства най-пряко на мозъка от всички други външни въздействия. Сетивото, улавящо уханията, е женско по своята същност. В един агресивен динамичен свят, където мъжкото сетиво – окото, е остро и хищно, уравновесяването с аромати е необходимо и ефектно. Освен това чрез кремове и лосиони за тяло много жени си отдават
социално разрешено галене,
милване и докосване, от което винаги имаме нужда. Друг е въпросът, защо са забравили просто да се докосват. Да милват.
Бижута. Часовници
Малката черна рокля какво е без нахално скъпо бижу? Нищо.
Той й купува диаманти и я бележи – като своя, като ценна, като красива, като обичана. Това е посланието на скъпоценностите. На часовника също. Но той съдържа и времето – времето заедно, цялото време. Подарява й сърцето си, което бие така точно и неизменно като този часовник. Тук фетишът трепти в красотата на устойчиви на хилядолетията метали и камъни. Той й подарява живота и смъртта.
Иначе бижуто е съвременният
заместител на амулета,
а в психоаналитичен план – на преходния обект: плюшеното мече, което ни помага да се отделим от мама, мекичко и наше, винаги на разположение, когато нея я няма. Бижутата и часовниците са утехата и материалните заместители на любовника. Класика в жанра фетиш. Вижте копнежа и отсъстващия поглед на жената, която докосва обеците, колието или пръстена си. И колко често го прави.
Коли
Напоследък някои дами са луди по автомобили, колекционират ги и навлизат в доскоро запазеното от мъжете пространство на автомобила като
израз на свобода,
статус, победа над машината и скоростта и усещане за всемогъщество над разстоянията. Посланието е: Аз съм силна. Като вас.
Когато говорим за фетиш в контекста на речниковите определения, можем да се замислим за криза на идентичността и оттук за необходимостта от създаване на идоли и кумири. Фетишът е прибавяне. Някой, нещо е по-ценно от мен или само ако го притежавам, ще съм ценна, ще струвам. Изчезването зад фетиша е също рефлекс на заместване и компенсация. Един мой познат, известен скулптор в Ню Йорк, хероинов наркоман, ми каза: «Разбираш ли, когато имам дозата, нямам никакви проблеми със света. Нищо друго не ми е нужно.»
Когато балансът се постига само чрез заместване – това вече е патология.
Всъщност всеки от нас има нужда от любов.
По-прекият начин да я постигнем са подходящите движения (или отсъствието на такива) към конкретния обект на любовта. Но когато по една или друга причина не сме в състояние да се подчиним на потребностите си и да ги задоволим, пряко идват на помощ фетишите. Желанието за любов ги зарежда с либидо. Първо се доверяваме на тяхната магическа сила (виж пак динамиката на амулета, чиято сила преминава върху носещия го), а след това просто се заиграваме с фетиша или, както се изказва Мадона за обувките на Маноло, «хубави са като секса, само че траят по-дълго».
А после и секс не ти трябва – просто си купуваш пет комплекта бельо и си в оргазъм. Така във фетиш се превръща всичко, върху което се акцентира прекалено – напоследък самото тяло и неговата «форма» започват също да се превръщат във фетиш. Мисля, че Мадона тук води по точки.
Фетишът ни завладява, когато приемем, че сме несъвършени и ни трябва нещо повече от това, което сме, за да се чувстваме добре и да бъдем обичани.
Това, което води до баланс, е изваждането, а не прибавянето.
Въпросът е не как да напълним, а как да изпразним чашката.
Важно е не с какво ще се накичим и какви мускули ще развием, а как да отмахнем натрупаното, как да изявим съкровената си същност. Тогава и излишествата някак си ни напускат естествено и каквото и да сложим стои добре.
Религиите предлагат стари изпитани средства: чрез създаване на липси. Пост, молитва, медитация, пътуване, разтваряне в любовта към всичко, чрез съчувствие, чрез изтриване на егото, чрез милосърдие.
Австрийският художник Егон Шиле, който цял живот е гледал жената и я е пресъздавал, казва: “Телата притежават собствена светлина, която ги съпровожда през целия им живот. Те изгарят или все някога ще изгорят. Положителното и отрицателното електричество се допълват като едно ново цяло.”
Хубавата новина е, че окажем ли се завладени от Ерос заедно с любимия, хвърчат чанти, бижута, къса се бельо и оставаме така, както сме дошли на този свят, и… както ще си отидем.
Иначе представете си раждането на госпожица З.:
Внимавайте да не се закачи токът на сандалките Гучи, аа, етоо я и чантата Джими Чу. Полека да не скъсате дръжката…Какво чудесно оформено бебе!!!
В този смисъл свършвам тук този текст, защото е неделя и отивам да си извадя червените копринени чехли на Шан Хай Танг и един черен сатенен комбинезон на баба ми.
Защото ми се прави любов.
0 Коментара