Д Дарина Младенова В Тема на броя

3155 ПРОЧИТАНИЯ ОТ 01 април 2010 Брой 03 2010

Имейли до баба

Лилия Попова По Дан Браун и божествената частица

01.01.2060.

Hi, баб, честита Нова година! Каква е само, а! Обожавам нулите. Носят съзидание, от тях тръгва зачатието на всичко, не от съсухрената единица, не мислиш ли? Как съжалявам, че не съм родена през 2000-а… Но и 2040 не е зле. Аз ставам на 20 след няколко месеца, ти на 80 – ще организираме големи фиести! Ако знаеш татко какъв подарък ни е подготвил!!! Тайна е, но нямам търпение да ти я кажа: Ще отидем всички за 4 дни в хотел “Спейс вилидж” и ще празнуваме там. Ще посрещаме изгрева по 15 пъти на ден! Никой от нас не е бил досега в Космоса, на всички ще ни е за първи път. Ще бъде яко!

24.01.2060.

Изпращам ти един клип – нали така сте го наричали някога. С приятели караме сноуборд в Щубай. Аз съм с червената каска. Виж само какъв виртуоз съм! Там, където съм спряла и си танцувам, музиката ми идва в ушите от ръкавиците – нали имам мултимедия в тях! Беше доста студено, добре че новият ми скифандър е с отопление и го бях заредила, преди да тръгнем. А колко сняг има! По твое време учени са предупреждавали, че 75% от ледниците в Алпите ще се стопят, а? Добре, че не всички прогнози на хората се сбъдват. Сега се сещам, че си ми показвала и ти филмче оттам, като си била на ски през… не знам коя година. То беше направо смешно, двуизмерно – просто не мога да си представя как сте издържали да гледате такива примитивни записи. Сега да ми дадеш камера, която не е триизмерна – забрави! А татко ми разказваше, че първите 3D филми и телевизори е трябвало да ги гледате със специални очила. Каква досада! Всъщност, добре че не съм родена по-рано… Целувам те.

16.02.2060.

Бабо, мама малко се разболя. Тя нали не е с ремонтирани по рождение гени като някои сегашни бебета… Откриха й рак на гърдата. Бяхме заедно на редовния скрининг и когато лекарят й впръска с инжекция наночастици, те блеснаха на скенера точно на мястото на тумора. Няма страшно, ще се оправи. Докторът й предложи нанотерапия – ще вкара в организма й наноботи, които ще закарат лекарството – убиец на туморни клетки, право при тях. След няколко седмици ще забрави, че е боледувала. Хм, като си помисля, че ракът е бил страшна и нелечима болест…

01.03.2060.

Честита Баба Марта! Изпращам ти с този имейл мартеница, трябва само да си я разпечатиш на 3D-принтера вкъщи. Аз и тук направих няколко, но по-големи, закачили сме ги из апартамента. Знаеш ли кое е най-новото, което успях да програмирам и принтирам? Още едни обувки за брат ми. Много му харесаха. Самият той пък вече е напълнил къщата с котки, коли и електропеди. Най-интересни са му онези, старите автомобили, които са се движили с петрол. И човешки скелет си изпринти, нали е на 11 и в училище го учат. Хайде, доскоро.

08.03.2060.

Още един празник, баб, да го отбелязваш дълги години! Ще ти се похваля – майка ми и баща ми ми подариха рокля. Пак от онези, нанотехнологичните. Съдържа сребро, което отблъсква бактериите, не се мачка, естествено, по нея не остават петна. Дотук – нормално, но има и нещо ново – регулира температурата на тялото – като ми стане топло, ме разхлажда, и обратно. Веднага я пробвах, наистина така работи, не можеш да си представиш! Синя е, много добре ми стои – ще ти пратя снимка. И брат ми намаза покрай женския празник – яке с частици паладий, които спират вредните газове. Само не знам къде ще ги намери тези газове.

01.04.2060.

Случи се нещо невероятно! Главният компютър изключи, спря токът в целия град, настъпи пълен хаос, защото без електричество транспортът – и метрото, и надземните железници, замръзна на място. Само заредените електромобили и електропеди бяха в състояние да се движат. В офиси и жилища всичко излезе от строя – компютри, цялата управляема техника, асансьори… Ха-ха, шегичка, баб, днес е 1 април. Как ще спре токът, това само от твоите спомени съм го чувала. Нали навсякъде е пълно със слънчеви панели! И нашата сграда, като всички по-нови, сама си произвежда електричеството – при теб не е така, защото къщата ти е стара. При толкова ветрогенератори, вецове, осмотични, електроцентрали, АЕЦ, приливни и какви ли не още – ела ми кажи като спре токът. Да не говорим, че навсякъде, както знаеш и у нас, има и резервно захранване – и авария да стане, пак ще има електричество.

22.04.2060.

Бабо, имаме повод за радост! Днес в новините съобщиха, че температурата на Земята се е повишила само с 0,75 градуса. Нали това е чудесно – песимистичните очаквания бяха за над 2 градуса до 2100 г.! Климатолози коментираха, че критичният период е минал. През последните 20 години (т. е. откакто аз съм родена) правителства и компании инвестирали много във възобновяеми източници на енергия и зависимостта от петрола намаляла значително, а с това и емисиите на въглероден двуокис в атмосферата. Е, да си отдъхнем в Деня на Земята и да благодарим на слънцето и вятъра, че се оставиха на човека да ги употребява, вместо да копае въглища, нефт и газ! ;)

27.05.2060.

Подарихме на мама телекомп за рождения ден. Много е красив, може да го сгъва и постави на ръката като гривна, или пък да го разгъне и направи от него цилиндър, като чаша без дъно. Така веднага показва заведенията наоколо. Ти трябва да я знаеш тази концепция, появила се е още през 2008 г., така пише на сайта. Само че тогава е била само за смартфон, а този е и компютър, с който можеш да правиш всичко, ама всичко! Снимахме с него една ябълка, за да видим дали е мръсна – той изчислява необходимо ли е да се измие, абе страшен е, изпращам ти снимката, това се казва качество! Зарежда се от слънцето, сам се почиства, измерва колко е замърсен въздухът. Честно да ти кажа, не зная как сте живели без нанотехнологии, без тях днес нищо не става! А, в тази връзка – мама се оправи, преди повече от месец й излекуваха рака, но съм забравила да ти пиша. Целувам те!

18.06.2060.

Баб, след два дни заминаваме! Разучих всичко. Ще летим 9 часа с кораба до хотела. Той е на 500 км над Земята и я обикаля доста бързо – за 80 минути. Ще можем да видим 15 изгрева за един ден, супер! Радвам се, че татко ангажира места в “Спейс вилидж”, там с изкуствено създадената гравитация ще се чувстваме нормално. В другите хотели щеше да е някакъв ужас в безтегловност. Стаите са малки, но имат всичко. И интернет, естествено, ще си пускам във фейсбук снимки по сто пъти на ден! Допреди 30-40 г. не е имало космически междупланетен интернет, а сега и Робо8 на Марс е вързан в мрежата. Оправяй си багажа, че време не остана.

ПО ТЕМАТА

23.07.2060.

Още съм горе! Невероятно беше, радвам се, че и на теб ти хареса, баб! Не всеки на твоята възраст би тръгнал на хотел в Космоса. Малко съм гадна, нали? Като стана на 80, ще трябва да се пенсионирам – ако дотогава пак не вдигнат пенсионната възраст. А сигурно ще го направят, защото, като живея 140 г., 60 в пенсия ще са ми доста. Баб, надявам се най-после да се престрашиш да ти дешифрират генома и каквото има за ремонт, да го оправят. Толкова хора се лекуват по този начин от всякакви болести. Защо се опъваш? Ето, генна терапия, нанотехнология, стволови клетки ти осигуряват 140 г. живот! И аз ще го направя, може да отидем заедно. На мен, знаеш, мама и татко не са искали да ми моделират гените, не са ме и изследвали. А на брат ми, сладура, му разнищиха генома още като бебе!

03.09.2060.

Hello, баб, мечтала ли си някога да станеш киборг? Днес бях на лекция на един, удивителен е!!! Той е по-стар от теб – на 112 г., и ти със сигурност знаеш за него – Рей Кърцвейл. Има имплантиран в мозъка адски мощен миникомпютър, естествено квантов, на който е качено цялото му съзнание, всичките му спомени, умения. Нямаш представа какъв изключителен ум е, как си играе с думи, цифри, факти, логика, и то за секунди! Не-ве-ро-ят-но! И никога няма да му дадеш годините. Още през 2010-а е гълтал по 200 хранителни добавки и витамини на ден, за да забави стареенето на организма си. И е успял. Мечтата му била да стане киборг – човек-машина, и да си осигури безсмъртие. Каза, че според него го е постигнал. Ще живее вечно, разбираш ли?

14.10.2060.

Застудя, настинах и днес останах вкъщи. Бот е толкова мил с мен, жалко, че не го забелязвам по-често. Като видя, че не излизам както обикновено (той, както ти е известно, знае навиците и вкусовете на всички ни), дойде да попита проблем ли имам. Помолих го да ми направи горещ чай вместо кафе и да ми го донесе в леглото. После извън останалите програмирани за деня неща ми сготви пилешка супа. Изчисти една стая, дойде да попита нуждая ли се от нещо, изчисти втората – и пак. Дали е обикновен робот? Повечето, които съм виждала, са като него. Но след като преживях киборга Кърцвейл, започнах да се питам – ами ако Бот е обратният вариант – човешки мозък в тяло на машина? Лека нощ!

11.11.2060.

Бабо, гледа ли снощи репортажа от Марс? Робо7 и Робо8 направиха истинско шоу! Танцуваха, пяха и накрая се прегърнаха като хора. Празнуват една година, откакто са там. Командват ги от Земята, да, но изглеждат като истински учени. Кога ли ще можем и ние да отидем на Червената планета?

28.11.2060.

Татко се разболя от диабет, тип 1, представи си! Имал го е по-отдавна, но нали не ходи редовно на профилактични прегледи… Извлякоха стволови клетки от кръвта му и ще му ги инжектират след някоя и друга седмица. Ще му мине. Доколкото знам, още когато си го родила, вече са лекували диабет по този начин. Добре, че вече при раждането на всяко бебе взимат стволови клетки от пъпната му връв и ги съхраняват в лабораториите. Те се превърнаха в панацея, бе, баб, Алцхаймер, Паркинсон, рак, диабет, инфаркт, имунни болести, парализа – стотици заболявания се лекуват с тях! Затова ще живеем по 140 и повече години! Няма да повярваш, наскоро намерих онова списание “Обекти” от януари 2010 г. (ти ми го подари, нали помниш), в което сте писали: “Пазете си здравето с всички сили! Защото оцеляването през следващите 15 години може да се окаже достатъчно за постигане на многократно удължаване на живота след това. Изборът е между това дали да сме от последното поколение, умряло от старост, или от първото, наслаждаващо се на вечна младост.” Е, май сте били прави. Между другото, като го гледам, малко съжалявам, че вече няма вестници и списания на хартия. Не че в интернет е лошо, но няма да мога след 50 години да извадя един такъв брой, да докосна това, което някой днес е написал, и да го подаря на внучката си… Целувам те, баб .