Виненият път на Екатерина Гаргова тръгва от България, лъкатуши през Новия свят (Калифорния и Нова Зеландия) и през съседна Северна Македония, за да я върне отново в България – в Харманли, откъдето е родом баща й. „Това беше знак от съдбата: след дългия ми период като технолог-номад, да се установя трайно край красивия ми роден Пловдив и семейството ми“, споделя Екатерина. Съпругът й Атанас, работи в Стария град на Пловдив, а синът й Борис е отдаден на професията си готвач. Тя завършва технология на виното и високоалкохолните напитки във Висшия институт по хранително-вкусова промишленост през 1994 г., а през 2009 г. става магистър по „Лозарство и винарство“ в Аграрния университет. Дългогодишен член на Управителния съвет на Съюз на енолозите в България (до 2018 г.) и член на дегустационни комисии в конкурси у нас и навън.
Ентусиазирана от работата с местни сортове, Катя стартира проекта Wine Bridges, в който създава малки серии вина от тях. Тя е енолог на годината за 2010 г. в конкурса на Съюза на енолозите в България.
Какво е виното за теб?
Начин на живот.
Защо точно вино, а не кафе, уиски или джин?
Работата с виното е динамична и интересна. Всяка година се дели на две – новата календарна и новата реколта. За да се оформи, виното преминава през различни процеси: бурна и тиха ферментация, спокойно отлежаване и изчакване, за да се разкрие същността му. Тези етапи са близки до човешкото развитие – те ми дават енергия и ме учат на търпение и спокойствие.
Кой кого откри: ти – виното или то – теб?
Аз избрах виното като специалност, после то избра мен. Открихме се с безкрайната си всеотдайност един към друг. Продължаваме да се преоткриваме по пътя, който вървим редом и това е нашата съдба.
Мислиш ли, че в България има двоен стандарт по отношение на заплащането и възможностите за реализация на жените?
Фактът, че жената съчетава задълженията на домакиня с професионалното израстване, преминавайки през период на майчинство, е двоен стандарт в нейното съществуване. Но виждаме доказани жени професионалисти в различни сфери – тъй че щом има сили и желание, има и възможности.
Дали има двоен стандарт при заплащането в България, не мога да кажа.
Специално във винения бранш как е?
Лично аз усетих трудности веднага след като завърших следването си и започнах да си търся работа. Сблъсках се с проблема, че се търсят основно мъже, защото професията е тежка. Колкото повече откази получавах, толкова повече се амбицирах. С малко помощ, както често се случват нещата, и с благоразположението на първия ми шеф – Марин Димитров, имах шанса да вляза в играта. Много ценя това. Оттогава живея в шарения свят на виното. Имало е усещане за двоен стандарт, но като страничен фон – оставила съм го на по-ниско ниво и не пречи на желанието ми за работа. Щастливите моменти при създаване на виното са по-важни.
Как се роди идеята за WINE BRIDGES? Къде се намира проектът в момента по отношение на развитието си?
Идеята за WINE BRIDGES свързвам с тъжен период в началото на 2011 г., когато се разделих с прекрасния екип на Вила Любимец, ръководен през повечето време от Ана Ташкова. Бяхме задружни и идейни, работехме като смазана машина. През май 2011-а започнах работа в изба Попова кула, Северна Македония и там усетих невидимия мост, който виното създава – той ме държеше свързана с хората, останали в минал период от професионалния ми път. Така емоционално и спонтанно дойде името.
Винените мостове даваха покой на емоциите ми,
когато се чувствах сама, и ме прехвърляха там, където поискам и с когото поискам. Все още не бях решила какви вина ще правя под това име и есента на 2011 г. ме завъртя в обичайното кампанийно темпо, но в различна обстановка. Срещнах се с трудолюбиви и влюбени в земята стопани, с местни македонски и балкански сортове. Преживях интересни моменти при работата с 4 сорта, непознати дотогава за мен.
В същото време продължаваше засаждането на нетипични за страната ни сортове. Българските местни сортове все още бяха на заден план, а аз като специалист нямах ясна представа за много от тях. Заредих се с вяра и оптимизъм, че трябва да се върнем и да оценим онова, което бяхме оставили някъде по пътя в развитието на модерното винопроизводство.
Обяснимо е защо първото вино от WINE BRIDGES е Вранец 2011 – районът и реколтата ме вдъхновиха. Те ме изпратиха към останалите сортове: Мавруд, Гъмза, Памид, Рубин, Димят. Ако не бях създала WINE BRIDGES, може би нямаше да имам шанса да се срещна професионално с някои от тях.
Всички вина са в лимитирани количества,
работени с елементи на експериментаторство, често с повече ръчни операции, с нетрадиционни решения и много настроение. Вината са различни в реколтите и обикновено са свързани с районите, в които съм работила.
Ако имам идея, но нямам условия за осъществяването й, или просто ако нямам вдъхновение, пропускам реколта. Когато правиш вино за работодател се съобразяваш с други гледни точки и следваш определена фирмена стратегия. WINE BRIDGES е моето лично пространство в професионалния ми път, както напоследък накратко представям проекта. Ще продължа работата в WINE BRIDGES, като работя с различни местни сортове и прилагам различен подход към тях.
Има ли други дами в екипа на WINE BRIDGES и какви са техните отговорности?
„Винени мостове“ е един малък самостоятелен проект. Както вече казах, произвежданите бутилки са малко, но хората и историите около вината са много.
Оценявам труда на всеки, оставил част от своя професионализъм и любов във вината на WINE BRIDGES, но понеже въпросът е за дамите, ще изброя четири важни за мен. Те са пример за винени професионалистки, обичам ги всички и искам да присъстват в това интервю: Нана Сукара – енолог в Попова Кула, Северна Македония,
с нея имаме много силна връзка,
която се създаде през македонския ми период. Костадинка Рахова-Димитрова – енолог във Вила Юстина, заедно сме от 2005-а, когато тя правеше първите си стъпки във винарството, щастлива съм, че виното ни свърза за цял живот. Моника Кенарова – енолог във Винарска къща Левент, връзката ни с нея е сравнително млада, но сякаш се познаваме от векове. Марина Кръстевска – енолог в Мовино, Северна Македония, заедно сме преминали бурни професионални и лични моменти. Освен че са мъжки момичета и колеги, виното ни направи приятелки. Срещите и разговорите ни покриват целия спектър: от професионални теми, през житейски проблеми и преживявания, до най-обикновено женско бъбрене.
Трудно ли е да бъдеш жена в тази професия? Кои са най-съществените ни предимства и недостатъци?
Всяка жена, отдадена на професията си, изпитва трудности. Ние работим на два фронта, съчетаваме емоции и отговорности – както в семейството, така и в работата. Заложено в майчинския инстинкт на жената е да успява да върши няколко неща наведнъж. Отговорностите на домакиня я карат да влезе във всеки детайл на работата, като в същото време действията са обосновани и организирани. Всичко изброено, в съчетание с женската интуиция, всеотдайността в любовта и професията, радостта от изпипването на малките детайли, дава предимства.
Женската емоционалност е едновременно и плюс, и минус за мен.
Ако отнеса генерално въпроса към себе си, недостатък беше отдалечената ми месторабота, безсънните нощи с физическо и умствено натоварване по време на кампания, невъзможността да прекарвам достатъчно време със семейството си, липсата на домашния уют. Знам, че трудностите са били колкото за мен, толкова и за моя син и съпруг.
Голямото предимство в избора ми на професия е, че от плахо и слабо момиче, се превърнах в смела жена.
Виното запазена територия ли е? За кого? Какво мислиш за представянето на жените на винената сцена в България?
Веднага щом стартирах в този бранш, се срещнах и работих с Люба Куманова и Вили Христева, които бяха с 30 години по-големи от мен. Видях достойното им представяне в ролята на територия, която някои хора се мъчеха да ме убедят, че е мъжка. Докато пътувах и работех извън България, видях жените в новия винен свят – спокойни, уверени и необременени с предразсъдъци.
Винарството ме научи да работя сред повече мъже в две роли: като ръководена от тях и като ръководител на екип. През по-голямата част от развитието си съм работила с директори мъже и да, тази територия е по-запазена за тях. Попадала съм на разбиране и равнопоставеност, но съм била и в ситуации на авторитарен режим на управление и съм се блъскала като в стена.
Да ръководиш екип от мъже пък
е друг вид предизвикателство. Важен за мен принцип е да умееш да впрегнеш положителните страни на всеки за постигането на крайната цел. Когато мъжете показват най-доброто от себе си, те се чувстват спокойни, имат ти доверие и това води общото дело до успех.
Винената сцена на България е пълна с жени, представящи се на изключително професионално ниво – от агрономите, през винарите, до маркетинг специалистите и винените журналисти. А когато се случи жени да работят в екип, се оформя заряд с емоции и щури идеи.
Виното принадлежи на всички, които го обичат и могат да се му отдадат изцяло. Както семейството и любовта, виното е територия на съвместно съжителство между мъже и жени, където трябва да имаме търпението и спокойствието да осъзнаем важността на ролите си и факта, че един без друг не можем.
Има ли винена култура в България? Трудно ли се предава винено знание от жена?
При изграждането на винена култура важна роля играе ресторантьорската култура. Често имам чувството, че клиенти на ресторантите имат по-висока винена култура от тези, които предлагат услугата. Ресторантьорите много често се ръководят от цената, не предоставят разнообразие и право на избор, слагат прекалено високи надценки на вината. Повсеместно цари незачитане на локалното производство, което е неуважение към местните производители и не
представя добре България
и регионите й пред чуждите туристи. Пример: ресторант в Северна България продава вина само от района на Стара Загора и Нова Загора и нито едно местно вино. Или: ресторант на Южното Черноморие предлага вина от Югозападна България и няма вино от Черноморския регион. При изграждането на винената култура в България първото важно нещо е да се познава местното, българското. Усилията на производители, търговци и ресторантьори трябва да са общи, съвместни. В тези усилия наред със стимула от финансови резултати трябва да има доза ентусиазъм.
За виненото знание е необходимо да се запали първоначална искра, което жените могат да правят. Имаме много примери в България – не мога да не отбележа Неда Проданова, която започна първите курсове за дегустационни умения. Повечето винени гидове у нас са жени, много са ентусиастките, пишещи и говорещи за вино, организиращи групи с любители на виното.
Кое беше най-предизвикателното събитие за изминалите 10 години?
Създаването на Wine Bridges. След период на пътуване, за да науча повече за винарството на Новия свят и да го отразя в работата си, направих остър завой към опознаване на изоставените местни сортове.
Коя е Екатерина, извън винения контекст?
Жена със своите силни и слаби страни. Като зодия Везни търся равновесието, затова умея да отстъпвам, но има моменти, в които блюдата на везната се разклащат, преди отново да си върнат баланса.
Аз съм дъщеря, сестра, съпруга, майка, чакам да дойде ред и за баба. Щастлива съм, когато се съберем със семейството за почивка, обичам да пътувам и да споделям с приятели удоволствието от посещението на красиви места. Важно е за мен да има поводи за усмивки, да създавам такива за околните.
Останах с неосъществената си момичешка мечта да бъда балерина, но обичам да танцувам и, впусна ли се в танца, е до полуда.
Кой или какво те вдъхновява?
Много неща и, дай Боже, да ги откривам още. Защото вдъхновението е основна движеща сила в живота: прекрасните моменти, радостите в семейството, красивите гледки, пътуванията наблизо и далеч, природата, изкуството, музиката, приветливите хора.
В професията имам различни вдъхновения, свързани с хора, вина, сортове грозде и преживявания около самата работа. Във винарството всяка нова реколта е ново вдъхновение, ново начало и път за изминаване.
Преди няколко години – в последната вечер преди старта на гроздобера, преживях едно странно вълнение. Останах сама във винарната, за да довърша нещо и, преди да си тръгна, отделих няколко минути да се насладя на спокойствието и на подготвената за новото начало зала. Огледалният блясък на измитите празни съдове режеше тишината. Неподвижният и безмълвен декор от помпи и машини стоеше по местата си. На другия ден щеше да се вдигне завесата, всеки да е заел мястото си на сцената и да започнем премиерата на реколтата в целия си блясък. Очакването, радостта, че съм част от голям спектакъл – това беше моето вдъхновение тогава.
Кое е любимото ти вино, описващо те най-добре като личност?
Търся хубавите неща в живота и всеки негов период, било той успешен или труден. Розето, без да има претенции да бъде сериозно вино, с красивата си палитра от цветове и омайващи аромати, е празник за сетивата. Обичам да го гледам, да се наслаждавам на неговите нюанси. Вглеждането в чашата ми действа така, сякаш гледам през розови очила.
С какви винени проекти и предизвикателства ще бъде изпълнена 2021?
От май 2020 г. съм част от малкия екип на фирма Росалеа, която има инвеститори от Чехия. Към момента разполагаме със 100 декара лозя в село Шишманово, край Харманли – основно с червени сортове. Предстои изграждане на малка изба с капацитет, осигуряващ преработката на суровината от собствените масиви. В професионалния ми път съм работила с много млади хора – те ме зареждат с енергия и ентусиазъм. Сега съм щастлива да работя с Анелия Павлова, агроном на лозето – млада, енергична, смела и отговорна, тя подхожда с изключителна любов и разбиране към всяка отделна лозичка. Реколта 2020 е първата, която винифицираме, живот и здраве, скоро ще покажем нещо интересно. Така че новото предизвикателство пред мен е нов старт.
От тази година се включвам и в събития за популяризиране на виното. Заедно с Красимира Кодукова организираме Пловдивски Винодеен клуб. Надявам се през 2021 г. да имаме повече възможности.
С Wine Bridges изненадвам дори себе си, не искам да правя предвиждания. Тази година не успях да осъществя една идея за розе и се надявам да я реализирам през следващата.
WB Rubin & Pamid 2019
Завръщавето ми към сорта Памид, с който работих при първите си стъпки във винарството, бе отдавна планирано и замислено. Спомняйки си леките и ароматни памидови вина, които
бързо претърпяват развитие,
реших, че ще го подкрепя с Мавруд. Но понеже тези два сорта узряват различно (а исках да ферментират заедно), смених концепцията и се насочих към Рубин. Памидът е от стари лозя Карапамид в село Драгомир, а Рубинът е от село Белащица.
Виното е винифицирано през последната ми кампания в изба Левент и запечатва незабравимите мигове на нашия екип. Двата сорта взаимно се допълват – така, както ние се допълвахме в работата. Всяка реколта носи изненади и непредвидимост, които провокират експерименти. Така вместо едно, се родиха две интересни вина.
Pamid&Rubin 2019 – 290 бутилки (88% Памид и 12% Рубин). Купажирането е извършено на фаза готово вино, предназначено е за консумация като младо. Характеризира се с изразен памидов характер.
Rubin&Pamid 2019 – 620 бутилки, сребърен медалист от BIWC 2020 (50% Рубин и 50% Памид, ферментирали заедно). Съчетаването на двата сорта и 5-месечното отлежаване в бъчви от български дъб придават на виното по-интензивен цвят, комплексност и плътност.
0 Коментара