Мариана Гълъбова и Веселина Касабова от Seewines: Виното е взрив от емоции

Коя е Мариана Гълъбова?

Родена съм в Пловдив, но през последните 4 г. не живея изцяло там, защото пътувам постоянно между София, Сандански и Пловдив – за мен това е българският Бермудски триъгълник.

Завърших Университета по хранителни технологии в Пловдив, където се дипломирах с магистърска степен за технолог.

Израснах в семейство на технолог и агроном и ми се стори съвсем логично, след като отметнах едната специалност, да последвам примера на майка ми и да уча за агроном. Приключвам сега втората си магистратура – в международната специалност на Аграрния университет в Пловдив. Междувременно следвам и докторска степен с направление Високоалкохолни напитки в УХТ-Пловдив.

През времето, когато не уча за изпити, обичам да свиря на китара и да пътувам. Губила съм се дори в собствения си град…буквално и преносно – забавно е.

 Коя е Веселина Касабова?

Родена съм в Силистра и израснах край Дунава. Завърших агрономство в Техническия университет на Варна. Докато учех, бях на стаж във френско шато до Бордо и всичко, което усвоих там, ме накара да осъзная, че лозята са това, с което искам да се занимавам. Натрупването на опит в няколко български лозови масива ми помогна да придобия повече увереност, особено в практически аспект.

Да работиш това, което си завършил с любов, ти помага да мислиш в перспектива. Именно съвкупността от всички тези неща ме заведе до мястото ми в Seewines, където вече 5 години успешно ръководя лозовото стопанство в Каварна.

Какво е виното за вас?

Мариана: За мен виното е минало, настояще и, надявам се, бъдеще. Минало, защото от съвсем малка помня как с дядо си правехме дълги винени дегустации по време на зимната ваканция. Той беше преподавател по физика в Техническия университет и имаше дълга отпуска всеки декември. С

приятелите му от село

се потапяхме в света на виното – домашното, разбира се. За настоящето е видно от работата ми. За бъдещето – никой не знае какво го очаква и накъде ще завие пътят му, но силно вярвам, че моето бъдеще ще е свързано с виното, било то в България или в някоя друга държава.

Веселина: Виното е сблъсък на емоции. Всичко започва с трепета и страха при разпукването на лозовите пъпки, продължава с очакването на най-качественото грозде… До блаженството в чашата след любимата на всички ферментация.

Защо точно вино, а не кафе, уиски или джин, например?

Мариана: Кафе обожавам да пия, но се наложи да го откажа. Уискито несъмнено е страхотна напитка, но нямаше кой да ме въведе в изкуството на нейното сътворение. А с джина така и не успях да случа, когато имах интерес към него (може би е време да си направя собствен). Като се замисля, преминах и през четирите изброени, доста интересни напитки, но най-

голяма страст ми е виното

и неговото производство. Идеята, че е нужно да изчакаш цяла година, за да започнеш да твориш, цялото планиране и емоции, които изживяваш по време на кампания, са пристрастяващи – не мога без тях. Вълнувам се при мисълта за всяка следваща реколта, а и за развитието на вината от предходните.

Веселина: Наслаждавам се на хубавото кафе всеки ден, но когато видях с очите си цялостния процес на винопроизводство, нямаше как да не го обикна. Държа да отбележа, че виното не започва с гроздобера.  Създаването му тръгва още

с избора на място за лозето – тероар,

сорт, след това идва засаждането. Правилната резитба на всеки отделен сорт и позитивният подход на хората, които обгрижват лозите, заедво с много други компоненти, също играят своята важна роля като брънки от веригата, която накрая отвежда до бутилката с вино.

Кой кого откри: вие – виното или то – вас?

Мариана: Мисля, че сме се открили взаимно много преди да разбера какво искам да правя с живота си – просто не съм знаела, че сме се намерили. Когато бях в 8-ми клас посетих с родителите си една винарна. Преди година си спомних, че тогава обявих: “Искам да работя на такова място”. Е, супер – сега работя именно на такова място, и то като енолог. Понякога всичко е предначертано, важно е да свържеш

знаците, точките, сигналите…

В някакъв момент ти проблясва и осъзнаваш как трябва да действаш оттук насетне, а аз вътрешно усещах, че трябва да действам в посока винопроизводство.

Веселина: Виното откри мен. Интересът ми към него започна с този към лозята. Лозето е динамична култура, която всеки сезон те изправя пред различни изпитания – така е и с виното. Всяка следваща реколта може да е по-добра или по-лоша, зависи от грижите, които си положил за лозето и упоритостта и постоянството при изпълнение на задачите си. И когато направиш всичко по силите си и енологът свърши добре своята работа – няма как да не откриеш истината във виното.

Има ли в България двоен стандарт по отношение на заплащането и възможностите за реализация на жените?

Мариана: Считам, че в страната ни такъв тип разделения са загърбени още преди няколко десетилетия. За щастие не съм се сблъсквала с подобен проблем до момента. Дори и да има двоен стандарт в някоя компания, той по-скоро произхожда от способността на дадения човек да поиска увеличение на възнаграждението си. В природата на мъжете е заложено да

“изхранват семейство”,

за тях е важно да имат високи доходи, поради това в повечето случаи не се притесняват да поискат по-голяма сума. От друга страна жените много често се самоподценяваме и не смятаме, че заслужаваме дори това, което имаме към момента. Разбирате за какво говоря: всичко е чиста проба договорка преди старт или по време на работа.

Веселина: За съжаление, все още има. Но се надявам, че с времето това ще бъде променено.

Специално във винения бранш как е?

Мариана: Тук бих коментирала, по-скоро, реализацията на жените, отколкото заплащането. Факт е, че да си енолог е трудоемко и времеемко начинание. За моя голяма радост все повече сме жените на винената сцена, не само в България, но и в световен мащаб. Мисля, че везната почти се е изравнила и

съвсем леко клони към мъжете енолози.

Ако обърнем внимание обаче на търговските отдели, там наблюдаваме силно женско присъствие. Не мисля, че виненият бранш е с преобладаващи специалисти мъже или жени, по-скоро е 50/50. Балансът е важно нещо. Хубаво е, че присъства и в сферата на винопроизводството. Веси може би има друго мнение, що се касае до броя на агрономите “на терен” – там може би преобладават мъжете.

Веселина: Българинът е консервативен в мисленето си, за него агроном е мъжка професия. Хубавото обаче е, че все повече жени искат и успяват да се развиват в различни направления на специалността. Процентът на работещите жени агрономи в България се покачва през последните години, но все

още сме далеч от равенство.

За мен лично жената агроном набляга на индивидуалния подход в работата, изпипва детайлите, внася иновации и гледа на екипа като на семейство. Когато се чувстваш обграден с приятели и любов, работата се превръща в удоволствие.

Как се роди идеята за Seewines? Къде се намира винарната в момента по отношение на развитието си?

Както много от великите проекти, и Seewines е плод на любителска страст. И в началото стартира като идея за собствена наслада и удоволствие, за да прерасне в стабилен бизнес. Разбира се, това желание не е просто модерно увлечение, а се корени в над 80-годишни традиции, които бяха възродени по стечение на обстоятелствата през настоящото десетилетие. Тези традиции обуславят и посоката на проекта –

възраждане на ендемични български сортове

и фокусиране върху тероарната изразеност на виното благодарение на работата с природата, а не срещу нея. Това е и крайъгълният камък за развитието на Seewines и наше съкровено верую.

По отношение на развитието си винарната е все още мъниче –  в детска възраст така да се каже, защото независимо от наследените и натрупани знания, собствените лозя бяха загубени през последните години на миналия век. И де факто

през 2014-та година стартирахме от нулата.

Днес вече обаче може да се похвалим с редица отличия, последното касае розето ни реколта 2019, което спечели сребърен медал на международен конкурс за розе. В момента е в строеж собствена винарна край село Хърсово, Мелнишко, която се очаква да приеме първото си грозде през 2021 г.

Има ли други дами в екипа на Seewines и какви са техните отговорности?

Мариана: Когато започвах работа в Seewines, екипът се състоеше от четири дами и само един мъж, вече нещата ми се струват изравнени. На управленско ниво двама от тримата ръководители са жени, например. Усеща се силно женско присъствие в компанията, дамите са на високи позиции, което подчертава две неща:

отличните мениджърски умения на нежния пол,

но равнопоставеността при подбора на персонала. Сред лозята също можем да открием голям брой жени, които ги обгрижват като свои деца. Мисля, че сме затворили цикъла от лозето до отдел „Продажби“ с поне по една дама на позиция.

Веселина: Фирмата е управлявана от жени и това е една от тайните на успехите й.

Трудно ли е да бъдеш жена във вашата професия? Кои са най-съществените предимства и недостатъци?

Мариана: Понякога е трудно да свършиш мъжката работа, но не е невъзможно – вече разглобявам сама ронкащата машина, при това доста успешно. По-трудно е да спечелиш уважението на мъжете, особено когато си по-млада от тях. Изискват се знания, умения и, разбира се, време, за да се докажеш и да започнат да те възприемат насериозно. Освен това трябват и здрави нерви. Всички сме се сблъсквали с такова отношение в даден момент и

важи за всеки един бранш.

Предимство е, че имаш постоянно физическо натоварване и не ти е необходим фитнес. Вдъхновяващи са и срещите с най-различни хора от цял свят по време на изложения или посещения в избите – те ни обогатяват със знания и емоции. Сблъскваш се постоянно с казуси, които трябва да решиш за отрицателно време,

когато всичко е “за вчера”.

Доста са и самите пътувания, което за мен е много зареждащо. Недостатъците са свързани с дългите отсъствия от дома, особено по време на кампания. Все още нямам деца и съпруг, но когато това се случи, ще се наложи да се напасваме и да правим компромиси с някои неща: живот в голям град, например. Дори обмислям вариант да живеем в къща край винарната, в която ще работя след време.

Веселина: Понякога е много трудно, друг път е истинско удоволствие. Когато вършиш работата си със желание, когато утрешният ден ти предлага разнообразие и нови предизвикателства, по-скоро е интересно. Еднвременно недостатък  и предимство е фактът, че си всеки ден сред природата. Климатичните условия са важни – лятото си на горещо, зимата – на студено. Но ставаш част от природата:

свидетел си на събуждането на дърветата,

лозите, покълването на пшеницата, песента на птиците. Всяка година през пролетта виждаш как се заражда новият живот, през есента – как заспива, за да се събуди с нови сили на идната година.

Виното запазена територия ли е? За кого? Какво мислите за представянето на жените на винената сцена в България?

Мариана: Територия за какво? Живеем в свят, в който границите се размиват и всеки може да прави каквото поиска. Не смятам, че е запазена територия. Достъпна информация има навсякъде, достъп до бутилка вино има във всеки един магазин, а нужда от работна ръка в сферата – също. Всеки, който има желание да се докосне до магията, наречена вино, било то отпивайки го от чаша, пресовайки грозде в някоя винарна или просто четейки някоя книга по темата, може свободно да го направи, без много усилия.

Жените на винената сцена, независимо на каква позиция са, доказват, че могат да работят наравно със силния пол, а дори в някои случаи се справят по-добре. Не мога да скрия, че не ми е особено приятно, когато има разделение на половете. Вярвам, че всеки е способен да създаде лозе, да произведе вино, да го продаде или да управлява целия процес. Разбира се, нека не забравяме, че човек трябва да си знае

силите и възможностите.

И когато усети, че не е подходящ за дадена позиция, по-добре да се откаже – отново независимо от пола.

Веселина: Виното е неутрална територия – то жъне своя успех както сред жени, така и сред мъже. Тук полът няма значение, има значение само качеството на напитката. Според моите наблюдения има баланс между жените и мъжете в бранша (енолозите), което е страхотно.

Има ли винена култура в България? Трудно ли се разпространява и възприема виненото знание от жена?

Мариана: Да си призная честно, откакто се интересувам по-задълбочено от вино, т.е от 2012-та, виждам един по-засилен интерес и подобряване на винената култура в обществото. Все по-голяма част от хората около мен, които работят в различни сфери, се обръщат към магията на виното – било то просто заради престиж или от истински интерес. По-младите  посягат към виното, а не към водка и усики, например, което също ме радва.

Полът според мен няма значение,

що се отнася до разпространението и възприемането на информация, свързана с виното. По-скоро е въпрос на желание, мотивация и отдаденост, както с всяко друго нещо. В курса ми, докато учех, бяхме 18 души – само момичета – и всички се дипломирахме успешно като технолози (тази по-скоро мъжка професия), с почти пълни отличия. Жените сме по-търпеливи и в природата ни е да обясняваме по-добре от мъжете, така че със сигурност предаваме в лекота наученето пред публика.

Веселина: Последните години се наблюдава засилен интерес сред публиката. Има какво още да се желае, но вървим в правилната посока. Трудностите винаги има, но с постоянство, усилие и жажда за знание се преодоляват. Никой не обича да му казват, че греши, особено ако информацията за новото идва от „млада жена“, но лека полека се учим взаимно и все по-често търсим качественото. А щом го намерим, започваме и да го ценим.

Кое беше най-предизвикателното събитие за изминалите 10 години?

Мариана: През изминалото десетилетие предизвикателствата бяха свързани със ученето (гимназия, университет, втори университет) и намиране на работа. Да се впусна в приключението, наречено Seewines, всъщност е най-предизвикателното събитие, защото преди 3 г. компанията не беше известна, а междувременно имах предложения за работа от три други винарни. Голямо мислене беше накъде да поема, но се насочих към

биодинамиката и непознатото.

Тъй като почти винаги се доверявам на интуицията си, която досега не ме е подвела, решението да се гмурна в неизвестното дойде някак естествено. Знаех, че инак щях да съжалявам цял живот, затова се захванах да пиша есета – за да спечеля конкурса, който ме отведе тук, където съм в момента.

Веселина: Интересно, но най-предизвикателното събитие за мен беше сблъскването ми с „Биодинамиката“! Преди около 4 г. се взе решение да сме малко по-различно стопанство. Да станем част от природата, да живеем в хармония с нея и да не я нарушаваме. Биодинамиката е наука, но и начин на мислене, на живот, който цели баланс между културното и дивото. В основите й е разширеният мироглед при

отглежането на лозята

и постигането на баланс между растение, почва и околна среда. Начин на мирно съжителство между флора, фауна и хора – една мечтана хармония. Отричането на пестициди и използването на алтернативни биологични продукти като средство за справяне с болести и неприятели по културното растение са ключови тук.

Като всяко ново начало и това беше много трудно, но съм щастлива да кажа – успяваме!!! С труд и пот всеки ден, всички заедно оценихме качеството на чистия продукт за сметка на количеството.

Коя е Мариана извън винения контекст?

Пътешественик-експериментатор, който все още търси себе си и сигурно цял живот ще се търси. Същевременно съм домошар – особено когато приключим с гроздобера и денят започне да се скъсява. Тогава нямам желание и енергия да пътувам, искам да се уединя с хубава книга и да се изключа от околния свят. Не знам как, но засега успявам да съчетая тези две толкова противоположни черти в себе си.

Коя е Веселина извън винения контекст?

Много твърдоглаво и амбициозно момиче, правещо нещата по своя начин… Той обикновено се оказва най-трудният, но и осигурява най-добрите уроци. За мен е важна лоялността – както към работата, така и към най-близките. Като свой голям недостатък определям човечността. Дори и да не харесвам някого, не бих му отказала помощ. Понякога съм болезнено откровена – само защото вярвам, че това облагородява отношенията между хората и води до разцвет в работата.

Кой или какво ви вдъхновява?

Мариана: Семейството ми ме вдъхновява. Ние сме изключително близки и когато правя нещо, го правя под въздействието на дадена идея, която сме обсъждали у дома. Вдъхновяват ме и приятелите ми, невероятни професионалисти в своите области, които винаги винаги кипят от ентусиазъм и идеи за грандиозни проекти. Още в университета обсъждахме различни варианти за технология на вина, които дори да звучат имагинерно, са реализуеми – просто нямаме нужното свободно време, за да ги създадем.

Пътуванията до винени страни

и срещите с хора от винения бранш също ме мотивират да не губя интерес към това, което правя.

Веселина: Надеждата, вярата в утрешния ден, който ще е по-добър от предния – това ме вдъхновява. Идеята, че утре всичко ще е по-чисто, по-красиво и по-добро. Подкрепата на хората около мен, които не ми позволяват да се предавам в най-трудните моменти и ми напомнят, че нищо не идва даром, а човек трябва да се бори за мечтите си.

Кое е любимото ви вино, което ви описва най-добре като личност?

 Мариана: По-скоро има вина, за които все още си спомням, въпреки че съм ги пила преди години – Бароло, Шабли, австралийска Сира. Не мога да се огранича в едно най-любимо, защото винаги ще има някое по-добро, което да ме грабне.

Дълги години бих се наслаждавала на бутилка Порт или Мадейра – обичам подсилените вина и тези с остатъчни захари. Те са и сравнително вечни, почти година вече пия едно ликьорно от Италия.

Веселина: Трудно ми е да се спра на едно. Определено съм привърженик на белите вина – млади, непокорни и никога еднакви. Красотата на виното и гроздето е в това, че всяка следваща реколта е различна, сама по себе си уникална. Имам и

любими червени сортове,

на които мога да се наслаждавам всеки ден, но колкото по-капризен е сортът при отглеждането си, толкова повече ми харесва виното след това. Може би това идва най-вече заради професията ми на агроном. Ценя усилията, които се полагат за растението, така че да може то да даде най-доброто от себе си като плод.

С какви винени проекти ще бъде изпълнена 2021 г. за вас в контекста на Seewines?

Мариана:  Seewines е компания, която има доста широк спектър от дейности. В момента освен производство и дистрибуция на вина, сме в процес на създаване на дестилерия край Пазарджик. Скоро тя ще е факт. Моята работа в последната година бе свързана до голяма степен с оборудването и узаконяването на обекта – процедурата е бавна и не лека. Гради се и винарната при Хърсово, Мелнишко. Още не сме стартирали обзавеждането там, но скоро и това ще стане.

Веселина: Следващата година ще е много интересна за нас. Поемаме сериозен курс към връщане към корените ни. Плановете ни включват засаждане и възстановяване на ендемични сортове и опит за връщане на славата на българското вино не само на нашия, но и на световния пазар.

Seewines има предимството да стопанисва два напълно различни тероара на територията на България, затова с удоволствие представяме две вина, които носят характера на тези различни климатични особености – в серията Colorito: Sauvignon blanc 2019 от масивите край Каварна, и Rose 2019 от масивите край Хърсово, Мелнишко.

Rose 2019  е произведено чрез прецизно съчетаване на български и чужди сортове грозде – Широка мелнишка лоза (60% в купажа), Сензо и Сира. 2019 година ни изненада неприятно с

в средата на лятото,

което изправи лозарите пред предизвикателството да спасят реколтата. Благоприятният резултат от тези усилия вече е в чашата – нежнорозов и искрящ цвят със средно интензивен, плодов аромат, с изявен превес на ягода и леки нюанси на манго и праскова. Тези прекрасни характеристики не остават незабелязани от винените специалисти  – Colorito Rosé 2019 е единствената бутилка от България, извоювала Сребърен медал на финалите на International Rose Championship, който се проведе тази година в оспорвана надпревара на близо 200 розета от цял свят. Журито се състои от 12 съдии от 7 държави и е оглавено от Елизабет Габей, Master of Wine. Виното е чудесно за самостоятелна консумация като свеж летен аперитив, но също добре си партнира с леки храни, италианска кухня, дори с азиатски ястия.

Sauvignon Blanc 2019 носи в себе си полъха на морския бриз и соленоватостта на вълните поради близостта си до Черно море. Лозята се намират на 3 км от морския бряг. Това е вино, което Seewines представят за първи път пред широката публика като чистосортово бяло, но вече печели сърцата със завидната си индивидуалност. В чашата ще откриете характерните за сорта тревисти аромати, които хармонично се съчетават с отчетливите нотки на грейпфрут и лайм и оставят усещане за тропически плодове и отличителна минералност. Това наистина е едно приятно съчетание между стиловете на Стар и Нов свят, което прави виното изключително елегантно и нежно, може би малко срамежливо, но свежо и стилно.