Красиво, розово, блестящо и подходящо за Инстаграм. Не е нито рокля, нито обувка, нито червило; това е РОЗЕ. Считано за напитка за лекомислени хора (предимно от женски пол) и несериозни поводи, преди няколко години розето сякаш изведнъж се изпречи пред очите и чашите на журналисти и консуматори, грабвайки смело своя дял от вниманието им.
Розето е единственото вино, чиито пазар увеличава обема си и може да бъде открито в чашата на всеки трийсети човек по света. Днес розето е навсякъде,
някои го наричат „бирата на виното“,
други казват, че е като онлайн запознанството – онова, което преди години се считаше за лош вкус, днес е напълно в реда на нещата.
През последните пет до осем години розето завладя не само винените пазари, но и полезрението на най-достолепните винени критици и почти всяка изба започна да го произвежда – къде повече, къде по-малко успешно. Малинови розета, лучени розета, розета с цвят на сьомга, розова кава, розово шампанско, кампания за въвличане на мъжките потребители в консумацията на розе – няма неприложен маркетингов трик или неизмислена „розова” кампания.
Любима тема за дискусии на пазарните експерти е дали едно явление е мода или трайна тенденция. Е, за розето се чуха какви ли не обяснения в подкрепа на едната или другата теза, но, тъй или иначе, то е тук и е всичко друго, но не и мимолетен феномен. Като всеки успех, и този си има своите пазарни причини и обяснения. Първо, защото именно в качеството си на неособено сериозно вино розето завладява публика, която иначе не би пила такова. Това пък се нрави на държавните институции, които искат да ограничат употребата на твърд алкохол и така избират по-малкото зло. Второ, розето е еднакво добро и с най-разнообразна храна, и като аперитив. Може да бъде консумирано при всякакви условия: в ресторанта, на терасата, на пикник, на парти или на прием. То е неформално удоволствие, при което реколти, сортове и региони имат по-малка тежест, отколкото в останалия, натоварен със символи и информация, свят на виното. Именно поради тази причина е удачен избор за онези, които твърдят, че ценят виното, но “не разбират” от него.
Увеличените обеми на продажба са следствие освен от нарасналото търсене и от вниманието, което му обръщат досега игнорирали го производители. За традиционни и към момента силно стагнирани винени пазари (френския например) то се явява
спасителната сламка в тежки времена.
Потенциалът му за развитие е толкова примамлив, че някои изтъкнати шата от Бордо пускат розови вина на пазара, а в Прованс са вече факт луксозни розета с цени над 80 евро за бутилка. Пазарът на розе в САЩ само за 2017 г. възлиза на 207 млн. долара и бележи внушителни 53% увеличение на обема си в сравнение с предходния период.
Именно поради неговата т. нар. “несериозност”, нарасналият интерес към розето се използва умело в борбата за пазарни дялове. Налагането на по-амбициозните, по-сухи и качествени розета с потенциал е задача за чисто винените целеви групи, докато по-леките и сладки розета, окачествявани пренебрежително от сериозните ценители като alcopops, могат да се превърнат в алтернатива на бирата и на т. нар. flavored alcoholic beverage като Smirnoff Ice или Bacardi Breezer.
Интересна подробност е, че покупките на розе увеличават пазара на вино като цяло, понеже редовните потребители добавят все по-често бутилка розе към вината, които обикновено купуват. А купувачите на розе постепенно започват да добавят и бели вина в кошницата си. Това поставя розето в особено изгодната позиция на винен рефер, който може да спомогне за развитие на по-задълбочен интерес към виното.
Кой прави розето?
Не е лесно да се отговори съвсем точно на този въпрос – дълги години митническата номенклатура води под един код червеното вино и розето. Актуалната статистика показва, че продукцията на розе възлиза на 18 млн. хектолитра или на 7% от световната. Водещ производител на розе е Европа (75%), следвана от Америка (20%) и ЮАР (2%).
Най-важните страни – производителки на розе в Европа, са Франция, Испания и Италия. Първите две са и сериозен потребител на този тип вино – консумацията му заема повече от 10% от общата за страната.
Франция е световен лидер в производството
на розе с 4,5 млн. хектолитра, или 25% от световната продукция. Само от Прованс в Южна Франция годишно излизат 1 млн. хектолитра розе. На фона на непрекъснато спадащата консумация на вино във Франция, розето е една от надеждите за съживяване на пазара – всяка пета продадена бутилка вино е розе. Така то на практика измества бялото, тъй като потреблението на розе е скочило с около 80% за последните 10 години.
Испания и Италия произвеждат по около 4 млн. хектолитра розе годишно. Освен значителен износител, испанците са и активен потребител, докато италианците се явяват почти нетен износител – розето заема едва 1 процент от общото потребление на вътрешния им пазар.
Най-важните играчи в розовата игра от Новия свят са САЩ, Аржентина и Австралия. Във винения свят, когато се говори за САЩ, обикновено се има предвид Калифорния. Оттам идват 90% от американските вина, които се изнасят в над 125 страни.
Rosе, blanc de noir, vin gris или просто blush – в Калифорния се произвеждат всевъзможни стилове розе от всевъзможни сортове. Ако все пак има стил, то това е
blush-виното, което въплъщава духа на Калифорния.
То е родено, както често става, от щастливо стечение на обстоятелствата. През 70-те години на XX век търсенето на бели вина в Калифорния превишава значително предлагането, възможно при наличното бяло грозде. Това кара много изби да започнат да правят бяло вино от червени сортове. През 1975 г. в избата Sutter Home, в процеса на производство на техния White Zinfandel, се стига до спонтанно спиране на ферментацията (дрождите измират, преди да са ферментирали наличната захар в алкохол). С надежда за промяна технологът Боб Тринкеро оставя виното настрана за две седмици и когато след повторна дегустация установява, че такава не е настъпила, той решава да пусне в продажба това розово, сладко вино. До днес лекият, свеж, сладникав и ниско алкохолен Бял Зинфандел доминира американския пазар на розе – през 2018 г. всеки 1 на 10 американци има в чашата си White Zin.
Аржентина е петият по големина производител на вино в света, а Австралия – осмият. И в двете страни розето не е хит на местните пазари, а служи като надежден източник на доходи за ориентираните към износ местни изби.
Кой пие розето? По-интересните пазари
Великобритания: британският пазар на вино е труден и претенциозен. Състоящ се на 99.8% от вносно вино, той е един от най-ухажваните на света. През 2018-а розето е легитимна и доста ярка знаменитост във Великобритания – клиентелата не може да му се насити и го въздига до значителния пазарен дял от 11%. Предпочитан е провансалският стил с бледорозови и прасковени цветове и деликатни аромати на горска ягода и билки.
САЩ: американският пазар на вино е не само третият по големина, но и един от най-динамично развиващите се и бързо увеличаващи обема си в световен мащаб. Въпреки икономическата криза все повече американци се обръщат към виното като здравословна алтернатива на други напитки и като изискан партньор на храната. Възможностите на американския винен пазар са почти безкрайни – потреблението на глава от населението възлиза на скромните 11 литра на година, като 85 милиона (!) американци заявяват, че изобщо не консумират алкохол. Американският пазар на розе е вторият по големина в света след този на Франция и възлиза на около 4 млн. хектолитра годишно. За идните 3-4 години анализаторите предвиждат интересът към розето да се запази заради все по-осъзнатото отношение на щатското общество към храната, което все повече прегръща т.нар. „средиземноморска диета”.
Швеция: шведският пазар на вино и на алкохол изобщо е интересен с динамиката си на държавно регулиран пазар. Държавната институция, която държи монопола върху търговията на дребно с напитки с градус над 3,5%, се нарича Systembolaget и нейните магазини са единственото място, където може да се купи алкохол. Обслужвайки пазар от 9 млн. шведи, Системболагет е един от най-големите купувачи на вино и спиртни напитки в света. Като монополист Системболагет няма да ви продаде вино, ако реши, че сте пияни или че го купувате за някой малолетен, и никога няма да ви организира промоция от типа “Плати 1, вземи 2”. Понеже става дума за цивилизован монопол все пак, той иска да знае какво ви се пие и организира годишна анкета, наречена Customer in Focus. За 2017-а допитването показва ясно, че на шведите им се пие все повече вино и особено пенливо и розе.
И в края на краищата?
Макар и не просто напитка, а културно благо и философия на живот, за каквито обичат да го смятат правещите го, виното е изключително чувствително към влиянието на конкретни моди. Такава е и розовата вълна, която ни залива в момента и за която има доста прозаични обяснения като почти невъзможното за овладяване свръхпроизводство на вино в световен мащаб, например. Със сигурност броят на марките и избите, посветили се на розето, ще намалее през следващите 10 години. Но България, като признат производител на розе, може да се възползва мъдро от ситуацията. Хубаво ще е, ако дотогава то успее да се наложи като константна и заслужаваща внимание и уважение категория в навиците на пиещите вино.
*Използвана е статистика на Nielcen AC, Euromonitor, IWSR, OIV, Systembolaget, Wine Inteligence, Wine Australia и др.
0 Коментара