Светла Иванова завършва право в Софийския университет и до 2010 г. работи като юрист, а после основава със съпруга си уважаваната винарска изба „Марян“. Омъжена е, има двама големи синове. В момента очаква първата си внучка.
Родена е на брега на Дунава – в Свищов, където завършва средното си образование и получава първите уроци по общуване с лозите. “В този прекрасен малък град са се случили толкова много първи неща в България: той е първият освободен по време на Руско-турската война (27 юни 1877 г.), тук са основани първото българско читалище, първият български хор, първото Висше търговско училище (сега Стопанска академия). Свищов ме научи на обич към семейството, на почит към историята и традициите, на любопитство към новите неща”, разказва Светла.

Говориш с голяма любов за родния си град – какво е общото между него, теб и виното?

Свищов е ограден с хълмове, по които има стари лозя, създадени след Първата световна война. Баба ми разказваше как един предприемчив свищовлия поискал пленените през войната френски войници да работят за него. В замяна той им осигурил храната и настаняването. Колко са разбирали от винарство, никой не знае, но така били създадени първите лозя около Свищов.

Имахме парцел от тези лозя – бяха ориентирани на юг, с добро разстояние между редовете. На всеки декар лозе имаше и специално засадени акации, от тях правеха коловете. А на всеки два декара имаше подземен резервоар за вода – щерна, по свищовски. По-късно съпругът ми, с откъслечните си познания по френски, стигна до извода, че това си е цистерна. Ползваха водата за пръскане на лозите и толкоз. Нашето лозе беше основно с десертен сорт – Афуз. Още търся това грозде…
Въпрос на чест и гордост за всеки свищовлия беше да има лозе, за което да се грижи, и да прави вино, с което да се хвали. Най-хубавото време от годината беше гроздоберът в началото на октомври, когато се събираха куп приятели. За нас, децата, беше лека и приятна работа – запомнила съм кехлибарените гроздове и пълните касетки.

Какво е виното за теб днес?

Споделена емоция, предизвикателство и вълнение. Възможност да създаваш и експериментираш. Когато представям ново вино, винаги се опитвам да предам цялата си любов, вложена в него.

Защо точно вино, а не кафе, джин или уиски?

Обичам виното във всичките му проявления. Винаги тръпна, като посрещам гроздето от новата реколта – всеки път е различно и в същото време нещата се повтарят. Вълнува ме дългата история на виното, неговият живот в бутилката, начинът, по който променя вкуса и характера си. Няма друга такава напитка!

Има ли според теб двоен стандарт у нас, що се отнася до реализацията на жените?

Имаше двоен стандарт. Сещам се дори за една история от началото на работата ми като юрист. Наша колежка много искаше да постъпи в прокуратурата, а окръжният прокурор беше категоричен, че няма да назначава жени, защото “жените мислят само за къщите и децата си, все отсъстват заради болестите им, все бързат да се прибират”. Тя му заяви по време на интервю: Не съм омъжена, нямам дори приятел, няма да отсъствам. А той: Но, колежке, рано или късно, все ще се омъжите… Уви, струва ми се, че и сега това мислене не е преодоляно.

Лично аз съм работила повече с мъже, отколкото с жени през живота си и не съм усещала двоен стандарт в работната си среда. Радвам се, че е така.

А във винения бранш като цяло така ли е?

Ами жените са по-малко на брой – може би заради физическия труд. Но браншът ни не прави изключение като работодател. Все още има двоен стандарт, без той да е правило.

Би ли описала пътя си от правото до лозето? Кой кого откри: ти – виното или то – теб?

Всъщност не знам, може би винаги сме имали връзка – виното и аз. В началото беше романтично увлечение, после стана любов, а от 10 години е съдба.

Винаги съм обичала виното, още от студентските си години. След това, когато се срещнахме със съпруга ми, предадох и на него тази страст. Така започна сантименталната ни връзка с виното. От правото ми е останала практиката да чета много и внимателно да проучвам всичко, с което се занимавам. И започнах да трупам знания за виното. Не бях сама, разбира се – със съпруга ми преминахме от обикновеното любопитство до професионалния интерес. Интересувахме се от производители, сортове, купажи и реколти… Опитвахме все повече и различни вина. Пътувахме, срещахме се с винари. В този момент дойде любовта – голяма и осъзната. После до професията на винопроизводител оставаше една крачка. Направихме я заедно.

Как един юрист се справя със законите на виното?

Правото е наука на логиката и правилата. Там всичко е точно описано, предвидено и няма място за импровизации. Логичното мислене, систематичната подготовка и дисциплината много помагат да се разберат и овладеят законите на виното. Те са малко по-различни – има място за творчество, за въображение, но е нужно и търпение. Законите на виното дават възможност за експерименти и често те възнаграждават за смелостта.

Как се роди идеята за „Марян“?

След години на любителски интерес, просто й дойде времето. Пътувахме и посещавахме изби в България и Европа, стигнахме до Бургундия. В една от избите видяхме как едно семейство се грижеше за лозето си и произвеждаше вино – с радост и усмивка. Тогава се спогледахме с Илия и си казахме – защо не? Решението не беше лесно, нито бързо. Подходихме по нашия „юридически“ начин – с проучване и детайлна подготовка, за да вземем важните решения – дали, кога, къде, защо и какви вина да правим. Решихме (и никога не сме се отклонявали от това решение), да работим в избата сами и да създаваме вина, които се харесват на нас.

Ако разговаряш с човек, който никога не е чувал за избата ви, какво е най-важното, за да разбере философията ви?

Виното е продукт на човешките ръце. При създаването му влагаме цялата емоция и любов, които носим. Стараем се да работим с превъзходно грозде, което да превърнем в отлично вино. Работим с респект към плодовете на земята, при минимална намеса. Търсим изявата на сортовете и подчертаваме характерните им страни. Горди сме да работим с местни сортове като димят и мавруд, които са били отглеждани по българските земи от столетия.

Къде е избата ви в момента? И къде искате да стигнете?

През 2020 г. изба „Марян“ става на 10 години. Постигнахме първоначалните си цели – вината ни да са добри, разпознаваеми. Нашето вино Maryan Reserve 2012 бе отличено като най-доброто вино на България, имаме и много златни и сребърни медали от международни конкурси. Вече работим с почти пълния капацитет на избата – произвеждаме 50-55 000 бутилки годишно. От 5 г. синът ни Петър е част от екипа.
Имаме още работа с местните сортове. Искаме да се докажем като една от водещите изби в България, а защо не и в Европа и света.

Предстои ни по-добро популяризиране извън страната и доказване на качествата на вината ни на международния пазар.

Има ли други дами в екипа на Maryan?

Аз съм единствената, засега. При толкова много мъже наоколо, е добре една жена да ги организира и ръководи :) Но много би ми се искало да сме повече.

Трудно ли е да си жена в тази професия? Кои са предимствата и пречките?

Ами не е лесно. Средата ни е предимно мъжка, нужно е да изградиш авторитет пред мъжете, да им дадеш повод за уважение. Може би най-голямото ни предимство е спокойствието и тактичността, както и способността ни да вземаме бързо и прецизно важни решения.

Слабостите ни са свързани с факта, че не винаги можеш сама да свършиш едно или друго нещо в избата (примерно да измиеш съдовете отвън и отвътре така, както искаш). И че не винаги ни приемат сериозно.

Кое беше най-предизвикателното събитие за изминалите 10 години?

Безспорно първата ни година в избата. 2011-а беше чудесна за гроздето и даде потенциал за отлични вина. А аз се запознах лично с всички нови машини, съдове, помпи… Работехме по много часове всеки ден, след това си водех записки кое как е минало и се чудех защо. Изобщо нямах време за сън. Когато кампанията свърши, спах три дни. Вината се получиха отлични.

Коя е Светла извън винения контекст?

Спокойна и позитивна личност, четяща и обичаща пътуванията – особено в планината през лятото и есента.

Виното запазена територия ли е? За кого?

Виното е запазена територия за всички, които го харесват и са готови да научат нещо ново. То е вселена – богата и многолика. Всеки може да намери в нея своя фаворит.

Кой и какво те вдъхновява?

Хубавата история. Любимите хора. Някоя любима мелодия…

Има ли винена култура в България? И трудно ли се предава винено знание от жена?

Има. И тя е доста противоречива и интересна. Като се започне от културата на правене и пиене на домашно вино, и се стигне до задълбоченото познаване и дегустиране на емблематични сортове и вина от цял свят. Мисля, че в България имаме да извървим дълъг път, докато кажем, че у нас има сериозна винена култура. Тук е и ролята на всички, които произвеждаме вино или работим с него – да показваме, разказваме и предаваме нашата емоция. Да насърчаваме хората в тяхното любопитство към виното и към онези, които го създават, дегустират и представят.

Хубавото е, че все повече млади хора се обръщат към виното, интересуват се и опитват. Това ми дава надежда, че работим в правилната посока.

Мисля, че жените сме способни по-добре да предадем виненото знание – по-сензитивни и емоционални сме. А виното е тъкмо емоция.

Кое е любимото ти вино, което най-добре те описва като личност?

Шардоне – с баланса на плодовете, на сладостта и свежестта, с ненатрапчивото усещане за твърдост – от досега с бъчвите, и способността му да старее красиво.

Каква ще е винената 2020 за теб?

Предстои ни като проект едно десертно вино от Димят – за да завършим серията от този деликатен и превъзходен местен сорт. Правим оранжево вино от Димят – ще се опитаме да приложим два различни метода при ферментацията.

Мислим за още един местен сорт – когато си в България, трябва да отдадеш дължимото на гроздето, което е било тук и ще бъде още много години.

Maryan A-Teen Chardonnay 2017 от портфолиото на Maryan
Шардоне

100%, ферментирало и отлежало 18 месеца в дъбови бъчви (български, 40% от тях са нови).

Гроздето е брано внимателно, на ръка, с подбиране на най-добрите чепки още на лозето. След приемане в избата гроздето се охлажда през нощта и внимателно се смачква. Следва контакт на сока със зърната, който се провежда на студено.

След внимателно пресоване сокът се засява със специално селектирани дрожди и постъпва в бъчвите за ферментация. Редовно се извършва батонаж. След приключване на алкохолната ферментация се провежда малолактична ферментация. Виното старее в бъчвите общо 18 месеца. Има красив сламен цвят с леки зехтинени оттенъци. Комплексен нос с акценти на жълта ябълка, ананас, сладки подправки, стафиди и кедър. Обло, плътно и мощно тяло с акцент на мед, маслено-сметанени тонове и препечена хлебна кора. Дълъг и запомнящ се финал.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара