Цветелина Стоянова: Виното е мой спътник и учител

Цветелина Стоянова е винена съпруга, съсобственик и съмишленик в общата винена идея на семейна изба „Хараламбиеви“. Родена е в стар винен регион (Плевен) и прекарва щастливо детството си в село Садовец – тичаща с кучето си по поляните и четяща книги в лодка по селската река.

Свързана с природата от малка, тя често помага на баба си в малкото семейно лозе. Тогава дори не подозира, че лозарството ще влезе в битието й трайно след време и ще се превърне в начин на живот. Завършва финансово-стопанската гимназия в Плевен, а после Индустриален мениджмънт в софийския Технически университет.

Прекарва няколко лета в САЩ и там се научава на дисциплина и упоритост. Връщайки се в родния Садовец, среща Димитър Хараламбиев – млад предприемач, тъкмо засадил лозе край селото. Щастливата случайна среща създава още по-щастлива винена симбиоза, която вече 10 години отъпква пътеките на лозаро-винарството в региона.

Двамата изграждат стъпка след стъпка лозарското стопанство на Хараламбиеви и вървят уверено към реализиране на винените си идеи. През 2019 г. излизат първите вина на избата, оценени високо от публика и критици. Освен красиви лозя, семейството създава и 3 красиви деца. А Цвети, макар и заета с тях, не спира да учи за вино – днес следва Технология на виното към УХТ-Пловдив и подготвя своя WSET Advanced Level.

Какво е виното за теб?

Допреди да срещна моя Митко – моя спътник в живота, не бях опитвала вино, различно от домашното производство на баща ми. Не, че това на татко не беше хубаво, но се влюбих истински във виното, когато срещнах Митко и лозята. 10 години по-късно знам, че тази любов е от вечните. Не мога да си представя вече живота ни без вино, нито как си лягам вечер без книга, статия или филм за вино. Тази сфера е необятен океан, в който се гмурнах и не спирам да изследвам. Виното стана мой спътник, устрем, трепет, учител. Вече и водата в чашата ми сутрин е подложена на оценка на външен вид, на мирис и на вкус.

Защо точно вино, а не кафе, уиски или джин, например?

Защото съдбата така реши. Обичам да казвам, че в този живот съм извадила късмет с две неща – с добри учители и с добър мъж, който за мое щастие е лозар и винар. Имаше една сентенция, че късметът е среща на подготвения с възможностите – вярвам, че и виното извади добър късмет с мен. Сигурно и джин бих произвеждала и продавала успешно, но вероятно няма да го обичам така, както виното.

Кой кого откри: ти – виното или то – теб?

Открихме се взаимно по тривиалната схема „Любов от пръв поглед“. И сме си полезни един на друг – аз на виното и то на мен!

Как се роди идеята за „Хараламбиеви“? Къде се намира винарната днес по отношение на развитието си?

Митко засади първото лозе, за да задоволи лични нужди за производство на хубаво грозде и на вино според разбиранията му. Идеята беше да консумираме ние и приятелите ни. Тоест беше си хоби, но в Плевен! Регионът въобще не е избран случайно. Митко не е местен, но вярва, че неговото лозе трябва да е засадено именно в този стар, позабравен винен регион. И го прави – намира терен, среща подкрепата на местното население. Стана ясно обаче, че с тези стотина декара лозе нито ще успяваме да изпиваме виното (а то се получава добре и е редно да го споделим с по-широка публика), нито ще сме устойчиви в реализиране на бизнес идеята. Трябваше ни по-мащабна и смела крачка, няколко крачки…

Засаждахме още и още лозя, учехме се да ги гледаме, натрупахме много знания, вложихме много труд. Днес се грижим успешно за над 85 хектара лозя на 4 различни терена – всяко има своя чар, тероарни характеристики, сортова структура и особености. Много опит натрупахме и във винопроизводството – години наред винифицирахме продукцията си от грозде в чужди изби, но това не стигаше за търсения от нас висококачествен продукт. Трябваше ни собствена изба – свой дом, където да развихряме винените си фантазии.

Събрахме сили и през 2018 г. купихме и реставрирахме старата кооперативна изба на село Петърница. Внедрихме модерно оборудване, намерихме точните специалисти, които да ни помагат по пътя към мечтаните вина, сформирахме работещ екип. И днес, точно 10 години след засаждането на първото ни лозе, семейна изба и лозя HARALAMBIEVI могат официално да обявят своя старт!

Няма да забравя първата ни поява на последното изложение DiVino.Taste – предизвикахме интересна реакция от типа „Кои са тези HARALAMBIEVI и защо имат толкова страхотни вина, а никога не сме чували за тях!?“. Нямаше защо да се показваме до този момент – лозята трябваше да бъдат изчакани търпеливо да влязат в оптималната си възраст, имахме какво да учим и във винарната през тези години. Нашият поминък е бавен и иска търпение – едва нашите деца и внуци биха черпили от резултатите, но пък дотогава трябва да изградим здрави основи и да ги учим.

Има ли други дами в екипа на Хараламбиеви и какви са техните отговорности?

Екипът ни е скромен на брой и предимно мъжки, предвид естеството на работата – често тежка и многочасова, на жега и на студ. Аз съм единствената дама и ако някъде във вината ни усетите елегантност или нежност, вероятно ще се досетите откъде идва. Но сезонните работници по пипкавите операции като гроздобера и сортирането на гроздето са основно жени.

Кое беше най-предизвикателното събитие за изминалите 10 години?

Всяка крачка беше трудна. Пътят на лозаро-винаря в България е трънлив, особено когато това е поминък, който храни семейството ти, а не е спомагателен имиджов бизнес. Без особена подкрепа от държава (лозарството е третирано наравно с всяко друго земеделско производство, а не можеш да го сравняваш със зърнопроизводството, например, защото то е по-висша форма на земеделие), без подкрепа от финансиращи институции и с вечната липса на квалифицирана работна ръка в по-бедните райони – все предизвикателства по пътя към появата на HARALAMBIEVI. Но може би най-труден беше периодът преди изграждането на избата, когато не можехме да имаме пълен контрол над нещата.

Трудно ли е да си дама в тази професия? Кои са най-съществените ни предимства и недостатъци?

О, удоволствие е да си дама в този бранш! Хубаво е, че зад българското вино стоят толкова жени и всички те изглеждат щастливи с това, което правят. Техният труд и принос се ценят все по-високо, а и потребителят би следвало да е щастлив – не може да не усетиш, когато в направата на едно вино, в историята на една винарна е замесена и жена. Да, жените трудно ще преместим или измием един двутонен съд за вино, трудно ще подкараме трактора (макар че и това съм правила). Понякога физическите предизвикателства са непосилни за нашата крехка природа, но женският усет и финес оказват своето позитивно влияние.

Основното ни предимство като жени в професията са доказаните ни дегустационни и обонятелни способности – ние сме по-чувствителни в органолептично отношение, сякаш си говорим на по-разбираем език с вината. Като недостатък може да се разглежда физическата ни слабост при някои дейности, но и това е преодолимо с добър екип и организация.

Мислиш ли, че в България има двоен стандарт по отношение на заплащането на жените, включително и във винения бранш?

Мисля, че жените на виното в България се радват дори на по-специално отношение. Талантът и трудът на винените жени се оценяват по достойнство.

Кое беше най-предизвикателното събитие за вас през изминалите 10 години?

Да съберем смелост да покажем за първи път пред публика една нова, още млада реколта вина на голям винен форум, какъвто е DiVino.Taste. Това беше ход с две остриета: или щяха да ни харесат и разберат, да усетят винената ни идеология, или щяхме да понесем погром и неодобрение още в зародиш. Новопоявяваща се изба, непознати в бранша лица, но с достатъчно добри и достойни за показване вина… Поехме риска и си струваше – дебютирахме с гръм и трясък, а вината ни, плод на нашия 10-годишен труд бяха разбрани и срещнаха много симпатизанти. Така стъпихме на винената сцена – аз, Митко, екипът ни, всички обединени зад идеята HARALAMBIEVI. Сега предизвикателството пред нас е да оправдаваме с всяка нова реколта високите очаквания към нас. Аз лично нямам притеснения в тази насока.

Виното запазена територия ли е? За кого? Как се представят жените на българската винената сцена?

Безспорно имаме големи винени професионалисти мъже – технолози, търговци, лозари. Ние самите работим главно с мъже. Но вече са много и успешните примери на жени прекрасни технолози, на жени във винознанието (много любима моя сфера), във винения маркетинг, на жени, които пишат вдъхновяващи истории за вино… Тъй че спокойно можем да кажем, че виното е запазена територия на знаещите, на можещите да правят вино, на находчивите, на тези с ясна концепция и идеология, която следват безусловно – било те жени, или мъже. Малко е позагубило смисъл клишето, че „до всеки успял мъж стои една силна жена“, но все пак няма как да избягаме от факта, че жените сме по-красивата част от този свят и едно пенливо от Шампан стои далеч по-изящно в женска ръка J Затова се радвам, че винената сцена на България е украсена и от завидно женско присъствие.

Има ли винена култура в България? Трудно ли се предава винено знание от жена?

Да, в България има винена култура и нивото й постоянно расте. Обнадеждена съм, защото смятам, че именно винознанието ще размърда бранша в положителна посока. Това става бавно, но става. През последните 5-6 години у нас има достъпни обучения на световно ниво, за вино и винен туризъм се пишат вдъхновяващи статии, вече имаме винени подкасти, влогове. Аз самата не пропускам възможност, особено ако имам насреща си заинтересована публика, да „разпръсквам“ безвъзмездно винознание, доколкото мога. И българският потребител, особено в по-големите градове (а е редно и за по-малките градове да помислим) вече знае какво да иска от виното, което си поръчва и което му сервират.

Но доколко ресторантите могат да отговорят на изискванията от страна на образованите потребители? Това е въпросът сега. Инвестициите във винено обучен персонал са огромно преимущество. Често се шегувам (но то съвсем не е шега), че сервитьор без винен сертификат не бива дори да докосва вино, камо ли да го предлага и насочва избора. Нужни са непрестанни усилия в тази посока, за да се задържи нарастващият тренд на винена култура у нас: курсове, образователни дегустации, винени събития. А ако техни лектори са жени, това е може би най-прекрасният сценарий.

Коя е Цвети, извън винения контекст?

Скоро май не са ме свързвали с друго, освен с вино и деца. Изцяло съм посветена на семейството и виното. Трупам знания и не съм сигурна дали ще ми стигне живота да изуча всичко, които съм планирала. Обичам още да рисувам, да пея, да творя разни пипкави неща.

А кой или какво те вдъхновява?

Разходките сред лозята, природата, реката… Децата и мъжът до мен – особено ми е важно да срещам тяхното одобрение и подкрепа. През годините са ме вдъхновявали и много личности от винените среди – добри примери, вдъхновяващи лектори.

Кое е любимото ти вино, описващо те най-добре като личност?

Не обичам да слагам вината в категории, а и всяка реколта е различна. Но най-любими са ми нашите вина, които са като деца за нас. На сляпо мога да разпозная всеки съд от избата, мога да изживея наново направата на всяко едно вино – от първото му зрънце, затова ще отговоря с конкретен сорт: пино ноар.

Виждам се като неподправен пино ноар, някъде от Бургундия, реколта 1986 – понякога буйна, понякога тиха, но винаги имаща какво да каже, нежна, прецизна и елегантна. Както пино ноарът се влияе от тероара си, така и аз се влияя силно от обкръжаващата ме среда, затова се радвам, че съм намерила точния „тероар“ в лицето на семейство Хараламбиеви.

На какви винени проекти ще е посветена 2020 година?

Освен появилите се през 2019 г. серии, които трябва да затвърдим и през 2020-та, наесен ще се появят невероятни северни червени попълнения. Особено съм вперила поглед в Каберне Фран и Рубин – много сортови, много комплексни. Подготвили сме и нови винени проекти – нестандартни и интересни прочити на местни сортове, нещо с балончета, нещо с повече остатъчна захар, някои нечувани в България сортове в лимитирани серии… С нетърпение очаквам новата гроздоберна кампания, а с още по-голямо нетърпение очаквам да преминем успешно през Covid-19 и да си върнем винените срещи и живия контакт с потребителите.

HARALAMBIEVI TROIS VISAGES Rose de Noir 2019

Пино Ноар е мой любим сорт. Имаме го засаден върху коренно различни тероарни условия на три различни лозя в три различни села. Можем да „играем“ много с този сорт и аз обичам резултатите във вината от серията TROIS VISAGES. Тя е изцяло посветена само на пино ноар и неговите три лица – бяло, розе и червено. Рядко пия розе, но ако го харесам, то може и да ми стане любимо вино. Такъв е случаят с розетата от пино ноар – ако са добре направени, обиквам ги.

HARALAMBIEVI TROIS VISAGES Rose de Noir 2019 е създадено с грозде от лозето „Над Пещерите“, намиращо се до хълмистия десен бряг на река Вит, край село Петърница. Почвата е плитка, сива и горска върху карстова основа с високо съдържание на глина на надморска височина около 250 метра. Изключително вярвам в потенциала на това лозе.

Винифицира се, като предварително охладеното грозде се ронка, мачка и след кратък контакт с твърдите части, сокът се отделя. Ферментира при контролирана температура в иноксови съдове.

Цветът му е нежен и игрив, с блясък. Интензивен нос с преобладаваща сочна ягода и балансиран вкус с изразена свежест. Нежно, ефирно, но комплексно розе. Подходящо да се консумира самостоятелно, но е добра компания и за храна. Изстудете добре!