Георги Петров. Американското лято на един художник.

Снимки: Светослав Куцаров 

Той е художник, син на ядрен физик и химик и литераторка. Роден е в Добрич преди 32 години. Воден от чисто любопитство, хваща четката в ръка и започва да експериментира с красотата. Първата му картина е акварел със стичащи се цветове. Тогава Георги е в седми клас. От този ден върви по пътя на своите цветни пейзажи, на които дълго остава верен. Завършил е пловдивската Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство с магистратура по артмениджмънт. Има своя авторска галерия в родния Добрич. Живее и рисува в София. Ако искате да посетите негова изложба, може да отскочите до Бостън. Американското лято на художника бе нестандартно организирано с помощта на социалната мрежа Facebook. Изложбите на Жоро Петров в Ню Джърси, Ню Йорк и Бостън намериха силна подкрепа от много българи, живеещи в САЩ. До 25 септември уютната BAC Madara Art Gallery в Медфорд, Масачузетс, представя емоционалния свят на българския художник, наречен Password Love.

Познавам художник, който рисува по 200 картини на ден. Поръчка срещу пари, семпла конфекция. При Георги Петров обаче изкуството е твърде далеч от комерсиалните замервания с картини. За него живописта е начин на живот, философия, любов, сърцебиене, настроение, преживяване.

Всичко това, родено от взаимодействието между два свята – този в нас и онзи, извън нас. „Рисуването е тайнство.

Попаднеш ли във водовъртежа му, отпадат всякакви правила, канони, забрани. Всичко прелива в една условност, в която даваш особена, непредсказуема изразителност на изригванията в душата си. Получава се многопластов екстаз – на движението, на ритъма и разгръщането на цвета”, споделя художникът. И признава, че някак естествено се предава на тази изгубена във времето и пространството магичност. Всички, докоснали се до творбите му, пък дружно споделят, че картините на Жоро излъчват много любов и позитивни вибрации. През годините изложбите му пътешестват през Будапеща, Варшава, Берлин, Париж, Братислава и Виена. За да стигнат отвъд океана, където това лято художникът акостира. Там той се потапя в извора на своето артистично вдъхновение, срещайки отблизо картините на Сезан, Ван Гог, Моне. „Бях силно впечатлен от музеите и картините на импресионистите, от които съм се учил. Ню Йорк пък ми даде възможност да разгледам по-малко познатото ни съвременно американско изкуство, което също е много интересно”, споделя Жоро.

Американските прелести на Ню Йорк

впечатляват артиста с натуралните си контрасти. Шикът на 5-о авеню се бие перпендикулярно с евтини ментета на индийски имигранти в съседните преки. А запознанството му с психоаналитик на хора, загубили домашните си любимци, дава повод да заобичаме Animal Planet още повече.

„Всеки трябва да посети Ню Йорк, пъстър град с впечатляващи контрасти. С помощта на наши емигранти прехвърлихме изложбата ми от Ню Джърси в българското консулство в Ню Йорк. Публиката беше много шарена – българи, американци, всякакви чужденци. Всички тук са много любопитни. В този свят всеки те приема и те поощрява, без значение откъде си дошъл. Всичко е много позитивно. Във въздуха витаят усмивки, струва ми се дори не толкова престорени, както смятат повечето българи. Не смятам, че всичко това е лицемерно и изкуствено. Аз го намирам за добронамерено, мило отношение, което те кара да се чувстваш специален”, разказва Жоро, като ми показва каталога с картините си. Тъкмо се прехласвам по една, озаглавена „Утринна любов”, и се оказва, че една българка вече я е окачила в нюйоркския си дом. „Явно жените имат еднакъв нюх към изкуството”, прави изводи художникът. „Или еднакъв нюх към любовта”, допълвам аз, и сменяме артистичния сюжет с любовен такъв.

Кои са жените, които разпалват огъня в лъвската му по зодия натура?

„Магнетичните жени, онези, които имат излъчване, аура”,

отсича Жоро, доверявайки се изцяло на интуицията си. Питам го кога за последно е бил влюбен. Отговаря ми: „Преди няколко часа!. Когато има любов, винаги е интересно. Аз съм много влюбчив. Тая, краткотрайната влюбчивост, две-три минути, погледи, цветове…”. И разказва за страхотното си визуално приключение с давност един ден от джаз феста в Банско. Отегчено момиче в компанията на двама мъже, тълпа от хора и погледи, вперени в сцената. „Интересното бе, че в цялата тази лудница нашите погледи се срещнаха. Като магнит. Толкова тъжен поглед имаше тя и такива красиви очи-тюркоаз!”, възхитено разказва Жоро. Питайки за продължението на този джаз романс, кое е това момиче и т. н., получавам няколко полезни съвета от мъжка гледна точка. „Какво значение има кой с какво се занимава? Много грешен въпрос е това, никога не го задавай. Жените обаче, като срещнат някого, веднага го питат с какво се занимава. Не това е важно, а чувството. Както в една картина, така и в един поглед. Макар да е лъжливо понякога. Но това хич не ме интересува”, заявява художникът. И признава, че в борбата между илюзии и разум на този етап при него има повече баланс. „В изкуството ставам все по-малко реалист.

Изобщо не искам да си запазвам разума,

мога да си го позволя. Ще жертвам сивото в живота. Всичко в живота е цветно, макар и минималистично понякога. Шарено е, но нещата отиват към монохромното и неговите нюанси. Всички цветове са ми любими, ангажиращо е да харесваш само един цвят.”

Също толкова ангажиращо е да получиш и предложение за брак. На него му се е случвало. „Едно предложение за брак може да донесе страдание. И на мъжа, и на жената. Мъжът усеща вътрешно дали е готов да се обвърже трайно само с една жена. Едно е да обичаш жената, друго е да си убеден, че точно това е човекът за теб. Всъщност, търсейки поредната жена, търсиш последната. Не става въпрос за безброй авантюри, а за търсене на точната жена. Тогава няма нужда от много обяснения и думи”, убеден е Жоро.

По-голяма част от картините му са пейзажи. Напоследък обаче Георги Петров му изневерява. Вероятно, следвайки твърдото си убеждение, че човек трябва да пробва, да търси, да налучква. „Това е пътят! Първо себе си трябва да разбереш, после другите. Вече не съм верен нито на пейзажа, нито на реалистичното. Защо не рисувам жени ли? Може и да рисувам, но има лични неща, ако ги излагам, ще се загуби интимността, ще се превърнат в комерсиални. Всичко трябва да е искрено, за да стават нещата добре. Манипулирайки, влизайки в роли и излагайки на показ живота си, ставаш временен, моден, фалшив”, споделя художникът. Далеч от суетата на столицата и модните тенденции в изкуството, Жоро се отдава на природата с пълна сила. Катери върхове в Пирин, прехласва се по красотите на Рила и категорично избягва старата си страст – цигарите. Новите му цели са свързани с музиката и поезията. Първо ще пробва дали саксофонът е податлив на таланта му. В пълна хармония с рисуването и музиката ще продължава да пише абстрактни есета – вдъхновения и провокации за бъдещи картини.

Лексикон: 

Ако можех да живея във филм… щеше да бъде американски блокбъстър, със завръзка, екшън, романтика, експлозивна развръзка и отворен край, който намеква за продължение.

Идеалният флирт… онзи, който обещава продължение.

Най-добрият съвет, който съм получавал… все още не съм получил най-добрият.

Моят източник на смелост… необходимостта да творя, в надземния порив да се себеизразявам, рисувайки да достигам до хората, да нахлувам в мечтите им.

Моят страх… си е лично мой.

Моето вдъхновение… светлината, природата, пътуванията, книгите, разговорите, нещата, които виждам и преживявам. Любовта, драмата…

Типичната ми неделя… бягство от типичното, навътре в себе си чрез и сред природата.

Любимата ми книга… всичко на Никос Казандзакис и по-специално “Последното изкушение” .

В себе си бих променил… желанието да променя света.

В света бих променил… намръщената му половина.

Mечтая… да не забравям да мечтая, да се себепостигна.