Учените все още не са се изяснили съвсем по моралните въпроси, свързани с клонирането. Ако питате Фахрадин, той би се клонирал при първа възможност. Ако питате нас, вече го е направил, само че не казва, понеже клонирането на човешки същества все още не е официално разрешено. Истината е, че суперсилите на Фахрадин да се справя с всичко едновременно не биха могли да бъдат обяснени по друг начин освен с някакъв свръхсериозен и сложен научен експеримент. Когато не спасява света, Фахрадин танцува, играе и ходи на училище.
Всъщност правейки всички тези неща, той променя света и може да се каже, че го спасява. Както обяснява сам, каузата на актьора е да те извади от ежедневието ти, да ти шибне два шамара, ако трябва, и да те измъкне от кофти ситуациите, които си създаваш. Един филм или една театрална постановка може да промени живота ти, защото вдъхновяват. Фери е сигурен в това. Даже успя да убеди и нас самите.
НАТФИЗ
Фахрадин завършва НАТФИЗ тази година в класа на доц. Веселин Ранков. Хвали колегите си и ни предупреждава да се оглеждаме за тях, защото те ще са следващото силно поколение български актьори. Гордее се с премиерата на „Говори ми!!!” от Андрю Бовел, която вече играят на сцената на НАТФИЗ. Когато се срещнахме с него, първият спектакъл на представлението предстоеше да се случи след дни и това го караше да се вълнува по симпатично притеснен начин. Говори за героя си леко дистанцирано, с известно подозрение. Разнищва го. „Героят ми е човек, който има много табута и спирки в живота си и по някакъв начин се спира пред всичко, обаче в един момент скуката през годините, в които живее с жена си, го подтиква към изневяра. Не си приличаме по нищо. Много е различен от мен. В определени ситуации е безволев.” Нищо от тези неща не би могло да се каже за Фери. Смел е, знае какво иска, няма неща, които да го спират или да го теглят назад. Става ни ясно, че не се отказва лесно и преследва всичко, което си науми. Така е и с идеята да стане актьор. „Аз от малък знам, че ще съм актьор. Пилот на самолет или космонавт ги е имало. Но от детската градина знам. Гледах много филми и телевизия. Аз си мислех, че анимационните филми са с истински персонажи. После дойдоха екшън героите. Исках да бъда като Жан Клод ван Дам или Джеки Чан. Но не казвах, че искам да съм каратист, а актьор.” Целта е била напълно ясна – актьорско майсторство в НАТФИЗ. Приемат го от третия път. Предните два пъти е бил сред резервите и не му е достигнал малко късмет. И ето го сега – едно от най-популярните лица от екрана. „Забранена любов” и VIP Dance ни го представиха, а след това всичко зависи само от него.
„Благодарен съм на възможността, която ми даде сериалът. Най-малкото това ти създава контакти. Научих се на занаят. Година и половина нямам ден, в който да не съм снимал. Разбира се, на моменти малко обременява това, че не е кино – нещо, което да се заснеме за два месеца и да се приключи. Нещата си вървят с дни, понякога се повтарят.” Сега Фахрадин има нова цел – Атланта Академи в САЩ, където иска да кандидатства, иска да го приемат и иска да го научат на нови неща. В по-далечно бъдеще (или може би не) се проектира и целта да работи в Холивуд, което никак не му се струва невъзможно. И на нас, и на нас.
ТАНЦИТЕ
Те идват някак естествено в цялата суматоха от таланти на Фахрадин. И тъй като, както той казва, един актьор трябва да може всичко, безкрайните тренировки на дансинга в риалитито по „Нова” са добре дошли. Най-хубавото за него, пък и за нас, зрителите, е, че цялата работа не остана напразна. Фери наистина израсна като танцьор. С всяка изминала седмица удоволствието да го наблюдаваш как танцува ставаше по-голямо. Така поне казват някои. Иначе ние си го харесваме по принцип и трябва да признаем: беше ни много приятно, че той спечели VIP Dance. Едно е сигурно. Фери се забавлява, докато танцува. Физиономията му се променя дори само при споменаването на някакъв танц. Когато разказва за безкрааа-йните тренировки, се екзалтира до такава степен, че става от мястото си и почва да ръкомаха, за да се опита да ни убеди, че актьорската памет е ужасно полезна и му помага във всичко. Включително и в запомнянето на хореографията. Ние може и да сме го гледали подозрително, защото не ни се изясни много тоя мътен въпрос около актьорската памет, но сме сигурни в едно: и космонавтска памет да имаше, Фахрадин пак щеше да е сред най-добрите на дансинга, защото се старае и работи много. Докато си мислим някакви странни неща за различните видове памет, Фери продължава да разказва за преживяването VIP Dance: „Кефи ме да танцувам много. Исках да натрупам повече двигателна култура. Вече много по-бързо хващам нещата. Повече държа и хват. Имам техника. Въпреки натиска напрежението и ситуациите, в които попадахме, съм благодарен, че това ме дисциплинира да мога да съчетавам три дини под една мишница.”
ВСИЧКО ОСТАНАЛО
4-5 часа танци, 4-5 часа училище, 4-5 часа снимки. Това е ежедневието на Фахрадин. От време на време спи. Намира и някакви пролуки, в които да се храни. Ама това са подробности. Важното е, че намира време за приятелката си. Говори за нея и се успокоява. Изражението му се променя. Спира да ръкомаха. Емоционалността в погледа му вече е друга – по-крехка, по-интимна. Личи си, че тя го балансира и го кара да се чувства сигурен и спокоен. И тя е в неговия филм „НАТФИЗ” и му влиза в положението. Малко е излишно да го питаме дали е щастлив, ама пък ни се прииска да чуем отговора, защото винаги е хубаво, когато някой казва, че е щастлив. „Да, щастлив съм”, отговаря простичко Фери на нашия малко глупав въпрос. Другото, което го прави щастлив, е свободното време, което няма. Спомня си с носталгия за откраднатите двайсетина дни през лятото. Тогава пак почнал да кара уиндсърф. Представяме си го идеално. Сърфът е най-точното нещо за него. За да караш, трябва да можеш да овладееш три стихии – вятъра, водата и себе си. А той се справя идеално с вършенето на няколко неща едновременно. При следващия удобен момент си обещава да се пробва и на кайтсърфа, защото има повече адреналин. Мечтае си за кратка почивка на сърфисткия рай в региона – Гьокчеада. Че кой не си мечтае за такова нещо…
В заключение искаме да сезираме отговорните органи, които са длъжни да проверят дали Фахрадин Фахрадинов наистина не е жертва на таен експеримент за клониране на хора. Ако всички клонинги са като него, най-добре клонираните да атакуват.
Лексикон:
1. Моят източник на смелост е… самият аз. Смел съм, без да съм провокиран от каквото и да е.
2. Не излизам без… да проверя дали не съм забравил нещо.
3. Обичам да чета… много неща. Толкова много неща, че просто няма нещо, което да е характерно. Последно си препрочитам „Ричард Втори” на Шекспир.
4. В себе си бих променил… аз променям всеки ден. Най-близката цел за промяна – повече търпение.
5. В света бих променил… чрез професията си аз съм посланик на житейски опит по някакъв начин. Пресъздавам съдби и човешки образи. И ми се иска зрителите да се отъждествят с героя. Искам да ги провокирам. И така те да решат да променят нещо в себе си. Това е моята кауза.
6. Зависим съм от… пет вида наркотици, а алкохолът вече ми е ей така (дружен смях). Истината е, че съм зависим от водата.
7. Въодушевяват ме… ситуация от живота, която ми прави впечатление на момента, или пък някакъв грандиозен проект. Последното, което ме разпали, беше трейлърът на Nine, изглежда ми невероятно.
8. Ако можех да живея във филм… сигурно щях да съм лош герой, който се превръща в положителен.
9. Идеалният флирт… да е спонтанно, да е различно от всякакви познати ситуации.
10. Добрата новина е, че… изкарвам премиерата (в началото на ноември Фахрадин и класът му в НАТФИЗ представиха „Говори ми”).
0 Коментара