Снимки Васил Германов@thinktanklab
Той е променлив като вятъра, светъл дух, обитаващ бохемска душа. Живее с увереността, че дълбоко в корените и кръвта си носи нещо циганско, някаква люта подправка към иначе романтичната му натура. Георги Велизаров е на 23 години, студент. Актьор в класа на Цветана Манева в Нов български университет. НАТФИЗ се оказва тесен за широките копнежи и дисциплината му. Приликата с Джони Деп обаче се оказва добро начало в кариерата му. Брилянтното изпълнение на Жоро миналото лято докара медиите до истерия заради ексклузивното „гостуване” на Джони Деп в България. Истината лъсна, но приликата остана. Сега му викат Жоро Деп. Казва, че прилича на баща си, който пък е с година по-млад от оригиналния Johnny. Жоро има и по-малък брат. „Ама той на нищо не прилича”, шегува се актьорът и пали цигара след цигара. Твърде ранното си пропушване Жоро плаща с наказателно изядена цигара. Родителска санкция без особен ефект. Също толкова далечен е и споменът за първите му сценични изяви. В 4-и клас се записва в театралното студио на БНТ. Дебютира като водещ на коледно шоу. Китарата пък идва заедно с Антонио Бандерас и филма „Десперадо”. Малко след това непокорният му дух се захваща с основно проучване на творчеството на „Металика”. То ражда приятелска музикална банда с утвърждаващото име „Деградация”. Сред самородните таланти в групата Жоро държи ритъм-китарата и вокала. И остава глух за молбите да се влее в редиците на ортодоксалния хор „Диптих” на прочутата класическа гимназия. За себе си казва, че е с щастливо „устройство” и винаги му е ведро на сърцето. Артистична му работа…
Повече от лексикон:
1. Ако можех да живея във филм... бих поживял в „Матрицата”, после малко във „Властелинът на пръстените”. Бих живял в по-отвлечени неща, далечни от реалността. В „Чарли и шоколадовата фабрика” също би ми харесало. Нямам представа къде ще финишира този филмов маратон. В „Гробище за домашни любимци” навярно. Това му е интересно на живеенето. Че не знаеш къде ще му излезе краят.
2. Вдъхновението… всяка сутрин ставам и си казвам It’s show time! – като във филма „Ах, този джаз!”. Гледах го в оная смутна възраст между 8-и и 10-и клас, когато или напълно изперкваш, или ставаш човек. Имаше нещо в тоя филм – цигарите, кашлицата…
3. Извън сцената... обичам да готвя. Правя страхотен боб. Прост боб с изтънчени подправки. Тайната е в подправките.
4. Славата… моментът със славата ми харесва. Блазни ме, така да се каже. Влизането ми в образа на Джони Деп бе един такъв миг. Надявам се това да е само началото.
5. Да срещнеш Джони Деп... ако неочаквано се срещнем някъде с Джони Деп, мисля, че той ще бъде по-учуден от мен. Бих искал с него да си поговорим за кино, за начина, по който изгражда определен образ.
6. Личността от миналото, с която бих искал да разговарям… е Джим Морисън. С него имаме дълго да си говорим. Джим Морисън ме вдъхнови за много неща, за изкуството най-вече. На него е посветена и първата ми татуировка – гущер с корона, The Lizard King. Представям си да имах възможност да седнем, да попием, да попушим и да поговорим. Мисля, че Вал Килмър много добре изигра ролята на Морисън във филма „Доорс”. Реално те нямат кой знае каква физическа прилика. Но самото излъчване е важният актьорски принос. Тайната е да хванеш излъчването.
7. Val KilmerLIVE… за разлика от Джим Морисън Вал Килмър е жив и имах късмета да се срещна с него. Докато снимаше филм в България, се озовах на снимачната площадка. Той не е от най-разговорливите. Но му стана интересна прилика ми с Джони Деп, дойде и рече: „Хей, Джони, какво те води насам, приятелю?” Смяхме се и двамата.
8. Картите на съдбата… мога да гадая на карти Таро. Сам съм се учил. Гледал съм на други хора и обикновено картите са верни. Вярвам, че картите те слушат, като ги редиш, и по някакъв начин изразяват мислите ти. Човек сам е архитект на света, в който живее. А животът съвсем не е толкова реален и материален, колкото изглежда. Винаги съм имал усещането, че това е един сън, от който след малко ще се събудя.
9. Моят страх… е от тъмното, в буквалния смисъл. Това е светът на филмите на ужасите. Макар да ги обичам тия филми, страхувам се да стоя сам на тъмно. Защото съм такъв един чувствителен, емоционално лабилен и имам много силно въображение.
10. Мястото, което винаги ще помня… е Делфи, светилището на Аполон. Отидохме с класа ми, докато учех в Класическата гимназия. Това е шаманско място. Заради „Доорс” почнах да си падам и по шаманите. Вярвам, че хората на изкуството са съвременните шамани.
11. Идеалният флирт… няма такъв. Няма определен тип жени, които харесвам. Мисля обаче, че съм се повредил малко и флиртувам с всяка жена. Но това е, защото искам хората около мен да се чувстват добре. Тайно или явно търся хорското одобрение. Имам нужда от него.
12. Жените са… най-хубавото и най-ужасното нещо в живота ми. В една връзка може да ме задържи единствено любовта. И това да има какво да споделяме и говорим, когато сме заедно. Последната ми връзка продължи 6 години. Всичко имаше в нея – беше и смешна, и сериозна, и истерична.
13. Брат ми… е пълната ми противоположност. Не пие, не пуши, много спортува и учи българска филология.
14. Най-добрият съвет… е от Краси Ранков. Той ме подготвяше за НАТФИЗ и ми казваше: „Жоре, Жоре, ти нямаш никакъв инстинкт за самосъхранение!” Другото, което много обичаше да казва, беше: „Жоро, всеки шут в задника е крачка напред!”
15. Най-големият ми недостатък е… че много говоря. Предимно за себе си. Верни неща казвам обаче.
16. В света бих променил… мисленето на хората. Това, че не мислят глобално, широко. Забили са се в себе си, ограничени са в мисленето, нямат толерантност за различията. Когато двама души се срещнат, винаги първо забелязват по какво си приличат. А не какво ги прави различни. Индивидуалността май не е на мода.
17. Салвадор Дали… е другата личност, която ме вдъхновява. С лудостта си, с това, че е живял винаги на ръба на реалността, което ми е познато усещане.
18. От Русия с любов… обичам Русия заради Никита Михалков, неговия брат Андрей Кончаловски, боя на „Масленица” (стара руска традиция) и Пушкин. Тая любов остана още от руското 133-о СОУ, където учих до 7-и клас. Стихове на Пушкин? Разбира се, веднага: „Я помню чудное мгновенье…”
19. Наскоро четох… едно изказване на Робърт де Ниро, което много ми хареса. Той казва: „Не искам да ми плащат за това, че снимам филми. На мен това ми доставя удоволствие. Искам да ми плащаш за времето, което прекарвам в кревата си и нищо не правя.” Аз на тоя етап обаче мисля, че е много хубаво да ти плащат за това, което правиш и обичаш. Особено ако го правиш добре.
20. Лудостта в изкуството… е всичко. Това е начин да пуснеш душата си да поживее малко…
21. Най-досадният филм… за мен е „Гражданинът Кейн”. Нищо, че е обявен за най-великият филм на всички времена. Това бяха най-дългите три часа в живота ми.
22. Най-голямото разочарование… се оказа „Ледена епоха 3”. Очаквах да е много по-смешен. Аз съм голям фен на анимацията. Професионално също съм свързан с нея. Озвучавам филми за Cartoon Network. Вече трети сезон дублирам „Остров „Пълна драма” – анимационно риалити с 16 тийнейджъри. Играя едно лошо момче, Дънкан се казва. Този герой много ми допада. Страшно се забавлявам.
23. В момента играя... ролята на придворния пияница в спектакъла „Цар и водопроводчик” на сцената на НБУ.
24. Мечтая да изиграя… един Джим Морисън, ако може.
25. Аз съм… идеалист, сюрреалист и комунист. Но обичам Коледа, Синатра, кока-кола и Ел Ей. Елвис и Лас Вегас също.
0 Коментара