Димитър Рагьов. Повелителят на соколи

Снимки: Васил Германов

Централна Монголия. Плоска равнина, ураганен вятър и пронизващ студ. Място, на което се издържа със страстно псуване в името на по-възвишен мотив. По-възвишен от ловния сокол едва ли има наоколо. Той е главният герой в тази международна спасителна авантюра, събрала край огъня номади, англичани и един българин. Димитър Рагьов попада в света на пернатите още като студент в Лесотехническия университет. Оттам насетне той прелита през различни проекти, свързани с наблюдението и изследването на птиците, пътува и живее сред природата. И докато за някои орнитологията е само наука, за него е истинско магично изживяване. На 34 години е и работи в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН. В разрез с доктрината за академичното мнозинство на беловласите старци. В момента ръководи специалния проект „Изследване и опазване на ловния сокол в България”. Говори тихо, сякаш на рамото си има сокол и се притеснява да не го прогони.

Любовта към природата Димитър споделя с баща си. От малък обикаля с него из полета и гори, докато той ловува. До момента, в който Митко сам хваща пушката.

„След като убих първата си патица, реших, че не е за мене тая работа. Беше тъжно и грозно. И рязко преминах на страната на природозащитниците.” Тая сюжетна линия продължава в Лесотехническия институт, където в четвърти курс птиците „кацат” за цели два семестъра. В света има над 9800 вида. Една от тях трайно печели Димитър на своя страна. Всичко започва с интересна обява за работа по международен проект, който търси асистенти в Азия. Целта е запазване и увеличаване на популацията на ловния сокол. По това време Митко работи в полева станция на Института по зоология. Одобряват го и се включва в проекта, който го праща в различни точки на света. Началото е диво и стремително.

Природният all inclusive

обещава живот на палатка в китайската пустош. В просторната територия засичат само 6 ловни сокола. А впечатлението на Димитър, че китайците всичко ядат, може и да има връзка с липсата на птиците тук. По-интересна е прехраната на самата група научни изследователи. Сред пясъците, камъни и скалите на Джунгарската пустиня се създава уют с участието на огън, стъкнат от изсъхнали камилски фъшкии. „Те и малките храстчета бяха единственият източник на гориво”, споделя Митко. На предложението за препечен на огъня хляб английският му колега любезно отказва. След Китай идват нови територии за овладяване – Турция, Украйна и Монголия. Всичко в името на ловния сокол. В раницата си носи камъчета и скалички от местата, които е посетил. „Чантата ми е пълна със строителен материал, който седи там от години. На летището в Абу Даби проверяващите багажа ми бая се зачудиха какви са тези боклуци”, разправя Митко.

Този начин на живот съвсем пасва на авантюристичната натура на Димитър. Изкарва сам цяло лято на палатка в Балкана. Не с туристическа, а с научна цел, разбира се. Казва, че това е едно от най-щастливите му преживявания. Природата е натурално изкушение, особено когато си в нейната власт. Изкушен от съвършените красоти наоколо, Митко се отдава на другата си страст – фотографията. Обективът хваща изумителни гледки, които малко хора ще припознаят като български. Типичната нашенска приказка „хващай Балкана!” тук е съвсем на място казана.

Съвсем на място идва и въпросът, свързан с модерната в наши дни екологична тема. „В България екологията и опазването на биоразнообразието се развиват. За съжаление много често само регистрираме убиването на природата. За момента е трудно да постигнем грандиозни успехи, ползвайки капацитета, с който разполагаме. Много често екологията се бори с бизнеса и нали се сещате кой побеждава. При опазването на грабливите птици обаче имаме добри примери. Царският орел в Югоизточна България се увеличава благодарение на ентусиазма на група хора от дружеството за защита на птиците и „Зелени Балкани.” Природозащитата у нас се прави основно от неправителствени организации. Но експерти от Института по биоразнообразие, в който работя и аз, участват активно в тяхната работа”, разказва Димитър.

Покрай тази напрегната програма дали остава време за любов?

Дори птиците се влюбват все пак…

Това се оказа дълъг въпрос за получения кратък и красив отговор. Love is all around, отвръща Димитър, а Wet Wet Wet направо си я изпяха тая песен. Да се върнем към птиците обаче…

В едно интервю по повод филма „Птиците” Хичкок откровено заявява, че с тях било далеч по-приятно да се работи, отколкото с актьорите. Същото казва и Димитър, разликата е, че няма опит с актьорите. Той обаче има челен опит с един красив хищник. Легендата за сокола започва от древната арабска традиция за лов със соколи. В миналото българите снабдявали турските султани с такива птици. Днес ситуацията е деликатна и е на ръба… на Стара планина. Там ще бъдат пуснати отглежданите в момента две двойки соколи, „внос” от Германия, Чехия и Словакия. Сега те са настанени в базата на природозащитната организация „Зелени Балкани” в Стара Загора. Реинтродукцията на птиците на родна земя е финансирана от правителствена агенция на Абу Даби. Емирствата дори включват старата си традиция за лов със соколи в списъка на ЮНЕСКО за Световното културно наследство. Покрай новия проект Димитър трайно ще смени София с Балкана. Надеждите му са птичките да се харесат, влюбят и да станат добри родители. „Ще вземем млади птици, излюпени в размножителните центрове, и ще ги освободим в природата по специална методика, така че те да припознаят мястото като свое „родно”, а по-късно да започнат да гнездят на същото място. Така след няколко години видът би трябвало да се възстанови в България.”

В името на тази благородна кауза работят много млади хора, за които 5-звездните хотели са съвсем излишни, а финансовият мотив не представлява нищо пред ентусиазма им.

Волната природа на Димитър

намира своя отдушник в бързия Ducati Monster, който е редовен начин на придвижване, а не просто хоби. Вкусът на приключенията го тласка в интересни начинания, а заедно с приятели изминава на стоп хиляди километри из асфалтовите и черни пътища на България. Обикалял е из ветровитите степи, гмуркал се е в Червено море, но все още не е виждал Белоградчишките скали. Но те ще бъдат на мястото си и през следващите години. Ако и ловният сокол се влюби в тях, комбинацията ще бъде безценна.

Лексикон

1. Ако можех да живея във филм... ще бъде „Легенди за страстта”.

2. Ако бях птица, щях да бъда... сигурно нещо, което гнезди по скалите.

3. Най-добрият съвет, който съм получавал… „Глей си работата!”

4. Моят източник на смелост… убеждението, че нещото, което правя, си струва.

5. Моят страх… е, че закъснявам.

6. Моето вдъхновение… приятелите ми.

7. Типичната ми неделя… идеално време да поработиш вкъщи на компютъра и да свършиш нещата, които не се направил през седмицата, защото си се занимавал с глупости през работно време.

8. Идеалният флирт… цитирам Леля Ог от „Светът на дикса” на Тери Пратчет: „Най-трудното е да почнете разговор, но ако го обмислите на спокойствие и изчакате подходящата възможност, е лесно. Първият ми съпруг много го биваше в това. Срещнахме се, понеже той копаеше нещо за баща ми, запотен, гол до кръста…. и няма да издам кой знае каква тайна, ако си призная, че намерих много възможности да прескачам до купчината с дърва (която по онова време винаги редяхме покрай клозета, тъй че да утрепем два заека с един куршум). Както и да е, като отидох там за десети път, той ме погледна и бързо като светкавица, винаги ще го помня, каза: „Разстройство ли те е фанало?”

9. Любимата ми книга… „Истории от Света на дикса” на Тери Пратчет, книгите на Марио Пузо.

10. В себе си бих променил… мързела.

11. В света бих променил… ако може, пролетта да е малко по-дълга.