Калин Врачански, новото готино момче на българското кино

Снимки: Никола Борисов

Калин Врачански още май не осъзнава съвсем колко популярен е станал само след няколко епизода на „Стъклен дом” по bТV. Нито, че стотици жени си падат по него и са го обявили за секссимвол. Или поне предпочита да не мисли за това. Влиза в прожекторите на медийното внимание само в краен случай. Разбира, че работата му е свързана с публичността, но би предпочел да е малко по-встрани от нея, защото така се чувства по-спокоен. „Не ми е важно да съм известен. Трябва просто да си вършим работата”, казва Калин. Даже няма личен профил във фейсбук.

Калин изглежда по-млад от героя си от „Стъклен дом” Камен Касабов. Наскоро, на 9 юни, навърши 29 години, докато Камен по сценарий е на 35-36. Явно режисьорът, гримьорите и самият Калин добре си вършат работата, защото е убедителен като мъж с почти непоклатими принципи и богато минало. Докато на живо Врачански е по-скоро момче, даже леко притеснително.

Заради честните му сини очи всяка майка би му поверила на драго сърце дъщеря си,

а пък втората с радост би се метнала на мотора зад него и би отпрашила към къмпинг на морето.

Прилича ли Калин на Камен? „Емоционален съм като него. Или горе, или долу, средно положение няма – казва Врачански. – Но се надявам, че няма да ми се случат нещата, които са се случили и се случват на Камен”, добавя актьорът.

Че е емоционален, му личи. У него има нещо хем романтично, хем бунтарско.

И признанието, че любовта е най-важното нещо в живота му, не е изненадващо.

„Без любовта нищо не става. Тя е двигателната сила за всичко, смисълът да живееш”, категоричен е Калин. Разбивали са му сърцето, което, твърди, много го е променило и вече не се доверява така лесно. Една жена обаче е успяла да спечели доверието му и е с него вече пет години – актрисата Силвия Петкова, която тази година завършва НАТФИЗ.

Към идеята за брак младият актьор е по-скоро негативно настроен, но пък не изключва някога в бъдеще да се отдаде на модерната му напоследък форма – съвместно съжителсво с общи деца. Защото, ако има нещо, от което се страхува, то това е самотата.

А кога е бил щастлив? „Когато съм бил много влюбен. Когато човек е влюбен, всичко става по-леко, идват позитивните мисли. А те влияят на всичко около нас.”

Звездата от „Стъклен дом” явно е и

търсач на силни усещания

От три години слиза от мотора си само ако навън вали проливен дъжд или сняг. „Прибрах го на 15 декември и го подкарах пак през март. Не обичам да шофирам кола, правя го само в краен случай.” А миналото лято изминавал пътя от морето до София на мотора си десетки пъти. Живял с приятели на палатка и само се прибирал в столицата веднъж-два пъти седмично за репетиции и представления. Не си признава дали нарушава ограниченията на скоростта. Също така кара сноуборд, язди, а негов приятел го е навил и ще пробват парапланери.

Калин е спортна натура и ако в 11-и клас не беше научил, че има и театрална академия, сега можеше да е треньор по таекуондо. Първата му среща с театъра е, когато в класа му в училището в град Роман минали от местното читалище да събират деца за трупата. Записал се и останал в нея до края на училищните си дни. „Като дойде 11 клас и трябваше вече да се ориентирам какво ще правя после, разбрах за съществуването на НАТФИЗ. Тренирах таекуондо и си мислех, че може би мога да кандидатствам нещо със спорт. Ако не бяха ме приели в НАТФИЗ, сигурно щях да пробвам следващата година в НСА”, спомня си Калин.

Приет е в театралната академия отраз, в класа на проф. Здравко Митков. Явява се на сцена още в първи курс  в две представления –

играе първо кон, а после – панел.

Първата му истинска роля е в постановка на Музикалния театър по мюзикъла „Клетка за птици” във втори курс.

След академията го взимат на работа в театъра в Кърджали – в куклената трупа, въпреки че е завършил драматично майсторство. „Беше много интересно. Румен Рачев реши да ми даде възможност да играя и ме научи как да държа куклите. За мен беше непонятно как ще хвана предмет в ръката си и той ще оживее. Мисля, че работата ми в Кърджали ме разчупи. Там се научих да гледам не толкова сериозно, а малко по-леко на живота, с малко самоирония.”

От 2008 г. Калин е в трупата на Театър „София”. Там можете да го гледате в „Електра или свалянето на маските”, „Четири стаи”, „Ревизор”, „Суматоха”, „Принцеса Турандот”, „Грозният”. В близките месеци ще е и премиерата на „Още нещо за любовта” на режисьорката Магдалена Ралчева по сценарии на Георги Данаилов – първият филм, в който Врачански има главна роля. Играе лекар-хирург – Иван Руменов, който е бил действителна личност и приятел на Георги Данаилов.

В „Стъклен дом” попада след кастинг.  Харесва работата и колегите си там и смята, че трупа чудесен опит в занаята. „Това не е сериал, а телевизионен филм, снима се като филм – сцените, осветлението, работата на камерата.”

Калин Врачански се надява у нас да има все повече качествени филмови, телевизионни и театрални продукции, защото расте ново интересно и талантливо поколение млади актьори, част от което са колегите му от „Стъклен дом” Бойко Кръстанов и Явор Бахаров.

Както и дамата на сърцето му Силвия

За коя роля мечтае? „Е, чак да мечтая, не, но бих изиграл с удоволствие Меркуцио от „Ромео и Жулиета” на Шекспир”, казва Калин. Но е категоричен, че Ромео не би му отивал, темпераментът му и много по-близък до този на Меркуцио.

А д-р Хаус? Дразни ли се, че го наричат „българския д-р Хаус”. „Радвам се, че ме оприличават на такъв готин актьор като Хю Лори. Той е страхотен. Но не намирам чак такава прилика. Имам приятел, който не е актьор, той е живо копие на Хю Лори. Само трябва да си пусне брада”, смее се Калин с онзи сексапилен смях, който накара над 10 000 почитатели да му честитят рождения ден.

ЛЕКСИКОН

Идеалният флирт е… неангажиращият.

До леглото ти винаги има… телефон.

Добрата новина е… че и утре е ден.

В себе си би променил… себе си.

В света би променил… хората.

Зависим съм от… щастието.

Най-големият ми страх е… самотата.

Никога не мога да простя… не мога да отговоря.

Ако можех да живея във филм, той щеше да е… анимационен.

Никога не излизам от вкъщи без… телефон.