Марий Росен намира пролуки в бента

Снимки: Светослав Куцаров 

Една от новите постановки на Народния театър, за която няма да намерите билети, се нарича „Аз съм емоционално създание“. Може би заради автора – Ева Енслър, известна със скандалната си пиеса „Монолози на вагината“, а може би и заради режисьора – Марий Росен. Сигурна съм, че в бъдеще все повече билетите ще се изчерпват рано-рано именно заради него.

Името му не е псевдоним. Съвсем истинско е. Родил се е в Москва преди 34 години по време на студентската сесия на родителите си. Те викнали за помощ бабите от България и дори вдигнали залога, като обещали да кръстят детето на бабата, която първа откликне. Дошла баба Мария. „Какво ли щеше да измисли баща ми, ако беше дошла баба ми Ганка?“, чуди се Марий.

Името му отива на цялата му нестандартност.

Дори външно той излъчва приказна грациозност и любопитство. Ексцентричността му е обвита в ренесансово разбиране за изкуство – той е едновременно актьор, режисьор, музикант и текстописец. „Не пиши, че съм поет. Ще ми излезе име. Представяш ли си колко ще е страшно, ако и това добавя към всичките си занимания!“, скромничи Марий, но факт е, че обича да пописва и това му се удава.

„Тялото ми е без кожа,

Теб те няма, аз съм ням.

Ослепях от много думи,

Оглушах от тъмнина.

Мойто тяло ми е тясно

Ще се сгъна в точица.“

Това са стиховете на песента „Инжектирай ме с любов“ от култовия филм „Източни пиеси“. Изпълнява я Nasekomix, а текстът е на Марий Росен. „Текстовете ми за Рони се родиха от нашето приятелство. Тя изплакваше болките си пред мен, те се прецеждаха през моя поглед и в цедката остана това, което превърнахме в песни“, разказва текстописецът.

Стиховете дошли естествено, точно както се получило и с другия музикален проект на Марий – Help me Jones, който прави заедно с приятеля си Константин Тимошенко.

Но, разбира се, най-голямата любов на нашия герой е театърът. „Това е мой личен избор. Няма фамилна обремененост.

Душата, когато идва на земята, знае каква е мисията й.

И аз винаги съм си знаел посоката. Още преди да я осъзная, я знаех. От дете не съм имал никакви съмнения с какво ще се занимавам. Като малък бях даже по-екстремен: исках да ставам цирков артист и правех представления вкъщи. За цирковото изкуство бях възпрян. Но от първи клас участвах в представления, със съучениците ми ги организирахме. В първи клас бяхме трима режисьори на „Пепеляшка“.

Понякога Марий участва в постановки като актьор, харесва му да играе. Така се случило, че още в първи курс в НАТФИЗ преподавателите му го вкарали в актьорския бизнес. Но режисурата, която дава по-мащабен поглед на представлението, ласкае повече егото му. „Актьорът е все пак изпълнител, а режисьорът осъществява мечтите си с помощта на целия екип, който е подбрал. Значи трябва не само да сглобиш пъзела, да виждаш цялата картина, но и да мотивираш много хора да вървят в твоята посока“, казва Марий, но допълва, че това е едновременно изкушение и тежест, която не всеки може да понесе.

Режисьорът трябва да е любознателен и четящ, смята нашият герой. Той самият обича „да си вре носа навсякъде“, както сам се изразява. Обожава да чете, да слуша истории, да му разказват. Влюбен е в митологията и интерпретацията й от Джоузеф Камбъл.

„Тя докосва паметта на костите“,

казва Марий. Последният филм, който успял да го въвлече в историята си, е оскаровият In a Better World.

Но когато зададох на Марий баналния в подобни случаи въпрос коя е мечтаната от него пиеса, която би искал да постави на сцената, венецът му, един вид, той въобще нямаше отговор. Едно време било различно – тогава ровел, търсел, избирал си текстове и изгарял в тях. Предлагал ги на директори на театри, те му ги отхвърляли по най-различни причини, а той горко страдал, защото ги преживявал отново и отново. Постепенно се научил да не наранява душата си с излишни очаквания. Разбрал, че текстовете сами го намират Научил се да не се съпротивлява. Казва: „Водата винаги ще намери пролука в бента и аз ще намеря начин да изразя себе си във всеки текст. Сега искам да поставям това, върху което работя в момента. Каквото и да е то“. И дори цитира Четирите споразумения на Дон Мигел Руис: 1. Бъди безупречен в словото си. 2. Не приемай нищо лично. 3. Не прави предположения. 4. Винаги прави най-доброто, на което си способен в дадения момент.

Но макар

да изповядва философията на несъпротивлението,

Марий има нужда от мотивация, за да започне да изучава някоя пиеса. „Ако имам реакция, химична реакция към някой текст, значи мога да го интерпретирам. Дори реакцията да е негативна.“ Спомня си как захвърлил гневно листата на пода, след като приключил с четенето на „Пластелин“, толкова бил ядосан на автора. После се успокоил, помислил и си казал, че щом текстът го гневи, значи има смисъл. И така направил постановката в Сатиричния театър.

Може и да е по будистки дзен, ала Марий се вълнува. Например от училището. Не одобрява съвременната концепция за него. Смята, че моделът, при който на децата шоково се налагат матрици, е сгрешен. „Математиката беше моят кошмар и още го помня. Не разбирах математиката, моята сила беше другаде, но бях длъжен да се мъча с нея и сигурен съм, че този натиск върху психиката на децата е вреден за тях“, твърди режисьорът. Според него не унифицирането, а предлагането на различни опции е истинският начин. „Всяко същество идва със своите таланти на земята, предложи му варианти, дай му да опита от всичко и то само ще избере пътя си. А сега училището до такава степен замъглява ума на децата, че често те, вече завършили, въобще

не знаят какво да правят с живота си,

казва Марий.

Според него сбърканата училищна схема не е случайна. Подозира, че за властта е важно хората да бъдат изградени по модел и да съществуват в полузомбирано състояние. „Когато мислим само как да нахраним тялото си, не мислим за душата си, нямаме свободата да правим избори. Ставаме зверове. Пренебрегваме горницата и долницата започва да се мята както си знае.“ Марий твърди, че държавата трябва задължително да спонсорира изкуството, особено такава малка държава като нашата. „С какво иначе ще се идентифицираме? С телевизията? С попфолка? Ако се изгуби изкуството, губим всичко. То трябва да се пази като първородното семе. Обратното би означавало, че гледаме съвсем лекомислено на собствената си смърт и преходност. Защото тялото ни ще умре и какво ще ни остане?“

Лексикон

Идеалният флирт е... с поглед.

Винаги до леглото си имам… чаша с вода.

Добрата новина е, че... се събудих.

В себе си не харесвам... гордостта.

Най-простата човешка истина е... любовта.

Зависим съм от… приятелите си.

Най-големият ми страх е... смъртта.

Никога не мога да простя... на себе си.

Ако можех да живея във филм, той щеше да е... „Били Елиът“.

Никога не излизам от вкъщи без… обувки.