Пейо Колев – момчето, което „рисува“ изгубената България

Тъй като мъжете в днешно време са кът както знаете, а още повече мъжете, които стават за телевизионни водещи, от около месец се главоблъскам над един проект, за който ми трябва мъж. Ама мъж, та мъж – умен, готин, любопитен, интересен, стабилен, мъжествен. Кауза пердута… Мой приятел ми препоръча няколко имена и сред тях и това на Пейо Колев. Мисля, че отговаря напълно на описанието, но за съжаление, телевизията не е сред изкушенията в тоя му живот.

Не бях чувала за него, макар че във Фейсбук имаме десетки общи приятели, но всъщност редовно съм го посещавала в сайта му www.lostbulgaria.com. Мястото, където намираме България. Над 5000 снимки от зората на фотографията до днес, разделени в над 500 категории, сред които ще откриете уникални парчета история, които ще ви изпълнят с духа на предците ни.

Срещаме се с Пейо на Разпети петък, 13-о число, но освен съдбовната ми глупост да не знам къде е паметникът на царя в едноименната Борисова градина, друго съдбовно нещо през този ден не се случва. Е, успокоението ми е, че не знам още толкова много неща, особено по история и се надявам

Пейо да ме открехне по някои въпроси.

Той е трето поколение художник, син на една от най-ярките журналистки у нас – Бинка Пеева, и първия й съпруг, рисува от дете, но вече му е омръзнало да се занимава с тази “несмислена” дейност.

И започва да „рисува” историята ни в снимки. Защото „една снимка струва повече от 1000 думи”. Специализирал се е до перфекционизъм в обработването на снимков материал и може да копира, претворява, редактира и оформи всяко копие, независимо колко стара е снимката. Сайтът е изражение на цялостното му занимание, което включва ровене из необятния свят на архиви, документи и спомени, на де що носители има от източници като битпазари, стари семейни албуми, музеи и антиквари. Няма кътче из интернет, което да не е проверено за парченца българска история.

Първият музей, с който работи, е Плевенската панорама. Приятелят му Михаил Заимов, чийто прадядо е един от основателите на историческия парк в Плевен, го свързва с музея. Пейо искал да извади на бял свят снимки от Руско-Турската война, защото много малко хора изобщо са виждали такива. Едно време фотографията не позволявала да се снимат динамични сцени, а на военоначалниците много им се искало да се запечата моментът, в който се предава например Осман паша. Но нямало как да се случи така, че той да позира поне 10 мин. за снимката и затова поръчвали да нарисуват подобни важни събития. А истинските снимки от това време представляват хора, които позират с палатки, с оръжия, цели взводове и батареи. Според Пейо без това живо свидетелство няма как да си представим истинската война, която иначе изглежда като в приказките.

“Това са живи хора, които са били напълно реални. И това съвсем не е първата война, която е била заснета, защото фотографията се развива от 1840 г. и още Гражданската война в САЩ и Кримската война са много добре отразени. Има и бойни действия, заснети от много високо и далече от фронтовата линия, но ясно се виждат пушеци, тичащи хора, смърт”, разказва Пейо. От Плевенския музей му изваждат архивите и среща пълното съдействие на директора и работниците там, защото оказва се са “пичове”.

В началото, когато започвал сайта, самият той не знаел накъде отиват нещата и го карал по-общо с описанията. Например:

“Момиче от 80-те рекламира халва…“.

Категориите били само десетилетията. Но сега, когато сайтът се придвижва с невероятни темпове и се разраства като огромна база данни, заемайки цялото му време, нещата все повече се изпипват и подреждат прецизно. Има екип от редактори – доброволци, които изнамират всякаква информация за снимките. Всички събития, градове, хора в сайта са описани в нещо като справочник и ако търсиш нещо определено, е лесно да го намериш. Всеки ден сайтът се обогатява с нови снимки. Има много редовни посетители, сред които и държавни служители, но досега не са се обръщали към него за сътрудничество.

“Държавният архив е подел инициатива да предостави документи на частния американски сайт Уикипедия, което е странно, защото ако някой ден той се закрие, то какво правим тогава. Това би трябвало да е прерогатив на държавата”, казва Пейо.

Според него системата на държавния архив е твърде остаряла и недостъпна, защото фактът, че толкова много хора посещават сайта му, означава, че искат да знаят, а досега не са имали къде да получат подобна информация. “Има и млади посетители, които дори не помнят или не са живели по тоталитарно време, а им е суперинтересно да се ровят точно в него. За този период нещата все още се представят много тенденциозно от една или друга страна, с много личен поглед върху събитията, който неминуемо изкривява истината. Повечето коментари за това време са писмени, а младите не четат или поне не с такъв ентусиазъм, че да се задълбаят”, казва Пейо. И допълва: „ Живеем във време, в което информацията достига до нас по всевъзможни мултимедийни начини, затова

снимките в сайта са много по-достъпни и лесносмилаеми

за тях. Част от хората попадат на сайта чрез някакви куриозни снимки, защото за да бъде по-интересно, няма ограничения фотосите да са само от някакви важни събития, личности и архиви. Има стари реклами, интересни сгради, смешни снимки, защото всичко, което е изображение, е някакъв документ за миналото. Системата на сайта е доста по-лека и забавна, защото в един официален архив няма как снимка на календар на “Родопа” (известен месокомбинат в миналото) да попадне сред снимки от важни държавни събития. Но когато са размесени, като мине през “Родопа”, е доста по-вероятно човек да попадне на важно държавно събитие, за което дори не е чувал. Сайтът функционира, от една страна, като архив, много добре класифициран, където можеш всякак да откриеш каквото търсиш, а от друга страна, като образователно средство. И понеже е постоянно достъпен и безплатен, а архивите и музеите не са, е успешно занимание.”

Не че му носи кой знае какви пари, но във времена, в които никой не иска да плаща и все си намира начин да си свали нещо без пари от мрежата, няма как да се сложи платен достъп, пък бил той и стотинки. Работи с медиите, издателствата, дори наскоро американската телевизия NBC

купила от него снимки за документален филм за съпругата на Том Ханкс,

Рита Уилсън, чиито корени са от Родопите. Надява се дейността му да се разширява все повече и скоро да дойде моментът да намери финансиране, за да наеме професионален екип и да се работи много по-мащабно.

Питам го “Изгубената България” има ли шанс да бъде намерена? А той отговаря: “Човешката памет на отделния индивид трае най-много седмица. Така всеки от нас е един идиот без памет, който много лесно би могъл да бъде манипулиран, а най-често сами себе си правим на маймуни, защото нямаме себеуважение, изисквания, самочувствие, увереност и вяра, че нещо може да бъде направено.

До голяма степен този сайт е възприеман като патриотичен и националистичен, но не го правя заради това. Нямам нужда да съм патриот, защото хората, които имат подобни нагласи, просто търсят увереност, за да създадат нещо, да си дадат някаква посока в живота. Повечето хора, които живеят днес тук, са абсолютно изгубили представа за какво става въпрос,

търчат като гламави из моловете и това е върхът на щастието.

И ясно е, че винаги ще я има тая маса, въпросът е да извадим онова, което остава. А това става с възбуждане на интерес към нещо, каквото и да е то. Не се знае на кой ще му подпалиш искрата, той ще се мобилизира, ще открие нещо в себе си и ще стане човек след време. Та в тоя смисъл, това е някаква патриотична дейност, макар че цялото това нещо не беше планирано така. Направихме го група приятели, които се интересуваме от история и споделяме тази страст. Но това повлече огромен брой хора от цял свят. Например всички онези, които са служили в царската армия и са все още живи, заради мен се научиха да влизат в интернет. Във връзка съм с няколко тоталитарни величия и всякакви истории стигат до мен по невероятни пътечки и начини. Явно всичко постепенно ще започва да излиза наяве, с малки изключения, сериозно пазени от държавна сигурност, като истината за концлагерите по времето на комунизма. Е, надявам се, че и това ще трябва да стигне до хората някой ден. Щом се е случило, всичко трябва да се знае.”

Питам го не му ли липсва общуването извън интернет и ровенето в историята и как държи връзка с реалността.

“Имам си и моите срещи, но крайно лимитирани, защото хората те занимават с неща, които не те интересуват.

Не виждам нищо опасно да живееш в някакъв нереален свят, където ти е интересно. Аз отдавна живея някъде другаде и гледам да нямам много общо с това, което се случва наоколо. Как изглежда София например? Като след война. Живеем на бунището и лошото е, че на хората като че ли не им прави впечатление, което се променя само като излязат за малко навън. Там дресировката започва от мига, в който си чуеш заплатата. Малко скотска работа, но битието за жалост определя житието.”

Дали Пейо се намира сам себе си в “изгубената България”, не знам, но със сигурност знам, че там има нещо, което всеки ще открие за себе си. А ако търсите Пейо, му пратете снимка на баба си

Q & A 

 Ако можех да живея в минала епоха, щях да избера… Бих редувал, днешното време ми дава възможност да се връщам назад в много епохи. Бих искал, когато търся отговор на някой въпрос, да мога да се върна назад и да го видя.

 Личността от миналото, с която бих искал да разговарям, е… Също са много, но би ми било интересно да се срещна с някои от предците си.

Мястото и събитието от миналото, на което бих искал да бъда, е... Ако можех, бих станал свидетел на всички бели петна в историята. Опасявам се обаче, че би могло да е пристрастяващо, възможността да се връщаш в един момент би изпълнила целия ми живот.

Снимката, която все още издирвам... Нищо конкретно, просто първите снимки, правени по нашите земи. Хаха, и всички останали.

Моят страх е… Да не ослепея. Във всякакъв смисъл.

Идеалният флирт е... Казват, че достигането на идеала се състои в стремежа към него. В този смисъл, ако приемем, че флиртът е една прелюдия, то той е идеален сам по себе си. Финалът почти никога не е.

Жените са... Ха-ха, като намеря отговор на този въпрос, ще го оповестя. Всъщност засега не съм си го задавал. Жените са достатъчно интересни и без него.

Най-добрият съвет, който някога съм получавал… Аз съм магаре, мразя да ме съветват. Ненавиждам непотърсени съвети, затова се опитвам да се сдържам да давам на свой ред такива. Във всеки случай най-добрият съвет, който съм запомнил, е този на К. Вонегът – мийте си зъбите редовно, момчета и момичета.

В света бих променил… Стойността на златото. Би станало безкрайно забавно. Исак Нютон е отдал целия си живот на това, очевидно не е успял.

В себе си бих променил… Постоянно променям неща в себе си, или поне така си мисля. Генерално – бих се родил в Истанбул.

Утре ще… На този въпрос ще отговоря с една кратка арабска сентенция – утре не е обещано никому.

До леглото си винаги имам… До леглото си имам куп глупости, но обичам да спя на дивана. До него има маса, която събира още повече глупости.