Качихме го на скейтборд и го пуснахме по една рампа и той беше супер щастлив. След това си облече костюма и отиде да води новините с ледено изражение и плътен глас. И тогава ни стана ясно, че Спас може да е всякакъв. Еднакво удобно се чувства и на скейтборд, и да се катери по паметниците в парка, и да застане пред камерата, за да ни каже какво става по света и у нас, и да се среща със стотици човешки съдби, които да събере в епизодите на „БНТ Такси“. Всъщност дали се чувства много удобно пред камера, е малко спорен въпрос, защото в началото на кариерата си е имал страх от всякакви видове камери и обективи.
Снимки Иван Пейков
Изглежда, го е преодолял, и то точно като се е изправил срещу него. „Беше ми интересно. Трябва да ти е трудно, за да стане нещо. Моето притеснение ми даде друга нагласа и към камерата, и към обективите.“
Честно казано, много се радваме, че е променил нагласата си към камерите, защото лицето му би липсвало на българския ефир. Телевизията му се случва след кастинг във Военния канал за водещи, където основното оръжие срещу конкуренцията е гласът му. Няма такъв глас, честно. Абсолютно сме съгласни, че такъв трябва да е гласът на водещия на централната емисия новини.
На Спас обаче му е ясно, че само с единия глас не може, затова е невероятен работохолик. Телевизията го е погълнала изцяло. Още му е интересна, непредвидима и непозната. А за него е много важно да не знае какво ще му се случи в работния ден. Това по-скоро го зарежда, отколкото да го плаши. Важна е единствено положителната нагласа. „Хубавото на телевизията е, че всеки ден е различен от предния, и всеки ден изисква нови и нови качества от теб.“ Затова и се съгласява на предизвикателството „БНТ Такси“.
„Таксито ми е по-интересно, защото е абсолютно непредвидимо. Докато в новините вървиш по строго определен ред. В новините съобщаваме информацията, а в таксито успявам да видя какво става с тази информация, когато стигне до хората. Това е невероятна възможност за мен – да се срещна с хората, за които работя.“ Историята е много важна за Спас. Онази личната, с която се разминаваме всеки ден по улиците. И малко по малко се учи да я разказва. „БНТ Такси“ съчетава любовта му към шофирането с вроденото му любопитство към хората. Привлича го и заради това, че трудно се дефинира като жанр. В предаването има всичко. Точно каквото е и ежедневието ни. Иска му се да продължи да разказва истории, но в малко по-широка форма, защото епизодът от 5 минути се събира от 12 часа снимки и често отпадат много ценни неща. Особеното риалити „БНТ Такси“ задава въпроси, а не съди и не изгражда изкуствени образи. Това допада страшно много на Спас, защото едно от неща¬та, които не би си позволил, е да излъже зрителя. Докато е в таксито, това не се налага. Там всичко е абсолютно реално – всяка емоция, всеки жест, всяка история, колкото и невероятно да звучи.
„Като карам личния си автомобил в София, свързвам местата, по които минавам, с историите, които съм чул там. Всеки човек, който се е качил в колата, е едно изживяване.“ Много се радва, че шефовете му от БНТ са харесали този формат от унгарските си колеги и са избрали именно него за реализацията му на местна почва. „Ако е достатъчно добро, предаването може да намери своята аудитория навсякъде и да съществува навсякъде, защото в него главният герой е именно аудиторията.“
И макар да обича страшно много работата си, Спас съзнава, че тя го лишава от приятни неща. Все по-малко време му остава за родителите и приятелите, за любимия баскетбол, за любимата жена. Той е от онази изчезваща порода мъже, които не се страхуват да признаят, че са зависими от жена. „Важно е да можеш да бъдеш зависим от някого. Някой, на когото можеш да се довериш, някой, без когото не можеш, някой, който е твоето място, при което се връщаш след всичко, което ти се случва през деня.“
От една година Спас е в зависимост. Не му се иска да се лекува от нея. Когато говори за жената до себе си, се променя изцяло. Даже гласът му става малко по-друг. За своите 25 години е успял да открие какво може да му хареса в една жена. Тя трябва да е със самочувствие, но не и с претенции. Трябва да е естествена, със спонтанни реакции, с излъчване, което да
го жегне, но най-важното е да си дава ясна сметка какво е за него. И, разбира се, да може да прощава някоя и друга провалена среща, защото понякога има и такива моменти, в които работата идва на първо място.
След като ни разказа всички тези неща, го попитахме дали е щастлив. Така ни се прииска просто. „Животът е доста отзивчив към мен. Коства ми много усилия, но в крайна сметка дава резултат.“ Някак приятно ти става, като слу¬шаш, че съдбата ти е в твои ръце и ако правиш каквото зависи от теб, няма начин да не ти се получат нещата. Раз¬бира се, винаги съществува страхът, че всичко може да се обърне, но той се преодолява с позитивизъм.
Спас е позитивен човек. Обича да разказва истории и го прави добре. Единственото, от което има нужда сега, е време, за да може да замине някъде в чужбина с приятелката си и да бъдат поне за малко заедно извън цялата суматоха. Едно е сигурно – хубаво е от време на време да срещаш хора, които да ти върнат вярата в доброто. Хора като Спас.
ЛЕКСИКОН:
Моят източник на смелост е… нещата, с които се справям.
Моят страх е… нещата, които не мога да променя, тези, които не зависят от мен.
Не излизам без… кецове.
Обичам да чета… сложни неща, сюрреализъм.
В себе си бих променил… бих ходил с гола глава.
В света бих променил… претенциите.
Зависим съм от… на първо място от приятелката ми, на второ място от работата.
Въодушевява ме… животът, скрит в някое ъгълче, където не съм ходил.
Ако можех да живея във филм... щях да съм добрият герой, защото е по-трудно – ще трябва да се владея. А лошият герой не се владее, затова е лош.
Типичната ми неделя… спя до късно, излизам с приятелката ми, играя баскетбол.
До леглото винаги имам… колички, които колекционирам.
Добрата новина е, че… всички сме свободни и можем да правим каквото си искаме, това зависи от нас.
0 Коментара