.jpg)
Снимка Александър Новоселски
„Питай ме. Аз ще отговоря на всеки един въпрос. И ще съм искрен” – казва той. Хубаво начало. И Стефан е хубав. Защо го изкарват лош? Той мисли, че такъв му е вече имиджът, няма как да стане по-зле. Но и няма да се занимава с медийното творчество по повод тоя имидж. Рапър е, рапира бързо и бързо обобщава: „Готов съм да поема всичко, щом хората си търсят клюките”. После избухва в смях. На 28 години е, син на актьорите Иван Иванов и Петя Силянова. Дете, отгледано в театрите на София, дишало селския въздух в Оборище и калено в изкуството – онова, по-земното. Дядо му Стефан, на когото е кръстен, бил тромпетист, а другият – Георги – летец. Баба му Ружа била циркова артистка на трапец. „После отивам да й изтупам килимите”, уточнява Стефан. Бил отличник в гимназията, само по математика му писали двойка за срока – незаслужено. Стефан се обидил и година преди да завърши, сменил училището. Така ги решава нещата той. Пък и без това не я разбира математиката. В гимназията срещнал рап музиката. Станало му интересно, харесал му свободният стил – говориш си каквото си искаш, как да не ти хареса. Тогава измислил и името Wosh MC.
Няма идоли в рапа, неговите са в киното. Джак Никълсън седи на върха
Стефан е студент по кинорежисура в НБУ, само да се дипломира му остава. С тая музика обаче, и той не знае кога ще стане. Миналия ноември той и групата му The Top Stoppers представиха първия си албум (двоен при това) Get The Benjamins. Албумът има своята светла и тъмна страна – една за сърцето и душата, и друга – за всичко, което ни кара да вървим напред. Албумът се харесва, фен-зоната на The Top Stoppers става все по-многолюдна, а ангажиментите на групата нарастват. И на Wosh MC – също. Стефан е радостен от факта, защото това означава работа. Освен че рапира, той и композира. Превърнал е стаята си у дома в студио – хем си почива, хем си работи. „Нали има една мисъл – намери си работа, която да ти доставя удоволствие, и няма да работиш и ден. Ето, и аз така правя. 500 години преди новата ера го е измислил Конфуций, сега наново ли да измислям нещо – казано е вече!”, прави историческа справка Стефан и пуши. Не винаги е живял по философски рецепти. Пет години работил като ефирен оператор в bTV, но пак имал време да бъде в такт с музиката. Сега е изцяло в ритъма. Като студент в 3-ти курс получава задача да заснеме кратък документален филм. За главен герой избира баща си – Иван Иванов. „Добре дошъл у дома” е много личен филм, документалистика в първо лице. Стефан решава, че няма нужда да снима различни актьори и приятели, които да разказват за баща му. „Реших да го сложа пред камерата и той да говори за себе си. Да се чуят неговите разбирания и нещата, които вълнуват останалите хора”. Филмът е излъчен по БНТ и миналогодишната Киномания, а Стефан има намерение да го разпространи заедно с последната книга на баща си – „Всичко е живот”.
Питам го дали би направил такъв филм и за майка си. Дълга пауза. „За майка ми… за нея този филм ще е много специален, при нея ще тръгна от дълбокото. При баща ми прескачам някои неща, показвам характера, духа му. А при майка ми бих показал душата й, всичко. А това никак не е лесно.
Ако има човек, който със сигурност отива в Рая, това е майка ми
Тя е моят истински идол и пример за живеене. Майка ми е номер 1, баща ми – номер 2. Обичам ги!”.
Честата аналогия между баща и син прескача и в нашия разговор. Няма как, Стефан има същия поглед, остротата му отива, а бунтарската му душа навярно е естествено продължение на бащината. Питам го дали намира такива прилики. „Аз винаги съм весел, ентусиаст. Баща ми също носи огромно чувство за хумор, но много хора не знаят това, не разбират. Възприемат го като странник, особен, тъжен, затворен в себе си човек, правят заключения, без да го познават. Той е такъв заради нещата, през които е минал в живота си. Защото е разбрал човешките истини и вече не му се говорят глупости, не му се среща с всеки. Не го интересуват клюките и медийните простотии, не се оплита в ежедневните кавги, раздухвани напред-назад. Той е толкова над тях. Много ме кефи като баща. И внимавам какво говоря за него, защото аз съм все още много далече от мъдростта. Аз съм първичен, бунтар – нали съм рапър?! Но напоследък съм по-спокоен, гледам да намеря някакъв баланс”, кротко казва Стефан. Мисли си, че ще го снимаме с черните очила. Е, и с тях го снимахме. Ама как без погледа? Хвърля по едно око на снимките, харесва се. Дори е изненадан, как така се харесва. И ни разправя защо. „Помъдрявам ли, остарявам ли… не знам. Напоследък, като се гледам в огледалото, си викам: Абе, Стефане, кво става с тебе! Ти беше толкова готин? Имам една снимка вкъщи от професионален фотограф, тогава май съм в 12-и клас. И тая снимка толкова си я харесвам, че ми седи в рамка. А сега, като се видя сутрин в огледалото….”
Тая кратка суета на Стефан води до следващ въпрос – какви жени харесва? „Красиви и по възможност умни. Има такива, често ги срещам. А
мен ме харесват жени, които нещо им е скучно и си търсят някаква веселба,
някой да ги разведри. Някой да им каже – спокойно, много си красива, готина, дай да избухнем, да е весело. И после, като им стане скучен тоя начин на живот и станат сериозни, се преориентират. Ама това не е драма.”
Челният си опит от връзките с актриси (Радина Кърджилова, Луиза Григорова) Стефан отдава на случайността. „Аз не съм виновен, не ги търся, не ги избирам. Просто така се случва, въобще не е умишлено. Ето пример – отскоро се харесваме с едно момиче. И тя преди няколко дни ми каза, че отива на урок – „Какъв?” питам аз. „Актьорско майсторство” – отвръща тя. И аз викам – Е, неееее. Предавам се!”
Животът на Стефан извън музикалната сцена е в три действия – чантата, парите и пътува. Веднага щом вземе по-сериозни пари, изчезва от София и не се връща, докато не свършат. Очакват го гостоприемници, гостилници, селски къщи, планини и приятели. Какво още – книги, разбира се. Сега чете „Идиот” на Достоевски. Подарък му е от приятелка, която вероятно си прави някаква асоциация с него. Може и послание да е. Но Стефан много обича тая приятелка и ще си прочете книгата. Съвсем на изпроводяк се заговаряме за обикновените битови дейности. А Wosh MC изненадващо споделя, че обича да готви и е фен на Джейми Оливър. Гледа го, следва му рецептите, меси тесто и си прави експерименти с говеждо. Аплодисментите са от приятелите и семейството му.
Q & A
•Нещата, които осмислят живота ми… много искам да имам дете, да бъда баща и съм сигурен, че това ще осмисли живота ми. В момента музиката е мойто дете и засега така ще продължа. Има и други неща – това, че съм здрав, че майка ми и баща ми са до мен. Всеки осмисля живота си, когато вижда и усеща любовта. Без любов няма смисъл.
• Всичко ли е любов… Да, абсолютно всичко е любов. Дали харесвам филма ли? Много, знам го наизуст.
• Бих искал да съм главен герой… в нещото, което творя. Без много хора да ми пречат и да ме правят умишлено второстепенен.
• Кои са философите на днешното време… Goоgle навярно. Философи са хората, към които всички се обръщат за отговори. Това, което те прави щастлив, е истинската философия.
• Най-добрият съвет, който съм получавал… Живей красиво! – от баща ми.
• Най-лошата ми черта е… ей-тая, на ръката ми… (посочва татуса-черта на лявата си ръка).
• Ако можех да живея във филм… щеше да бъде „Полунощ в Париж” на Уди Алън, щях да обикалям през времето.
• Ако можех да избирам времето, в което да живея… ами като във филма, 20-те години на миналия век, Париж. Изкуство в разцвет, а аз съм художник или писател.
• Най-големият ми страх… когато нещо не е наред с близките ми. За себе си не се страхувам.
• Мечтая… хората около мен да са усмихнати, а не притеснени. Близките ми да са добре, мечтая си аз да им помагам те да са добре. И да са щастливи.
0 Коментара