ВИКТОР МЪЖЛЕКОВ: АСТРАЛЕН ПОСТРЕАЛИЗЪМ В ДЕЙСТВИЕ

Снимки Александър Новоселски

Когато мъж каже, че е на 33 години, представям си го разпънат на кръста. Може и с ореол, за по-ярко внушение. Виктор има откровено ангелско излъчване и дарба, която отвежда в страната на първичната чистота. Художник от Пловдив, който твори магии с маслени бои, слива сънища и реалност и дава шанс на детските мечти да бъдат господари на въображението. Последната му изложба „Портали” е на път да се превърне във великолепен анимиран филм с амбиция за световна слава. Виктор нарича необикновения си почерк астрален постреализъм, което звучи като авторство с космични измерения. Да изследваш гравитацията на възприятията по художествен път си е чист авантюризъм, но и Наполеон споделя, че една картина струва повече от хиляди думи. Само да не си помислите, че художникът Мъжлеков е отвеян мечтател. Има повече приятели-програмисти, отколкото братя по четка, а желанието му да внедри таланта си в съвременните технологии е на крачка от сбъдване. Защото само рисуването му се вижда скучна работа, пък и не мисли, че житието на беден художник е по вкуса му.

Накратко – мъдрец в Христова възраст.

Родът на Виктор Мъжлеков по бащина линия има своите корени в Еленския Балкан. По време на турското робство, близо 200 години назад, фамилията се изрепчила на честите турски потери и дала нагледен урок как се отстояват чест и имущество. Местните хора ги нарекли Мъжлекови, а мъжествената им следа днес е изцяло в ръцете на Виктор. Когато не го приемат в художествената академия, той е далеч от разочарованието. Просто продължава да рисува. И така 10 години. Свободата да прави онова, което обича, без да живее в ограничения, обезпечава с работа в Германия. „По това време не продавах картини, затова отидох да шпакловам стени в Берлин. Физическата работа е здравословен отдушник на творчеството, което изтощава емоционално и психически. Пък и носи добри пари. Не ме е страх от тежък труд, цяла къща построихме с баща ми на село”, разказва Виктор. И добавя, че има челен опит с куфражи, зидария и прочие… А в Берлин доказва, че е най-добрият шпакловчик сред художниците.

Но нека се върнем на рисуването. В началото сънищата задавали мрачния тон в картините на Виктор, който се доверявал на книгите на Кастанеда и дори практикувал изкуството на сънуването. После хоризонтът се разведрил и избистрил истински ценните неща.

Любовта, страданието и емпатията стават водещи послания за художника,

с когото заедно разсъждаваме по въпроса комерсиални ли са философските сюжети. „Не зная колко комерсиални са, но съм уверен, че всички ние се стремим към тях, без да го съзнаваме. С моите творби искам да акцентирам на тези ценности. Това са нещата, които ме вълнуват и реализирам в картините си”, споделя Виктор.

В неговите картини няма място за хора – защо да рисува неща, правени от другите художници милион пъти!? При Виктор парадът се води от въображението, а не от изразните средства – те са само слуги. Неговите „Портали” са свръхдоза цветен опиат за публиката и провокация с духовни намерения. „Порталите са навсякъде около нас, всяка среща е портал – разказва Виктор за идеята. – То е преминаване от едно състояние в друго, което ни води към нови възможности, открива ни нови пътища за израстване. Случва се навсякъде и по всяко време”. А замисълът на картините излиза от рамката на поредната изложба и минава през портала на 9-минутен анимиран филм. Той разказва за една същност и нейното вълнуващо пътешествие, през множество преживявания и метаморфози. Крайната цел е урокът, който същността научава – разбирането, че я очаква ново начало, че не е била сама по време на дългия си път, и че винаги ще има подкрепата на цялото, понеже е част от него.

Ако мъдростта има нужда от съвременен ПР, нека призная, че анимираните „Портали” удрят право в целта. В него думите са ненужни, а

картините и музиката се впускат в любовна игра, която говори на всички езици. Движещата се Вселена на Виктор става възможна, благодарение на Студио Сокеров и Chaos Group. Очаква се анимацията да бъде завършена през май и да участва на международните филмови фестивали през годината.

Ако за някои творци финансирането на проекти граничи със скок от ръба на Космоса, Виктор смело ползва благата на гравитацията. Вече се е убедил, че когато промотираш качествена идея, съмишленици и пари винаги се намират. Следващата му работа е свързана с изработването на оригинални игри за айпад и айфон.

„Истината е, че аз съм един луд геймър

От 10 години не съм спирал да играя, това са стотици, хиляди игри. Мечтая си и аз да създам уникална игра – направена с любов, сърце и професионален екип. И ако трябва да е на нивото, към което се стремя, ще са ни нужни и големи средства. За мен играта е най-висшето ниво в изкуството, тя единствена съчетава динамика, звук, картина и интеракция. Мисля, че съвременната индустрия е елементарна, защото се управлява от инвеститори, а не от творци. Хората с парите залагат на сигурно, избягват риска, затова всичко, дори филмите са се превърнали в един голям shit – шаблонни, клиширани, разчитащи единствено на ефекти и насилие”, анализира обстановката Виктор.

Попаднал в плен на картини, игри и филми, художникът Мъжлеков споделя, че за любов време има, но и там измеренията са все така артистични. С бившата му дългогодишна любима сега го свързва силно приятелство, надживяло особеностите на тъгата в раздялата и сантименталните сръдни. „Ние си имаме доверие и си споделяме много неща. Стигнах до извода, че събирайки се, двамата сме имали нужда да научим нещо един от друг. Имали сме път заедно и той е изучен, наситили сме се и сега трябва да се впуснем в нови приключения. Така стана накрая, казахме си: честито ново приключение!”, обобщава Виктор с усмивка.

Признава, че често се чувства много зелен и първичен. И по детски наивен. Житейската му философия залага на 100% интуиция, потърпевш е рационалният ум. Обича сам себе си да провокира, защото по думите му тялото и съзнанието страдат от много несъвършенства и ограничения. Приема стреса като фактор за растеж, място, където човек е извън зоната си на комфорт, и е нащрек, и търси нов начин да върви напред. На път е…

Q & A

Какво искат жените… внимание, да бъдат обичани и оценявани заради своите качества и таланти. Жените искат искрено признание, за да се почувстват пълноценни и желани – и са напълно прави. В днешно време те правят този труден баланс, в желанието си да наваксат дългите години, в които гласът им е бил нечут и са били доминирани изцяло от мъжете
Нещата, които осмислят живота ми… творчеството.
Има ли принос алкохолът към творчеството… за мен лично няма. Не обичам ефекта на замайване и всичките последващи ефекти.
Бих искал да съм главен герой… сега се виждам в ролята на човек, който дава на другите. И отварям пространство на нови неща за себе си. Колкото повече даваш, толкова повече получаваш от Вселената.
Кои са философите на днешното време… творците, те показват слабите неща в нашето общество, те са най-чувствителните.
Ако можех да живея във филм… фантастичен, с динамични приключения и преживявания, изследване на различни светове и планети.
Най-големият ми страх… да се взема много насериозно. Така ще затворя други възможности.
Мечтая... да творя с голям мащаб, за големи възможности мечтая
Има ли нужда от поезия днес… има нужда от любов.